По правило кратки и четивни, разказите на Ян Балабан предлагат най-доброто от арсенала на чешкия писател. Той обича да изгражда лабиринти от словесност, от вяра, с щипка любов, която има вкус на горчив шоколад. Героите му са неразбрани и лутащи се в житейския лабиринт, а най-ценното в подхода на писателя е, че вместо да променя съдбите им, той осветява онази вътрешна същност, заради която всъщност възлюбваме ближния.

Това е „умно” четиво, предназначено за хора, които търсят смисъл в днешните времена – смисъл, върху който да построят своя живот. Ян Балабан го дава по един категоричен начин, но заедно с това напомня, че всички ние имаме право да сме слаби, да сме болни, да сме неверници… Имаме право да сме себе си. Защото точно това е точката, от която започва и личният ни път на Земята.



А личния път на самия писател прекъсва сърдечна недостатъчност – отива си от света ни в съня си през 2010-а, когато е на 49. Творчеството му е същински феномен. Сборникът му разкази „Може би си отиваме” и романът „Попитай татко” са оценени с престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера”.