Из живота на мравките. Разкази и рисунки на един художник

Автор: Иван Лазаров

Коментари: 0
Издател Агата-А
Брой страници 180
Година на издаване 2020
Корици меки
Език български
Тегло 300 грама
Размери 18x20
ISBN 9789545401435
Баркод 9789545401435
Категории Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Героите на тази книга приличат много на персонажи от научнофантастичен роман или от приказка. Но те не са художествена измислица. И до днес бележитият скулптор Иван Лазаров продължава да ни изненадва. Природолюбителската му страст надскача границите на обикновеното любопитство и ни пренася в удивителния живот на мравките, свят, изпълнен с много суровост, но и с много нежност. Плод на многогодишни наблюдения, изследвания и експерименти, причудливите разкази и завладяващите рисунки, събраните народни вярвания, поговорки и гатанки ни позволяват да надникнем в тайните на едно строго организирано общество, по много белези напомнящо човешкото, за да осъзнаем за сетен път мъдростта на природата. Един малък социум, видян и нарисуван от един художник.

Иван Лазаров (1889-1952) е от най-мащабните фигури в българското изкуство от първата половина на ХХ век - неповторим творец, педагог, учен.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Иван Лазаров е сред най-мащабните фигури в българското изобразително изкуство. Роден е на 2 октомври 1889 г. в Карлово. Баща му, опълченецът Стефан Лазаров, заминава с многочленното си семейство в София, където е назначен за началник на пощенска станция. Там построява триетажната къща на днешния бул. "Левски", сега музей на художника. През 1912 г. Иван Лазаров завършва Държавното художествено-индустриално училище (днес Национална художествена академия) при проф. Ж. Спиридонов. Специализира в Мюнхенската и Дрезденската художествена академия (1918-1919) като стипендиант на Министерството на просвещението. От 1924 г. до смъртта си е професор по скулптура в Художествената академия в София, като четири пъти е бил избиран за ректор (тогава директор). През 1928 г. пръв получава Наградата за изкуство на Българската академия на науките, а през 1941 г. е избран и за неин
редовен член. От 1950 г. до смъртта си е директор на Института за изобразителни
изкуства при БАН. Удостоен е със званията "Заслужил художник" (1952) и "Народен
художник" (1969, посмъртно). Умира на 4 ноември 1952 г.