Знам защо пее птицата в клетка

Автор: Мая Анджелоу

Коментари: 0

Издател Лист
Преводач Христина Керанова
Брой страници 352
Година на издаване 2019
Корици меки
Език български
Тегло 352 грама
Размери 13x21
ISBN 9786197350517
Баркод 9786197350517
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 15.00 лв.

Историята на едно дете, което става велика жена...

На три години Маргарит Джонсън казва „Мамо” на баба си. На седем е жертва на изнасилване. Извергът е убит, а тя потъва в мълчание, защото смята, че е виновна за смъртта му. Проговаря отново на тринайсет, а на петнайсет вече е майка на син. На четиресет и три тя е Мая Анджелоу, чиято първа автобиография „Знам защо пее птицата в клетка” става бестселър и й носи номинация за наградата „Пулицър”.

За авторката:
Мая Анджелоу (1928 – 2014) има много лица – тя е първата чернокожа кондукторка в трамвай, първата чернокожа жена режисьор, преподавателка в университети, писателка, поетеса, носителка на награда „Грами”. През 60-те години е рамо до рамо с Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс в битката на афроамериканците за граждански права, а когато тя умира, президентът Бил Клинтън признава с тъга: „Америка загуби национално богатство”.

Ключови думи: С крилете на птица

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

За Мая Анджелоу най-добрата биографична справка са седемте й автобиографични романа.
Афроамериканската писателка е родена на 4.04.1928г.с рождено име Маргарит Ан Джонсън в Сейнт Луис, Мисури.
Без каквато и да е подготовка, самостоятелният й живот започва на 3-годишна възраст, когато с 4-годишния си брат са изпратени сами, с влак на юг до Стампс. Там за тях се грижи майката на баща им и ставя тяхна “Мама”. Безупречно религиозна и свята жена, от която хората имат респект.
За това свое трудно израстване въпреки всичко авторката разказва като човек, който безпристрастно наблюдава, без да съди когото и да било.
Нито родителите, които я лишават от себе си безобразно рано, нито впоследствие човекът, който я изнасилва на 7 години..нито обществото, което я дискриминира.
“Скъпото майче” е родната й майка, занимаваща се с проституция, но въпреки това - сияйна фигура, оказваща огромно влияние в оформянето на свободолюбието и самостоятелността на Мая - става първата чернокожа кондукторка!
“Мама” е нейната баба, която на практика я отглежда и възпитава строго, справедливо и с много доверие в Бог..именно доверие.
Въпреки стриктното спазване на традициите наложени от религията, “Мама” дава на момичето си умението да вярва в добрия изход, да има очи за всички проявления на Бог, да вижда в душите на другите и ..разбира се, да прощава.
Важни роли в живота на Мая играят също брат й, който е най верният й другар и спътник в порастването.
Баща й се появява епизодично, но от малкото време, в което са заедно, тя извлича безценните си уроци - научава се да шофира, за да го откара мъртво пиян от Мексико обратно в Америка, прекарва месец, живеейки на улицата, където установява, че може да се справя с какво ли не.
От съвсем малка, като момиче от света на “черните”, много дълбоко и точно усеща психиката им. Тя не е една от “белите”, възприятието й за тях не е като за хора, но въпреки това тя прави дисекция и на техните разбирания и социално поведение в масата от хора, в която се намира в годините на юношеството си. Времето на съзряването на нейната личност е сякаш процес, започнал още от момента, в който започва разказът за този необикновен живот, който е неин по два начина – като живееща го и като анализираща и говореща за него.
В съвременния свят на технологично и информационно замърсяване този глас на птица, пееща в клетката си, сякаш се връща от една друго време, задръстено не по-малко, но от предразсъдъци, определящи мисленето на цели поколения хора. Романът е не само биография, той пее за мечтите на хората и за това, че винаги могат да ги имат, независимо от решетките, зад които ги поставя обществото, близките им или самите те се поставят.

Анна Мирчева - Хеликон Добрич