Боян Боев е опитал да съчетае един изказ - с претенции за автентичност и архаичност - със съвременни словосъчетания и изрази. Комбинацията звучи тромаво, на моменти - наивно и несполучливо. Авторът е твърде млад. Опитал се е да влезе в света на героите на Елин Пелин и Йордан Йовков, но ги "облича" в думи и мисли, характерни за днешното време. Езикът е хем престорено "едновремешен", хем някои изрази сякаш излизат от съвременен сериал - блудкави и банални (например: "Всичко ще бъде наред" - израз, твърде далечен от речника на хората от онова време...). Личи, че онзи далечен свят му е чужд. Историята е интересна, но фабулата е доста схематична. Малко изсмукана от пръстите, наивна. Персонажите са шаблонни, повърхностни, предсказуеми, елементарни и недоразвити. Попадах на доста суперлативи за книгите на Боян Боев. Вероятно следващата книга ще я отложа за по-нататък - прехвален ми се струва авторът, макар и интересен.