Издател | Леге Артис |
Преводач | Красимир Кавалджиев |
Брой страници | 238 |
Година на издаване | 2019 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 282 грама |
Размери | 14x22 |
ISBN | 9786197516029 |
Баркод | 9786197516029 |
Категории | Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Четири истории, обединени от централната тема за прошката.
Историята, която дава заглавието на сборника, е доста болезнена - и с отворен финал. Разказва за майка, чиято дъщеря е била изнасилена и убита.
Преди 25 години Шмит срещнал лично адвоката на един масов убиец. Той му разказва за странното поведение на жена, шокирана от бездушието на убиеца по време на процеса. Тя започва да го посещава в затвора, с което скандализира другите роднини на жертвата. Когато се сблъскваш с безчовечността, започваш да разбираш. Ако цял живот си бил обгърнат от нея, как да отвърнеш на някого със съчувствие?...
Тъмна, уязвяваща, пречистваща - прошката е същина и на другите брилянтни три разказа.
"Исках да покажа прошката в цялата й сложност." Как човек да продължи отвъд нея. Как понякога е замесен личният егоизъм. Прощаваш, за да постигнеш мир със себе си - не толкова с другите. Не е лесно и на този, на когото са простили - принизен за втори път от някой по-състрадателен...
Ключови думи: Всички говорят за Франция, Тези книги ни разплакаха, По една история на ден, Дни на Франция, Подбрано от 2019, Вдъхновение за пролет, Дестинация Франция, Разкази за всеки вкус
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
"Има топло нещастие и студено нещастие. Топлото е, когато обичаш. Студеното – когато не обичаш. В топлото има някой. В студеното – никой.“
Той е Ерик-Еманюел Шмит – виртуозният разказвач на конкретни истории с универсални истини. Еднакво добър във всички жанрове – късите разкази, пиеси, романи, притчови есета, новели. Най-новата му книга на български е обозначена като сборник с разкази, но те са достатъчно дълги, за да бъдат наречени повести. Което няма значение, както при всички останали творби на Шмит.
Има писатели, които – по думите на Джон Стайнбек – отварят страниците на книгата и оставят историите да полазят по тях. В тази книга не е така. Историите не се пишат сами от началото. Имаш чувството, че някога някъде се е случил краят и тъй като този край е бил необикновен, писателят се е заинтересувал от началото. Това прави историята твърде обикновена в началото и безкрайно необикновена в края. Малцина го умеят. Това не е просто разкази с изненадващ край, защото изненадата през цялото време се е крила между редовете, просто не сме я забелязали. За да ахнем накрая – как не се сетихме, ами че то през цялото време ни беше подсказвано, че нещо такова е възможно да се случи!
Две сестри-близначки живеят неразделно осем десетилетия, за да съдят в края на живота й едната заради убийството на другата – наистина ли я е убила? Майка, чиято единствена дъщеря е жертва на сериен изнасилвач и убиец, посещава всяка събота в затвора убиеца – дали можем да се сетим защо? Богат банкер научава най-ценния си урок в живота от момиче със забавено умствено развитие – какъв ли е урокът? Пилотът, който е управлявал самолет, свалил фатално самолета на Антоан дьо Сент Екзюпери, иска да изкупи греха си – възможно ли е?
В новата си на българския пазар книга Ерик-Еманюел Шмит е на нивото на най-доброто написано от него. И повтаря един от своите експерименти – така, както преди време написа „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ в знак на преклонение пред Ромен Гари, сега ни поднася „Нарисувай ми самолет“ в знак на почит към Екзюпери.
„Отмъщението на прошката“ е заглавие, което съдържа парадокс. Впрочем и всеки от сюжетите - и това ги прави незабравими.
Веселина Седларска, приятел на Хеликон Сливен