от Веселина Кръстева / дата: 24 фев 2023

Визирах коментарите по долу, а не книгата.

от Веселина Кръстева / дата: 20 дек 2022

Има хиляди документални снимки на хора, превърнати в живи скелети, по време на холокоста. Да кажеш, че разказите на оцелелите са неверни и с политическа цел е грехота!

от Денислав Вангелов / дата: 04 юли 2022

Не бих я препоръчал. Авторът има още да се учи как да се изразява и да усъвършенства стилът си на писане. Общо казано това не е книга, в която успях "да се потопя".

от димитър панчев / дата: 07 дек 2020

Много е хубава,чете се лесно,добре написана!

от Maria Decheva / дата: 03 апр 2020

Една страхотна и завладяваща книга!

от Венцислав Петров / дата: 20 окт 2019

Прочетох я на един дъх! Наистина не ти дава мира, докато не стигнеш до края й! Препоръчвам я!

от Мирела / дата: 18 сеп 2019

Книгата не ти дава мира, докато не я прочетеш.

от Дил / дата: 03 сеп 2019

Бях чела в някои от модерните книги, където оборваха теорията за газовите камери и Холокоста като цяло. Като не пряк свидетел, лично аз чета с "едно на ум" всичко за ВСВ, не за друго, а защото историята се пише от победителите. П. П. Не съм чела конкретно тази книга, отворих тук, защото ми стана интересно. Но ще я прочета. С едно на ум.

от Павел Петров / дата: 30 авг 2019

Любен Миров - твърдението,че не е имало газови камери и не са избивани евреи е меко казано СМЕШНО. Толкова много хора и семейства избити и вие да твърдите такова нещо е просто безумно. Вашето твърдение за "преки свидетели в Аушвиц", че твърдели че видиш ли нямало такова нещо като камери, избиване и т.н., е също изключително невярно. Давам ви пример с "пряк свидетел" - Виктор Франкъл. Може да прочетете неговата книга. Има и много други разбира се. НЕ изказвайте такива безумни глупости с такава лека ръка. Изказвания като вашетто е същото като това , че е нямало турско робство, кланета и прочие в България, а само "присъствие".

от Любен Миров / дата: 03 юли 2019

Здравейте,

Бих желал да направя важно допълнително разяснение към анотацията на книгата, което умишлено е пропуснато.
Знам, че вероятно коментарът ми ще бъде изтрит, но това няма да ме спре да кажа истината.

Лудвиг Айсенберг, известен повече като Лали Соколов, не е искал да говори официално за близо трите си години пребиваване в Аушвиц почти до края на живота си, защото като пряк свидетел е знаел, че не е имало нито планомерно избиване на евреи, нито газови камери. Страхувал се е да не го заклеймят като застъпник на нацистите, както е станало с много други преки свидетели като него, които са имали куража да говорят истината.

Поради горенаписаното е бил необходим „посредник", за да „разкаже" историята му, обаче да я разкаже така, че да се припокрива с изискванията на цензурата и да не изобличава по никакъв начин създадените с политически цели измислици за холокоста. Точно това прави Хедър Морис, авторката на книгата.

Неслучайно книгата е издадена толкова години след смъртта на Лали - той умира 2006-та година, а книгата е издадена за първи път 2018-та година. Така нито той, нито неговите близки или приятели живяли по време на войната ще могат да възразяват срещу умишлените машинации, които се съдържат в книгата. Между 2005-та и 2015-та година много от живите свидетели на втората световна война умират поради възрастта си...

Ако човек иска да разкаже някаква история и да я превърне в книга, няма нужда да чака цял живот и да го прави чрез трето лице.

Четете книгата с едно наум.

от Христина Христова / дата: 22 юни 2019

Увлекателна и завладяваща история.

от КАТРИН БОНДАРОВА / дата: 20 юни 2019

Коментарът е изтрит от администратор.