Татуировчикът на Аушвиц

Автор: Хедър Морис

Коментари: 7

Издател Рива
Преводач Маргарита Дограмаджян
Брой страници 244
Година на издаване 2019
Корици меки
Език български
Тегло 269 грама
Размери 14x21
ISBN 9789543206605
Баркод 9789543206605
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 16.90 лв.

През 1942 г. Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот, говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден през юли на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще се погрижи Гита също да доживее свободата.
Татуировчикът на Аушвиц е роман, базиран на живота на Лудвиг Айсенберг, или Лали Соколов, когото животът в лагера среща с бруталността, ужаса, смъртта, доктор Менгеле, университетски преподаватели, СС офицери, престъпници и обикновени хора, но и с любовта.

„Тази книга ще се чете и след сто години. И тогава сигурно още ще е в списъка с най-продаваните заглавия. Книга, заради която човек губи съня си и то не само защото не може да я остави.”
Джефри Арчър

Ключови думи: Тези книги ни разплакаха, Вдъхновени от истински събития, Лято с книга, Летни хитове, ТОП 50 художествена литература 2019, Подбрано от 2019

от Венцислав Петров / дата: 20 окт 2019

Прочетох я на един дъх! Наистина не ти дава мира, докато не стигнеш до края й! Препоръчвам я!

от Мирела / дата: 18 сеп 2019

Книгата не ти дава мира, докато не я прочетеш.

от Дил / дата: 03 сеп 2019

Бях чела в някои от модерните книги, където оборваха теорията за газовите камери и Холокоста като цяло. Като не пряк свидетел, лично аз чета с "едно на ум" всичко за ВСВ, не за друго, а защото историята се пише от победителите. П. П. Не съм чела конкретно тази книга, отворих тук, защото ми стана интересно. Но ще я прочета. С едно на ум.

от Павел Петров / дата: 30 авг 2019

Любен Миров - твърдението,че не е имало газови камери и не са избивани евреи е меко казано СМЕШНО. Толкова много хора и семейства избити и вие да твърдите такова нещо е просто безумно. Вашето твърдение за "преки свидетели в Аушвиц", че твърдели че видиш ли нямало такова нещо като камери, избиване и т.н., е също изключително невярно. Давам ви пример с "пряк свидетел" - Виктор Франкъл. Може да прочетете неговата книга. Има и много други разбира се. НЕ изказвайте такива безумни глупости с такава лека ръка. Изказвания като вашетто е същото като това , че е нямало турско робство, кланета и прочие в България, а само "присъствие".

от Любен Миров / дата: 03 юли 2019

Здравейте,

Бих желал да направя важно допълнително разяснение към анотацията на книгата, което умишлено е пропуснато.
Знам, че вероятно коментарът ми ще бъде изтрит, но това няма да ме спре да кажа истината.

Лудвиг Айсенберг, известен повече като Лали Соколов, не е искал да говори официално за близо трите си години пребиваване в Аушвиц почти до края на живота си, защото като пряк свидетел е знаел, че не е имало нито планомерно избиване на евреи, нито газови камери. Страхувал се е да не го заклеймят като застъпник на нацистите, както е станало с много други преки свидетели като него, които са имали куража да говорят истината.

Поради горенаписаното е бил необходим „посредник", за да „разкаже" историята му, обаче да я разкаже така, че да се припокрива с изискванията на цензурата и да не изобличава по никакъв начин създадените с политически цели измислици за холокоста. Точно това прави Хедър Морис, авторката на книгата.

Неслучайно книгата е издадена толкова години след смъртта на Лали - той умира 2006-та година, а книгата е издадена за първи път 2018-та година. Така нито той, нито неговите близки или приятели живяли по време на войната ще могат да възразяват срещу умишлените машинации, които се съдържат в книгата. Между 2005-та и 2015-та година много от живите свидетели на втората световна война умират поради възрастта си...

Ако човек иска да разкаже някаква история и да я превърне в книга, няма нужда да чака цял живот и да го прави чрез трето лице.

Четете книгата с едно наум.

от Христина Христова / дата: 22 юни 2019

Увлекателна и завладяваща история.

от КАТРИН БОНДАРОВА / дата: 20 юни 2019

Коментарът е изтрит от администратор.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg