Непознатият. Разкази и есета

Автор: Александър Вутимски

Коментари: 0

Издател Лист
Брой страници 104
Година на издаване 2019
Корици твърди
Език български
Тегло 206 грама
Размери 12x20
ISBN 9786197350456
Баркод 9786197350456
Категории Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

„Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не катастрофа, а радостна прегръдка. И самотата, меланхолията, случайността в хотелите, дъждът, времето, болката, фалшивият декаданс… - всичко най-после спира.”

Александър Вутимски (1919-1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та.

Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание „Златорог” още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета – книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му.

Ключови думи: Промо -20%

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

До 10-годишна възраст живее в Своге. След трагичната загуба на близките си - майка, баща, двама братя, - починали в продължение на 1 г. от туберкулоза, се премества в София. Отначало живее при сестра си (която също умира от туберкулоза през 1937), а после при единствено оцелелия си брат Кирил. Завършва I софийска мъжка гимназия (1937). От 1938 следва класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след 1 година прекъсва учението си. Лекува се безрезултатно в различни санаториуми в страната, от пролетта на 1941 - в санаториума на Сурдулица.

Първото му отпечатано стихотворение е \"Пак самичко\" (в. \"Весела дружина\", №6, 15 окт. 1935), но първият му сериозен поетически дебют е стихотворението \"Улицата\" (сп. \"Ученически подем\", 1936-37, № 2). Началните творчески изяви на Вутимски са свързани с ученически и други леви издания - \"Ученически подем\", \"Звън\", \"Светлоструй\", \"Трезва младеж\" и др. Участвува заедно с Ал. Геров, В. Осиковска, Л. Йорданов и Ем. Манов в издадения от тях литературен сборник \"Праг\" (1938); като студент - в литературен сборник \"Жажда\" (1939). Публикува и в \"Млад кооператор\", \"Кооперативна просвета\", \"Росица\", \"Вестник на жената\"; подписва се Ал. Вутов, Ал. Коцев, Ал. Вълканов. От май 1939 редовно сътрудничи в издаваното от Вл. Василев сп. \"Златорог\", където са публикувайи най-значителните и най-зрелите стихотворения на поета, подписани с псевд. Ал. Вутимски. Началните творчески прояви на Вутимски са като че ли опит да избяга от предопределението на съдбата. Те са още младежки наивни стихотворения, нерядко заредени с оптимизъм и вяра в бъдещето, често дори с борчески патос, несвойствен за поета. Скоро чувството на обреченост, дълбоко прикривано, но носено като кръст още от детството, заема съответствуващото на личността и самосъзнанието й място. Тази обреченост никъде и никога не се декларира пряко, болката и страданието пренасят поета в друт свят, в който дистанцираността от реалиите на физическия свят му позволява да погледне на себе си и на всичко около себе си като че ли някъде отвън и отгоре. Затова все по-често Вутимски предпочита самотата на бедна кръчмица пред вихъра на компаниите, чийто център доскоро е бил с декламациите си, степа и китарата. Поетичният му свят се населява със самотници - самотно момиче в кръчма, самотен фенер на забравен от всички кръстопът, самотно стърчащи есенни дървета, скитници и пияници, които призрачно се разминават и носят тежестта на житейския си кръст. Светлината отстъпва място на здрача зад прашния прозорец в хотелската стая; в здрача светът губи реалните си измерения, старият часовник отмерва изтичащото човешко време. Характерна за поетиката на Вутимски е вариативността - темите и мотивите се повтарят, наслагват и обогатяват. Откъслеците живот, запечатани във всяко отделно стихотворение, се допълват, за да представят изповедта на \"синьото момче\" (поетичен двойник на Вутимски) - сложна, драматична фигура, съчетаваща ангелско очарование и демонски нрав. Вариативността е характерна и за есетата на Вутимски. Те доочертават художествените и естетическите възгледи на поета, повтарят или добавят нови щрихи към автобиографията му. Могат да бъдат определени като поетични размишления за житейски и нравствено-психологически явления (\"За простотата\", \"За силата\", \"За парите\", \"За равенството\", \"За радостта\", \"За най-смирените\", \"За красотата\" и др.). Написани без морализаторски патос, без излишно философствуване, тези \"късчета\" проза дооформят портрета на талантлив представител на поколението поети от 40-те г. в българската литература. Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка; остава неиздадена и художествената му проза (запазена в машинописен препис - 15 кратки есета, писани през 1941-43).