от Кристиан Андреев / дата: 06 яну 2024

Скучна книга и действията са бавни.
Книгата е прехвалена!

от Катерина Митева / дата: 22 дек 2022

По-скучна книга не бях чела! До 160 страница абсолютно нищо не се случи. Финал…още по-скучен!

от Снежана Ш. / дата: 05 дек 2022

Книгата доста ми хареса, даже към средата не можех да спра да я чета. Единствено финалът не беше уау. С удоволствие ще изгледам и филма. Само главната актриса там не ми пасва много на обръза, който си бях изградила за Кая.

от П.Д. / дата: 13 ное 2022

Горещо препоръчвам!

от Светлана Димитрова / дата: 07 ное 2022

Думата, която ми идва за тази книга е "красива". Ако търсите екшън, трилър или някаква силна любовна история, няма да я намерите. Книгата е за силата на духа и невероятно описание на красотата на природата. Препоръчвам да гледате и филма по книгата. Рядко се случва по хубава книга да направят и хубав филм. Много, много красив. Вълнуваща, нежна, красива - препоръчвам я от сърце.

от Пешо пешов / дата: 29 авг 2022

Абсолютен боклук.

от Таня Димитрова / дата: 05 авг 2022

Беше ми препоръчана. Не ми хареса. Определям като чиклит.

от Искра Василева / дата: 30 апр 2022

Страхотна книга

от ВИОЛЕТА ЙОРДАНОВА / дата: 14 дек 2021

Леко четиво, хареса ми.

от Светла Иванова / дата: 08 сеп 2020

Бих окачествила книгато като различна и приятна за четене, написана с много финес, което е рядкост в наши дни.
За голямо разочарвание, е пълна с правописни, граматически и печатни грешки, което прави четенето непоносимо.
Книгата трябва да бъде норма, за съжаление, след няколко прочетени преводни книги, вече нямам желания да чета на български, защото е мъчение. Да не говорим, че редовно преобладава чуждоезичната структура на изречението, все едно е преведено с гугъл преводач.
Конкретно в тази, имаше дори страница с 3 грешки. Как се чете подобно нещо ? Книгоиздателството вече е просто печелене на пари. Никой не се интересува от езика. Издателство "Лабиринт" трябва да се замисли за ролята на коректора и редактора в книгоиздаването. Може би книжарниците биха могли да съдействат за контрола на качеството. С какви очи някой рекларимира такава книга?

от Kristalina / дата: 28 май 2020

Хареса ми, определено бих препоръчала. Чете се на един дъх!

от Лора Димитрова / дата: 28 апр 2020

Много хубава книга!!!

от Мартин Е. / дата: 22 апр 2020

Не бях фен на този жанр, започнах я на инат подтикнат изцяло от рекламите забравяйки старата максима, че това, което много се рекламира обикновено не струва...Някакво момиченце на някакво мочурище.. предположих, че ще е 300 страници мъка. Е.. грешах, има нещо в тази книга.. нещо, което те разнежва/колкото и странно да звучи/.. кара те да погледнеш на света от по-добрата му страна забравяйки всичко негативно.... Моментите, в които Кая си припомня игрите с братята, сестрите и майка си те връщат в твоето детство, връщат ти спомени от едни хубави години и си задаваш куп въпроси за времето, в което живееш сега. Препоръчвам книгата дори на хора, които не са фенове на този жанр.

от Драгомир Драгомиров / дата: 17 мар 2020

Средна хубост книга. Доста положителни отзиви чух и се бях настроил за докосваща книга, но лично на мен не ми хареса чак толкова. Става за губене на време, но не е книга, която бих препоръчал на някого.

от Ерик Чан / дата: 29 яну 2020

Добре, явно аз съм счупен, щом само на мен книгта не ми хареса. Дадохй шанс. Купих си я с най-голямо желание и треперех от нетърпение да се прибела, за да се поглезя с една хубава история...ем...не!

Стгинах до 150-тата страниця, когато се отказах. 150 страници все едно и също момиче, все в едно и също мочурище, терзано от все едни и същи работи, без никаква тръпка или развитие на нещата. Но както казах, може би аз съм се повредил.

Личното ми мнение е, че книгата не си струва хвалбите и ревютата.

от Сиса / дата: 13 дек 2019

Много интересна, вълнуваща и поучителна. Препоръчвам !

от Мимо Гарсия / дата: 07 дек 2019

Не бих си позволил да спойлвам, но Ви препоръчвам горещо книгата "Където пеят раците" на Дилия Оуенс.

Прекрасна творба!
Кара те да осъзнаеш колко малко ни е нужно - друга човешка душа, с която да споделяме собствения (понякога чудат) свят. Защото да - със самотата може да се свикне, но тогава не живеем истински. Човек е адаптивен. Главната героиня Кая ни го демонстрира, а и знаем поговорката "Човек знае и с 2, и с 200".  Приспособяването към нищетата, към глада може да бъде преодоляно - с ловене на миди, с опушване на риба, с писане на книги. НО липсата на топлота в семейството, домашното насилие, опитът за оскверняване на личния "аз" не може да бъдат преглътнати!

"Където пеят раците" си заслужава категорично!

от Лалета / дата: 19 ное 2019

Чудесна книга ! Красив език, трогателна история, влюбваш се в героите... Препоръчвам я!

от Дил / дата: 03 сеп 2019

Страхотна книга! Чета много и не всичко си струва времето, но тази е една от които остават в сърцето.

от Милена Тодорова / дата: 19 авг 2019

Отдавна не съм чела така книга - на един дъх ! Много добра !

от Ваня Хинкова / дата: 30 мар 2019

"Мочурището не е тресавище. Мочурището е светло място, където тревата расте във вода, а водата изтича в небето. Лъкатушат бавни поточета, отнасят със себе си слънчевото кълбо към морето и дългокраки птици – сякаш несъздадени за полет – неочаквано политат грациозно под крясъците на хиляди снежни гъски."

Дилия Оуенс, "Където пеят раците"
(превод: Лидия Шведова)