Падането на Гондолин

Автор: Дж. Р. Р. Толкин

Коментари: 0

Издател Бард
Преводач Любомир Николов
Брой страници 256
Година на издаване 2019
Корици твърди
Език български
Тегло 476 грама
Размери 14x21
ISBN 9789546559043
Баркод 9789546559043
Категории Фантастика, фентъзи. Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 26.99 лв.

В преданието „Падането на Гондолин“ се сблъскват две от най-могъщите сили на света. От едната страна е Моргот, символ на върховното зло, невидим в тази история, но властващ над огромна военна сила от своята крепост Ангбанд. Срещу него е Улмо, отстъпващ по мощ единствено на Манве, предводителя на Валарите – наричат го Властелин на водите във всички морета, езера и реки под небето. Но той работи в Средната земя тайно, за да подкрепи елфите Нолдори, сред които са Хурин и Турин Турамбар.

Централно място в тази вражда на боговете заема град Гондолин, прекрасен, но неоткриваем. Той е построен и заселен от елфите Нолдори, които, докато живеели в страната на боговете Валинор, се разбунтували срещу тяхната власт и избягали в Средната земя. Моргот се бои и ненавижда Тургон, краля на Гондолин, ала напразно се мъчи да открие вълшебния таен град.

В този свят идва Туор, братовчед на Турин и изпълнител на плановете на Улмо. Насочван незабележимо от него, Туор тръгва от родния си край на страховито пътешествие към Гондолин и в един от най-повратните мигове от историята на Средната земя сам морският бог се извисява пред него над бурните океански вълни. В Гондолин Туор става велик – оженва се за кралската дъщеря Идрил и техен син е Еарендел, чието раждане и огромно значение за бъдните дни са предречени от Улмо.

Най-сетне идва страшният край. Чрез акт на върховно предателство Моргот научава всичко, което му трябва, за да подготви унищожително нападение над града с Балрози, дракони и безброй орки. След подробен разказ за падането на Гондолин легендата свършва с бягството на Туор, Идрил и рожбата им Еарендел. Те пътуват към нова история – Легендата за Еарендел, която Толкин така и не написва, но е изложена в тази книга по други източници.

След представянето на „Берен и Лутиен“ Кристофър Толкин използва същия похват на „история в развитие“ при писането на това издание на „Падането на Гондолин“. Според думите на Дж. Р. Р. Толкин това е „първата реална история на този въображаем свят“ и заедно с „Берен и Лутиен“ и „Децата на Хурин“ той я смята за една от трите „Велики легенди” на Древните дни.

Ключови думи: Време за четене

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Роден на 3 януари 1892 г. в Блумфонтейн (Южна Африка) в семейство на преселници от Германия; оттам е и малко необичайното трето име \"Ройл\". Завършил е Оксфордския университет. Участвал в първата световна война. През 1925 г. се връща в Оксфорд и работи там до пенсионирането си през 1959. Като учен е известен най-вече с коментираното издание на аглосаксонската епическа поема \"Беовулф\", с преводите на съвременен английски език на средновековни рицарски романи (\"Сър Гавейн и Зеленият Рицар\", 1925), а така също и с есето \"За вълшебните истории\" (1947), в което излага и обосновава собствена концепция за митологичната поезия.

Толкин е един от основателите на литературния клуб \"The Inklings\", членове на който са били Клайв Люис, Чарлз Уилямс, Оуен Барфилд. Първата му художествена публикация е стихотворението \"Битка на източната равнина\" (март 1911 г.). Слава на Толкин като писател идва едва след издаването на трилогията \"Властелинът на Пръстените\", която само от 1954 до 1966 години преминава през петнадесет издания, както в Англия, така и в САЩ.

Толкин е лауреат на премиите Locus Poll Award (1978, 1987), Ditmar Award (1978), Gandalf Award (1974, 1978), Balrog Award (1981, 1979), International Fantasy Award (1957) и Mythopoeic Award (1981).

Джон Толкин умира на 2 септември 1973 година.