Зара

Автор: Евгения Димитрова

Коментари: 0

Издател Кибеа
Брой страници 320
Година на издаване 2019
Корици меки
Език български
Тегло 384 грама
Размери 14x20
ISBN 9789544748319
Баркод 9789544748319
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 18.00 лв.

"Зара“ (1914) е първият психологически роман в историята на българската литература. Сюжетът му проследява 15 години от израстването на главната героиня, между 16 и 30, за да покаже как се изгражда характерът на една интелигентна българска жена от средната класа преди Първата световна война. Фокусът е върху любовните преживявания, а те са много интересни и разнообразни в живота на Зара. Романът е и портрет на българското общество от началото на века.
Евгения Димитрова (1875-1930) е нашата най-известна белетристка през първите три десетилетия на ХХ век, несправедливо забравена след смъртта й.




За автора

Евгения хаджи Петрова е родена на 21 май 1875 г. в Шумен. Скоро след Освобождението семейството се премества в Русе – града, с който са свързани детството и младостта й. Произхожда от много интересен възрожденски род.
След като завършва девическа гимназия, Евгения учителства за кратко във Варна, а после заминава да учи медицина във Виена. Дали защото се разболява, или защото медицината не спечелва сърцето й, но още след първата година се връща в Русе и така прекъсва висшето си образование. Продължава да изучава немски език. Превежда художествена литература за много вестници и списания; в неин превод излизат и книги, например пиесата „Да живее животът!“ от Херман Зудерман през 1905 г. (с второ издание през 1919 г.).
Като писателка – в крак с модата на своето време – Евгения дебютира с поезия.
Все пак няма дарба на поетеса и очевидно го съзнава, но продължава да публикува стихотворения, макар рядко и то в проза, поне до началото на 20-те години. По същото време (около средата на 90-те) започва да пише и разкази. Тези творчески опити съвпадат с времето на голямата й любов – Димитър Димитров.
Двайсетгодишният Димитър, студент от Лом, е човек, който може да грабне въображението на една интелигентна млада учителка от края на ХIХ век. По това време Евгения е вече вдовица с малък син, Касиан. Двамата не просто се влюбват един в друг, а необикновено си допадат по характер и темперамент, споделят дълбока духовна връзка.
През май 1899 г. Евгения и Димитър сключват брак. Изглежда, че романсът на тяхната голяма любов продължава. В действителност обаче вече сме много близо до неговия трагичен финал. Младоженецът отдавна е бил болен от туберкулоза. През септември 1901 семейството се премества в София, за да бъде близо до специализирана лекарска помощ.
Здравето му все повече се влошава. Лекарите го изпращат на по-добър климат в село Кабиюк, близо до Шумен. Там умира на 26-годишна възраст през 1902. Евгения остава Димитрова. Постарава се да събере архива на своя съпруг и продължава да живее в София.
През следващите десетилетия ще отглежда сина си и ще се бори за всичко сама. Започва да пише по-активно, навлиза в писателските среди, публикува в много столични вестници.
За последните две десетилетия от живота на Евгения Димитрова има малко биографична информация, но сред малкото – две важни събития. През 1913 г. става – заедно с Мара Белчева и Ана Карима – съоснователка на Съюза на българските писатели. През 1930 г. е сред основателките на Клуба на българските писателки.
По това време тя вече е тежко и безнадеждно болна; умира в Русе на 22 юли 1930 година.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg