"Има две неща, които смъртният човек не бива да узнава: колко дни ще живее и колко пъти ще обича. Защото, ако знае, че са много, ще прахосва и двете като неочакван сън по клепките. И нито ще им се наслади, нито ще си вземе поуките от тях. Ако пък човекът знае, че дните или любовите му са малко, душата му се обръща на киселец: хем люти, хем киселее и всеки я стъпква в тревата, без да знае колко вкусна е всъщност чорбата от нея..."
Навремето определих тази книга като "красиво разказана история за трудните решения, които трябва да вземаме понякога в името на щастието ни". И днес заставам зад всяка своя дума. Радостина Ангелова е фин и талантлив човек, истински майстор-разказвач. Тя е човекът, който ми върна вярата в доброто българско писане преди десетина години. Затова не Ви казвам да прочетете тази книга задължително. Нямам правото да изисквам това от Вас. Но знам, че ако го направите - няма да съжалявате за нито ред!