Пурпур

Автор: Алис Уокър

Коментари: 0

Издател Orange-Books
Преводач Надежда Розова
Брой страници 304
Година на издаване 2018
Корици меки
Език български
Тегло 293 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191710720
Баркод 9786191710720
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 14.90 лв.

„Пурпур“ е литературна класика. С над един милион продадени екземпляра само във Великобритания, романът се превръща в явление, неподвластно на времето, и във вдъхновение за поколения читатели.

Това е историята на Сили, чернокожо момиче, родено в условията на бедност и сегрегация в сърцето на американския Юг. Многократно насилвана от мъжа, когото нарича „татко“, Сили е лишена от двете си деца и откъсната от обичната си сестра Нети, за да се озове в капана на задушаващ брак. И тогава в живота ? се появява Шуг Ейвъри, певицата вълшебница, която сама направлява съдбата си.
Каква е цената на живота без окови? Какво е нужно, за да излекуваш душата си от всички рани? „Пурпур“ е роман за неравенствата и неравностите на живота. Роман за онези неща, които, ако позволиш, могат да те направят истински силен и свободен.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Пурпур” е история за страдание и надежда. Сили е малтретирана от всички мъже в живота си. Лишена е от правата и свободата си, но сърцето ѝ е пълно с обич. Тя е един от най-силните литературни образи, които съм срещала! Животът ѝ е нещастен и не знам как е издържала, защото ако аз бях в нейната кожа, не бих се справила. Основаният на подчинение свят на Сили, се променя, когато среща Шуг и София - две жени, отказващи да склонят глави, борещи се за правото си на индивидуалност, гордост и щастие. В тях тя вижда истинският цвят на женската сила - пурпурното на цариците. Микс от страстно, горещо кървавочервено и дълбоко, болезнено тъмно синьо.
Въпреки че описва ужасните обстоятелства на живота в дълбокия Юг през 30-те и 40-те години на ХХ век, това е книга за радостта от живота. В нея има много болка, но и щастие. А посланието, което Алис Уокър изпраща, е положително: мъжете и жените могат да определят собствените си роли! Могат да се развиват, да се учат и да се променят към по-добро. Има моменти на мир и приятелство за всеки, който се осмели да излезе от модела на господство!
И да! „Пурпур” е унищожителна още от първата страница. Разкъсва дрехите, оставяйки кожата гола и уязвима, но според мен, всяка жена трябва да я прочете, за да открие някои истини за себе си!

Мариета Иванова, Хеликон Русе

Писателката и поетеса Алис Уокър е родена през 1944 година афро-американка, израснала в Джорджия. Завършва и университета в Атланта, Джорджия. Популярна с активното си участие в борбата за човешките права, срещу расизма и сексизма.
Самата тя цветнокожа и свободомислеща, изумително честно влиза в текста на романа си "Пурпур". Там говори от името на Сили. Чернокожо момиче на крехката 14-годишна възраст, което расте в ужасяващите условия на емоционален, физически и сексуален тормоз от човека, смятан от нея за баща. Бита, изнасилвана, раждаща и лишена от децата си..Необичана и..обичана
Неслучайно романът е бил многократно цензуриран, а всъщност едно от водещите му качества е тази светеща чистота и простота на изказа, която някак не допуска болката да разбие ядрото от доброта и човечност. Четейки го, човек навлиза в един свят с порядки колкото различни, толкова и познати, носи усещането за рязкото изтръгване на личностното от телесното и все пак връщането му обратно. Крайни отражения, светли и тъмни пасажи се сменят, но има една нишка, която плете спасителното въже:
“ Мили Боже ” - с тези думи започва всяко “писмо", защото формата на романа е такава - дневник от изповеди, писма, обръщения към Бог, към най близкия човек :”Мила Нети” Продължават писмата..
Нети - сестрата, с която са насила разделени и която е решението на голяма част от ребусите, заложени в историята на Сили.
Господин ___ / без фамилия / - като морзов код бележи този, когото тя не иска да помни, който е продължение на тежестите, с които е натоварен целият неин живот. Господин ___ , който един ден се преобразява и “отваря очи”.
София - една светлина, първият смях, появил се да се посмее и да посмее да покаже, че не всички жени са покорни. Едра, здравенячка, която няма да позволи на никого да определя правилата. Рамо и надежда за Сили.
Разбира се, Шуг ! Шуг Ейвъри! Мечтаният образ, Недостижимата идеална жена. Идеална в очите на Сили. Та тя е певица, артист в цялата си същност. Поставена в конфликтната роля на любовница на Господин ___ . Озовава се в техния дом и успява да размести въздуха, да промени убежденията и навиците им, да даде на Сили най-ценното – любовта, самоуважението и умението да е свободна.
Има нещо много абсурдно в сцените, във връзките между героите. Вижда се ясно отражението на вълните на расизъм във времето на действието (1900 - 1930)и отлагането му в поведението на персонажите. Паралелно има една невинна съкровеност в отношението на всеки един от тях тях към Бог.
Силните образи, изпъкващи въпреки семплите думи не остават незабелязани и затова романът печели “Пулицър” през 1983г – пърият “Пулицър” за чернокожа писателка. Книгата интригува силно и филмовото съсловие. Филмирана е два пъти, като първият от Стивън Спилбърг
през 1985 с незбравимото участие на Упи Голдбърг и Опра Уинфри.
ПУРПУР определено ще остави за дълго посланията си в мен, препоръчвам го горещо!
“- То ли? – питам.
-Да. То. Бог не е той или тя, а то.
-Но как изглежда – питам
-Ами никак, отговаря. Това да не ти е кино? Не е нещо, което можеш да видиш отделно от другите неща, дори от себе си. Аз вярвам, че Бог е всичко, казва Шуг. Всичко, което е било или някога ще бъде. И когато го усетиш и си щастлива, че го усещаш, значи си го намерила,”

Анна Мирчева - Хеликон Добрич