ЖИВОТ БЕЗ КРАЙ
"Нека сме наясно – не мразя смъртта; мразя моята смърт. Ако по-голямата част от хората приемат нейната неизбежност, то това си е техен проблем. Лично аз нямам никакъв интерес да умирам. И дори ще кажа нещо повече: смъртта няма да ме споходи. Тук разказвам какво предприех, за да не пукна глупаво, както всички останали. И дума не можеше да става да умра, без да реагирам. Смъртта е за мързеливците, единствено фаталистите вярват, че е неизбежна."
Фредерик Бегбеде, превод: Георги Ангелов
(Колибри, 2018)
Харесвам "лошото момче" на съвременната френска литература, защото не губи време в празни приказки и не се свени да нарича нещата с точните им имена. Той не се притеснява да изрича неудобните за обществото ни (и за нас самите като индивиди) истини в прав текст и на висок глас. Той е малкият дявол в главите ни, когото се опитваме да скрием дори от себе си, защото приличието изисква да сме мили, добри и възпитани деца.
Дами и господа, Бегбеде се завръща: на 50 и безсмъртен!
Все така лош и много, много жив!
"В живота ми няма нищо необикновено, но все пак предпочитам да продължи."
Живот без край
Автор: Фредерик Бегбеде
| Издател | Колибри |
| Преводач | Георги Ангелов |
| Брой страници | 296 |
| Година на издаване | 2018 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 293 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786190203025 |
| Баркод | 9786190203025 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Нека сме наясно – не мразя смъртта; мразя моята смърт. Ако по-голямата част от хората приемат нейната неизбежност, то това си е техен проблем. Лично аз нямам никакъв интерес да умирам. И дори ще кажа нещо повече: смъртта няма да ме споходи. Тук разказвам какво предприех, за да не пукна глупаво, както всички останали. И дума не можеше да става да умра, без да реагирам.
И Фредерик Бегбеде реагира. Навършил е 50 години, сполетяла го е кризата на средната възраст, много негови приятели са си отишли не навреме и най-вече – обещал е на малката си дъщеря да не умира. В този почти автобиографичен роман добре познатият у нас френски писател разказва с ирония и самоирония за опитите си (истински? фикционални?) да постигне безсмъртие, с надежда и уплах за трансхуманизма и „надграждането“ на човека, с обич и нежност за семейството си. И привежда за свое оправдание списъка на причините си да иска да живее. Като например: „25. Мъркането на котка пред пращящия огън в камина и 26. Мъркането на огън в камина пред пращяща котка (по-рядко)“. Споделяйки убеждението на Уди Алън, че „Докато е смъртен, човек никога няма да се чувства спокоен“, Бегбеде потегля на пътешествие от лаборатория на лаборатория и от професор на професор, с една единствена цел – да стане постчовек.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Произлиза от буржоазно семейство. Майка му Кристин дьо Шастение (Christine de Chasteigner) е преводач на романи от стила на Барбара Картланд. Баща му Жан-Мишел Бегбеде (Jean-Michel Beigbeder) работи в трудова агенция за набиране на висши кадри. Има брат Шарл (Charles) който се занимава с бизнес.
Фредерик Бегбеде е учил в престижните парижки лицеи Монтен (lyce'e Montaigne) и Луи-льо-Гран (lyce'e Louis-le-Grand). После се дипломира от престижния парижки институт за политически науки (Institut d’e'tudes politiques, съкратено IEP или Sciences Po). Приключва своето образование с диплома по маркетинг в специализирано училище за журналистика и комуникации.
През 1990 г. публикува първия си роман : Мемоари на един откачен младеж (Me'moires d’un jeune homme de'range'). В професионален план става член на рекламна агенция в Париж. Работи паралелно в областта на литературната критика в големи френски списания (Elle, Paris Match, VSD, Voici) и по парижкия кабелен канал Paris Premie`re.
През 1994 г. издава втория си роман : Ваканция в кома (Vacances dans le coma). Същата година създава литературната награда le prix de Flore (наградата Флор) по името на известно парижко кафе. С тази награда се удостояват известни съвременни франкофонски писатели като Мишел Уелбек (1996 г.) и Амели Нотомб (2007 г.).
През 1997 г. романът Любовта трае три години (L'amour dure trois ans) завършва цикъла за героя Марк Мароние (Marc Marronnier).
През 1999 г. излиза сборникът новели Разкази под екстази (Nouvelles sous ecstasy).
През 2000 г. публикува най-известния си роман 9.99 лв. (99 francs преименуван 14,99 euros, а после 6,20 euros). Тази творба е ярка критика на света на рекламния бизнес и е причина да бъде уволнен от фирмата, в която работи. До ден днешен 9.99 лв. е продаден в повече от 380 000 екземпляра по света.
След това Фредерик Бегбеде става водещ на собствено литературно предаване Книги и аз (Des livres et moi) по парижкия кабелен канал Paris Premie`re.
През началото на 2003 г. Фредерик Бегбеде е назначен за издател в издателската къща Фламарион (Flammarion). До лятото на 2006 г. редактира около 25 книги преди да напусне.
Последните му романи са : Windows on the world (2003 г., получил френската литературна награда Interallie' същата година), Егоистът романтик (L'e'goi"ste romantique, 2005 г.) и Помощ прощавайте (Au secours pardon, 2007 г.).
Към края на 2007 г. във Франция излиза филма 99 франка (99 francs) по книгата на Фредерик Бегбеде. Главната роля на героя от романа изпълнява Жан Дюжарден (Jean Dujardin).
През януари 2008 г. Фредерик Бегбеде е арестуван за притежание и консумация на кокаин в Париж, но бързо излиза на свобода.
