Спомени. Разговори със Самюел Док
За първи път бележитата френска интелектуалка споделя своя живот, „пътувайки себе си“ през превратностите на времето, в книга под формата на диалог, на границата между биографичния жанр и психологическото изследване. От ранното детство в родния Сливен през 40-те години на XX век и юношеството в София при тоталитарния режим, през кипежа на разкрепостения Париж от 60-те, преподавателската дейност във Франция и като гостуващ професор в редица американски университети, до осмислянето на изпитанията пред човечеството в наши дни. Читателят ще може не само да проследи изпълнената с паметни събития, зашеметяваща кариера на една от най-изявените българки, оставила ярък отпечатък върху развитието на световната научна мисъл, да вникне във възгледите й за политиката и процесите в обществото, но и да се докосне до интимния свят на майката, съпругата, човека Юлия Кръстева.
Самюел Док (р. 1985 г.) е френски клиничен психолог и писател. Първият му роман, „Апокалипсисът на Йонатан“ (2012), е добре приет от читателската публика и от критиката. Широк отзвук намират написаните в съавторство изследвания „Новият сблъсък на поколенията“ (2015) и „Новата неудовлетвореност от културата“ (2017) по аналогия с известното съчинение на Фройд. От 2012 г. е колумнист в „Хъфингтън Поуст“.
Юлия Кръстева е родена в Сливен на 24 юни 1941 г. Учи от малка френски език. Завършва френска филология в Софийския университет. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и от тогава живее във Франция и пише на френски, а в последно време също така - що се отнася до кратки статии - понякога и на английски. Във Франция развива научна дейност, работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се омъжва за "нейния водач" Филип Солерс. Получава докторат по семиология (1968) и държавен докторат по литература на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет ства през (1974)г. Към 1979 г. завършва обучение по психоанализа. Има огромно число научни публикации и книги, много от които са преведени на други езици, между които: „Semiotike': recherches pour une se'manalyse“ (1969), „La Re'volution du langage poe'tique“ (1974), „Polylogue“ (1977), „Histoires d'amour“ (1983)и „Colette“ (2004). Всички нейни научни трудове се издават на английски от Колумбийския университет в Ню Йорк (Columbia University Press).
Понастоящем Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет Дени Дидро и има частна практика като психоаналитик. Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в Университета на Торонто и др. университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети.
През април 1997 г. Юлия Кръстева получава едно от най-престижните отличия във Франция — Почетния легион. Юлия Кръстева е доктор хонорис кауза на много университети, между които са Университетът в Байройт (2000 г.) и Софийският университет (31 май 2002 г.). Норвежкото правителство и дава през 2004 г. Холбергова награда („нобелова“ награда за хуманитарни дисциплини), за принос в граничните области между език, култура и литература, както и към теорията на феминизма.