Пътувам себе си

Автор: Юлия Кръстева
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 1

Издател Колибри
Преводач Красимир Кавалджиев
Брой страници 280
Година на издаване 2018
Корици меки
Език български
Тегло 237 грама
Размери 13x20
ISBN 9786190202516
Баркод 9786190202516
Категории Биографични и автобиографични романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Спомени. Разговори със Самюел Док

За първи път бележитата френска интелектуалка споделя своя живот, „пътувайки себе си“ през превратностите на времето, в книга под формата на диалог, на границата между биографичния жанр и психологическото изследване. От ранното детство в родния Сливен през 40-те години на XX век и юношеството в София при тоталитарния режим, през кипежа на разкрепостения Париж от 60-те, преподавателската дейност във Франция и като гостуващ професор в редица американски университети, до осмислянето на изпитанията пред човечеството в наши дни. Читателят ще може не само да проследи изпълнената с паметни събития, зашеметяваща кариера на една от най-изявените българки, оставила ярък отпечатък върху развитието на световната научна мисъл, да вникне във възгледите й за политиката и процесите в обществото, но и да се докосне до интимния свят на майката, съпругата, човека Юлия Кръстева.

Самюел Док (р. 1985 г.) е френски клиничен психолог и писател. Първият му роман, „Апокалипсисът на Йонатан“ (2012), е добре приет от читателската публика и от критиката. Широк отзвук намират написаните в съавторство изследвания „Новият сблъсък на поколенията“ (2015) и „Новата неудовлетвореност от културата“ (2017) по аналогия с известното съчинение на Фройд. От 2012 г. е колумнист в „Хъфингтън Поуст“.

от Дарина Денева / дата: 23 фев 2021

Забележително четиво, опияняващ разговор между ерудити, истинско предизвикателство за по-ленивите умове. За съжаление, Юлия Кръстева не е по мярка на българския читател, нито в качеството й на семиотик, философ и изследовател, нито в битността й на писател.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Юлия Кръстева е родена в Сливен на 24 юни 1941 г. Учи от малка френски език. Завършва френска филология в Софийския университет. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и от тогава живее във Франция и пише на френски, а в последно време също така - що се отнася до кратки статии - понякога и на английски. Във Франция развива научна дейност, работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се омъжва за "нейния водач" Филип Солерс. Получава докторат по семиология (1968) и държавен докторат по литература на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет ства през (1974)г. Към 1979 г. завършва обучение по психоанализа. Има огромно число научни публикации и книги, много от които са преведени на други езици, между които: „Semiotike': recherches pour une se'manalyse“ (1969), „La Re'volution du langage poe'tique“ (1974), „Polylogue“ (1977), „Histoires d'amour“ (1983)и „Colette“ (2004). Всички нейни научни трудове се издават на английски от Колумбийския университет в Ню Йорк (Columbia University Press).

Понастоящем Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет Дени Дидро и има частна практика като психоаналитик. Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в Университета на Торонто и др. университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети.

През април 1997 г. Юлия Кръстева получава едно от най-престижните отличия във Франция — Почетния легион. Юлия Кръстева е доктор хонорис кауза на много университети, между които са Университетът в Байройт (2000 г.) и Софийският университет (31 май 2002 г.). Норвежкото правителство и дава през 2004 г. Холбергова награда („нобелова“ награда за хуманитарни дисциплини), за принос в граничните области между език, култура и литература, както и към теорията на феминизма.
Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети