Този малък шедьовър е животоспасяващ. – Джоана Ламли
Мат Хейг е удивителен! – Стивън Фрай
Какво означава да се чувстваш истински жив?
На всеки петима души един страда от депресия. Мат Хейг разказва как е преживял житейската криза, нелеко, но триумфиращо е преодолял болестта, която едва не го унищожава, и как се е научил да живее наново. Твърдо вярва, че най-старото клише е и най-вярното: има светлина в края на тунела. Хейг ни учи и насърчава да празнуваме малките радости и миговете на душевна хармония; напомня ни, че винаги има причини да останем живи.
Вълнуваща, забавна и ведра книга, която ни показва как да живеем по-добре, да обичаме по-добре, да се чувстваме по-добре.
Сърдечна, завладяваща, наситена с фино чувство за хумор. – Sunday Times
Чудесна книга! Прочетох я на един дъх. Докосва и сгрява сърцето, разсмива, провокира, носи велик заряд. Задължително четиво за всеки, който някога е страдал или познава някого, който е страдал (т.е. всеки). – С. Дж. Уотсън
МатХейгизползвадумитекатоотварачказаконсерви.Консерватасмение. – ДжанетУинтърсън
Блестящочетиво…трябвадасепредписва с рецептакатозадължително. – РичардКоулс
Предопределена да стане модерна класика. – Entertainment Weekly
Мат Хейг е световноизвестен автор на романи за възрастни и деца. Книгите му са преведени на трийсет езика. “Причините да останеш жив” е първата му нехудожествена творба, която още с издаването си добива популярността на истински бестселър. На български е издаден романът му “Кланът Радли”, номиниран за медала “Карнеги”, по който Алфонсо Куарон снима филм.
Депресията е тъмна и загадъчна. Тъмните и загадъчни неща са страшни. Страшните тъмни и загадъчни неща са стигма. Депресията е стигма. В превод от гръцки – знак, клеймо, петно. Човекът с депресия има знак, петно, клеймо. По-лошото от това е само, че той не може да обясни, а останалите не могат да го разберат.
Мнозина са с депресия, малцина говорят за това. Мат Хейг е от една още по-малобройна група – той пише за своята депресия, защото е убеден, че по този начин помага на други. Не всекиму е дадено да намери думите за нещо толкова непосилно за носене и така лично за обясняване. Хейг сравнява депресията с демон, който ближе лицето му. „Ако не друго, поне ме утешаваше. Близането му бе загрижено близане, все едно бях някаква голяма рана и той се опитваше да ме оздрави.“
Колко са хората с депресия? Според статистиката всеки пети българин страда в някаква степен от това психическо мъчение. Като се има предвид, че около всеки депресиран има семейство, което също носи последствията, бройката нараства. И не, депресията не е онова състояние на тъга, когато тъжиш по човек, който си е отишъл. Депресията е много повече и много по-дълго от това : тя е тревожност, паническо разстройство, трудността да издържиш на място с много хора, обсесивните разстройства, които те фиксират да броиш глътките си вода, да оправяш разрошени ресни, да миеш ръцете си до откат, най-накрая депресията е нежеланието да си жив. Не точно да се самоубиеш, но ако може някак изведнъж да те няма, да не плуваш в чернилката, да не ти се качва разтуптяното сърце в гърлото, да не изпадаш в паника, когато влезеш в стая, да не си играеш с ледените кристали на безразличието към живота.
Завиждам на Мат Хейг за искреността в тази книга. Но само така можеш да помогнеш на другите – като им разказваш колко зле е било при теб и как все пак си се справил.
Веселина Седларска, приятел Хеликон Сливен