Джон Банвил е прав. „Гледната точка на Сарамаго е умна и смущаваща. Тя се характеризира с черно чувство за хумор, с онази застинала откъснатост от случващото се, типична за Кафка, с веселата свирепост на Селин и със стремглавия, неудържим стил на Бекет в „Малоун умира" и „Неназовимото". Поздравления за "Колибри", че реши да издаде и КАИН.
Каин
Автор: Жозе Сарамаго
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Даринка Кирчева |
| Брой страници | 168 |
| Година на издаване | 2018 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 174 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786190201489 |
| Баркод | 9786190201489 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Последният роман на Жозе Сарамаго, „Каин“, е своеобразен „римейк“ на част от Стария завет. Историята обхваща периода от момента когато още в райската градина Бог осъзнава, че е забравил да даде на Адам и Ева дара на речта, до „акостирането“ на Ноевия ковчег на планината Арарат. Главният герой е презреният братоубиец Каин.
Осъден да се скита завинаги след като убива Авел, Каин обикаля света в компанията на своя осел и става свидетел и участник в множество библейски истории и епизоди. Люби се със злата царица Лилит, взема страната на Йов в облога между Бог и Сатаната, пътува с Ноевия ковчег. Каин смята, че действията на Бог са жестоки и несправедливи, противопоставя му се, спори с него.
Написан през последните години от живота на големия писател, романът засяга много морални въпроси, по които Сарамаго, също като героя си, спори с властния и авторитарен Бог още от провокативното „Евангелие по Исуса Христа“. „Каин“ е стряскаща книга – завладяваща, чувствена, иронична. Достоен завършек на литературната кариера на един огромен талант.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Бъркам ги – Жозе Сарамаго и Никос Казандзакис. Не като имена, книги или биографии, а като усещане. И двамата са написали прекрасни книги на библейска тематика, и двамата са заклеймени от Църквата. Единият от католическата, другият от православната. Предполагам, че не толкова заради отговорите, колкото заради въпросите. Религиозните институции не толерират въпроси. Според тях вярата предполага точно и само това – вяра. В смисъла на безусловна, сляпа вяра.
Родителите на Жозе Сарамаго се казват Мария и Йосиф и са много бедни. С това приликите с библейското семейство се изчерпват. Писателят до такава степен предизвиква църквата със своите творби, че тя се противопоставя на връчването му на Нобелова награда за литература. И ако връх в предизвикателствата му досега за българските читатели се явяваше „Евангелие по Исуса Христа“, то „Каин“ не й отстъпва.
Каин, който в целия християнски свят остава като емблема на братоубийството, белязан от Бога с белег на челото, няма нищо общо с героя в книгата, макар библейската история да е преразказана почти дословно. Каин на Сарамаго е пътешественик – не само в пространството, но и във времето. Възседнал осел (далечна сянка от прилика с Исус?!) той попада от настоящето в бъдещето, след което се връща в миналото, за да тръгне отново към бъдещето. Така става свидетел на основни събития от Стария завет – унищожаването на Содом и Гомор, рухването на Вавилонската кула, жертвоприношението на Исак от Аврам, битката за Йерихон, строежа на Ноевия ковчег… При всяко от тези събития Каин проследява ролята на Бога и тъй като тя не му харесва, спори с Бог. Противопоставя му се. Доказва. Аргументира се. Разобличава го. Но си дава реална сметка и за самия себе си – всяка оценка за самия себе си Каин започва с това, че е убил брат си Авел.
Най-запомнящото се изречение от книгата Сарамаго поставя в устата на сладострастницата Лилит. Тя казва на любимия си Каин: „Никой не е само един човек.“ Дори и Бог – добавя без думи с книгата си големият Сарамаго.
Веселина Седларска - приятел Хеликон Сливен
Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира сред носителите на най-престижното литературно отличие от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.
Световноизвестният португалски писател издъхва на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.
Превеждан е на 25 езика в Европа и по света, а над два милиона копия от книгите му са продадени само в Португалия.
Той е самобитен творец и мъдър експериментатор, чиито произведения са искрящ опит за идентифициране на всичко онова, което ни съхранява като човешки същества. Неумолимо прям и последователен в своите възгледи, Жозе Сарамаго развенчава мита за вездесъщия и справедлив бог; осъжда безмилостно арогантността на корпорациите и диктатурата на пазара; настоява, че думите ни принадлежат, за да воюваме мирно; вярва, че езикът избира писателите, от които се нуждае, а не те него. Схваща романа не като литературен жанр, а като широко литературно пространство - океан, чиято стихия се подхранва от много извори. И се гневи, че някои хора цял живот четат и никога не стигат по-далече от думите на страницата. Защото не осъзнават, че „думите са само брод за пресичане на бързоструйна река“.
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира сред носителите на най-престижното литературно отличие от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.
Световноизвестният португалски писател издъхва на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.
Превеждан е на 25 езика в Европа и по света, а над два милиона копия от книгите му са продадени само в Португалия.
Той е самобитен творец и мъдър експериментатор, чиито произведения са искрящ опит за идентифициране на всичко онова, което ни съхранява като човешки същества. Неумолимо прям и последователен в своите възгледи, Жозе Сарамаго развенчава мита за вездесъщия и справедлив бог; осъжда безмилостно арогантността на корпорациите и диктатурата на пазара; настоява, че думите ни принадлежат, за да воюваме мирно; вярва, че езикът избира писателите, от които се нуждае, а не те него. Схваща романа не като литературен жанр, а като широко литературно пространство - океан, чиято стихия се подхранва от много извори. И се гневи, че някои хора цял живот четат и никога не стигат по-далече от думите на страницата. Защото не осъзнават, че „думите са само брод за пресичане на бързоструйна река“.
