Каин

Автор: Жозе Сарамаго
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 1

Издател Колибри
Преводач Даринка Кирчева
Брой страници 168
Година на издаване 2018
Корици меки
Език български
Тегло 174 грама
Размери 13x20
ISBN 9786190201489
Баркод 9786190201489
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Последният роман на Жозе Сарамаго, „Каин“, е своеобразен „римейк“ на част от Стария завет. Историята обхваща периода от момента когато още в райската градина Бог осъзнава, че е забравил да даде на Адам и Ева дара на речта, до „акостирането“ на Ноевия ковчег на планината Арарат. Главният герой е презреният братоубиец Каин.

Осъден да се скита завинаги след като убива Авел, Каин обикаля света в компанията на своя осел и става свидетел и участник в множество библейски истории и епизоди. Люби се със злата царица Лилит, взема страната на Йов в облога между Бог и Сатаната, пътува с Ноевия ковчег. Каин смята, че действията на Бог са жестоки и несправедливи, противопоставя му се, спори с него.

Написан през последните години от живота на големия писател, романът засяга много морални въпроси, по които Сарамаго, също като героя си, спори с властния и авторитарен Бог още от провокативното „Евангелие по Исуса Христа“. „Каин“ е стряскаща книга – завладяваща, чувствена, иронична. Достоен завършек на литературната кариера на един огромен талант.

от Илияна Самуилова / дата: 13 яну 2018

Джон Банвил е прав. „Гледната точка на Сарамаго е умна и смущаваща. Тя се характеризира с черно чувство за хумор, с онази застинала откъснатост от случващото се, типична за Кафка, с веселата свирепост на Селин и със стремглавия, неудържим стил на Бекет в „Малоун умира" и „Неназовимото". Поздравления за "Колибри", че реши да издаде и КАИН.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Бъркам ги – Жозе Сарамаго и Никос Казандзакис. Не като имена, книги или биографии, а като усещане. И двамата са написали прекрасни книги на библейска тематика, и двамата са заклеймени от Църквата. Единият от католическата, другият от православната. Предполагам, че не толкова заради отговорите, колкото заради въпросите. Религиозните институции не толерират въпроси. Според тях вярата предполага точно и само това – вяра. В смисъла на безусловна, сляпа вяра.

Родителите на Жозе Сарамаго се казват Мария и Йосиф и са много бедни. С това приликите с библейското семейство се изчерпват. Писателят до такава степен предизвиква църквата със своите творби, че тя се противопоставя на връчването му на Нобелова награда за литература. И ако връх в предизвикателствата му досега за българските читатели се явяваше „Евангелие по Исуса Христа“, то „Каин“ не й отстъпва.

Каин, който в целия християнски свят остава като емблема на братоубийството, белязан от Бога с белег на челото, няма нищо общо с героя в книгата, макар библейската история да е преразказана почти дословно. Каин на Сарамаго е пътешественик – не само в пространството, но и във времето. Възседнал осел (далечна сянка от прилика с Исус?!) той попада от настоящето в бъдещето, след което се връща в миналото, за да тръгне отново към бъдещето. Така става свидетел на основни събития от Стария завет – унищожаването на Содом и Гомор, рухването на Вавилонската кула, жертвоприношението на Исак от Аврам, битката за Йерихон, строежа на Ноевия ковчег… При всяко от тези събития Каин проследява ролята на Бога и тъй като тя не му харесва, спори с Бог. Противопоставя му се. Доказва. Аргументира се. Разобличава го. Но си дава реална сметка и за самия себе си – всяка оценка за самия себе си Каин започва с това, че е убил брат си Авел.

Най-запомнящото се изречение от книгата Сарамаго поставя в устата на сладострастницата Лилит. Тя казва на любимия си Каин: „Никой не е само един човек.“ Дори и Бог – добавя без думи с книгата си големият Сарамаго.

Веселина Седларска - приятел Хеликон Сливен

Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.

80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира сред носителите на най-престижното литературно отличие от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.

Световноизвестният португалски писател издъхва на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.

Превеждан е на 25 езика в Европа и по света, а над два милиона копия от книгите му са продадени само в Португалия.

Той е самобитен творец и мъдър експериментатор, чиито произведения са искрящ опит за идентифициране на всичко онова, което ни съхранява като човешки същества. Неумолимо прям и последователен в своите възгледи, Жозе Сарамаго развенчава мита за вездесъщия и справедлив бог; осъжда безмилостно арогантността на корпорациите и диктатурата на пазара; настоява, че думите ни принадлежат, за да воюваме мирно; вярва, че езикът избира писателите, от които се нуждае, а не те него. Схваща романа не като литературен жанр, а като широко литературно пространство - океан, чиято стихия се подхранва от много извори. И се гневи, че някои хора цял живот четат и никога не стигат по-далече от думите на страницата. Защото не осъзнават, че „думите са само брод за пресичане на бързоструйна река“.