Разказът на прислужницата

Автор: Маргарет Атууд

Коментари: 4

Издател Orange-Books
Преводач Надежда Розова
Брой страници 416
Година на издаване 2017
Корици меки
Език български
Тегло 503 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191710454
Баркод 9786191710454
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 19.90 лв.

„Изглеждаше, че те имат избор. Изглеждаше, че ние тогава имахме избор. Ние сме общество, загиващо от излишъка на избор.”

Фредова е прислужница в република Галаад. Тя е една от малкото жени, които все още притежават репродуктивни функции. Раждаемостта рязко е спаднала и плодовитостта на жените е рядък дар от Бог, който трябва да бъде контролиран разумно. Това предопределя съдбата на Фредова. Нейната работа е да служи на заможни семейства, като им предостави тялото си. Фредова е прислужница, а това е нейният разказ.

Разказ как веднъж месечно трябва да легне по гръб и да позволи на Командира да проникне в нея, докато съпругата му държи ръцете й.

Разказ как понякога вечер си припомня живота преди, когато е живяла щастливо със съпруга и дъщеря си.

Разказ как е разполагала със собствени пари, достъп до информация, работа, лично пространство.

Разказ как е разполагала със свободата си, преди да стане всичко това.

Това е разказът на Фредова за едно общество, което е сурово, тиранично и фанатично до пълна слепота. Но Фредова няма да ви каже кога се е случило това. Може да е било преди сто години, възможно е да се случи след хилядолетия. Но е възможно и да се случва сега.

Ключови думи: Кратки редове от големи книги, Прочетох и искам да подаря, Най-продавани от 2018 година, Когато се раждаха шедьоврите, Измислени светове

от Адриана Германова / дата: 01 ное 2019

Здравейте!Имам питане.Това цялата книга ли или е поредица, понеже ми излизат и други?

от Кристина Котева / дата: 08 окт 2019

Сред безсмислени спорове дали абортът да е законен или забранен, политически дискусии по колко деца трябва да ражда една жена и дали изобщо трябва да ражда, назряваща климатична катастрофа, поради човешките ни грешки и свят пълен с некомпетентни правителства като тези на Америка, Унгария, Китай, Бразилия и Полша, книгата не изглежда като "някаква си фантасмагория", а като реално възможно бъдеще на най-фанатичните общества сред нас, особенно българското - след толкова години на политическа пропаганда и промиване на мозъка, което си въздейства меко казано плашещо при четене.
С три думи - книгата е шедьовър. Препоръчвам я на всеки интелигентен читател.

от Анна Александрова / дата: 31 авг 2019

Не знам кой и защо ми препоръча тази книга и я купих. Прочетох я трудно и въобще не ми допадна. Някакви фантасмагории. Да бях прочела анотацията, но на изданието с твърди корици няма такава.

от Кирил Александров / дата: 10 авг 2018

Ако ви е интересно да разберете повече за тази книга, това видео е за вас:
https://Линкът е изтрит от администратор.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Публикувана за първи път през 1985-а година, „Разказът на прислужницата” потапя читателя в едно плашещо, не съвсем нереално, даже осезаемо фанатично общество. Общество, в което прислужниците, обикновените жени, нямат свободна воля. Мъжете с власт имат пълен контрол. Прислужниците служат за разплод. Единственият смисъл на тяхното съществуване е да продължат рода, да износят бебето. Те са живи инкубатори. Те нямат идентичност. Нямат права. Забранено им е да четат и да пишат. Да изкажат мнението си е немислимо. Не притежават дори телата си. Дават им се нови имена, част от тиранията, в която живеят. Главната героиня се нарича Фредова – тя е на Фред, принадлежи му. Към прислужниците не проявяват милост или съжаление. Ако се опълчат на стандарта, наложен от потисническия режим, смъртта им е бавна и мъчителна. За тях няма надежда за щастие, те живеят във вечно подчинение.

Тръпки да те побият, нали? Никой не остава равнодушен пред тази книга. Можеш да я обичаш. Можеш да я мразиш. Тя е способна да те погълне. Няма да можеш да спиш и дълго след като си я прочел, няма да можеш да си я избиеш от главата. Има нещо в тона на романа на Атууд… Докато четеш „Разказът на прислужницата” сякаш забиваш един от онези ножове с назъбени остриета в хълбока си и въртиш, за да засилиш болката. Историята е обсебваща, плашеща, страшно реалистична. Атууд не пести нищо. Не захаросва повествованието с безсмислени фрази. Изказът ѝ е фин, но мощен. И въпреки, че често отричат „Разказът на прислужницата” да е предсказание, тя ужасно се доближава до политическата и религиозна лудост, завладяла света в последните двайсет години.

„Ние не попадахме във вестниците. Ние живеехме покрай ъглите на шрифта, в празните бели полета. Там беше по-свободно. Ние живеехме в пролуките между историите.”
из: „Разказът на прислужницата