Днес най-сетне успях да отида до НДК, за да разгледам книгите, топли-топли излезли от печат. С приятна изненада открих втората кулинарна книга на Петър Стоянович - :Така би замезил дядо ти" на издателство "Гурме". Купих си я без кол***ние и още тази вечер я зачетох. В първата книга бях открила стари, познати и не толкова кулинарни рецепти, чиято стойност бе патинирала с времето. От страниците оживяваха семейни спомени и глъчката на софийските улици. С много топлота и тънко чувство за хумор, авторът разказваше за случки, срещи и емоции. Очаквах да продължа това интересно пътешествие и във втората книга, но за жалост бях разочарована. Рецептите, които видях сега, бяха като събрани от немай къде - някои взети от най-известните кулинарни блогове, които всички четем. Рецепти за сос бешамел, паниран карфиол и пиле фрикасе, стоят банално за книга, писана от кулинар-естет, с опита на г-н Стоянович. Историите този път ми се видяха дори леко цинични, а за капак стоеше рецептата за супа от кучешко месо.
Господин Стоянович, супа от кучешко месо, сериозно ли?