Най-сетне Маркес пак в България. Велик - както винаги!
Издател | Лъчезар Минчев |
Преводач | Емилия Юлзари |
Брой страници | 108 |
Година на издаване | 2017 |
Корици | твърди |
Език | български |
Тегло | 261 грама |
Размери | 14x20 |
ISBN | 9789544120771 |
Баркод | 9789544120771 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Последната книга на Габриел Гарсия Маркес и непубликувана на български език досега. Тя по особен начин затваря творческия път на своя автор, много вероятно – съвсем съзнателно и целенасочено, защото друга след нея няма.
„В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче.“
Романът е наполовина разказ за тази първа и последна любовна история от живота на главния герой, наполовина връщания към разнообразния му сексуален живот, наполовина анализ на любовта per se, наполовина анализ на старостта, наполовина анализ на щастието, наполовина криминален роман и още няколко половини (които станаха доста повече от две, но при Гарсия Маркес човек никога не знае предварително). И все пак „Спомен за моите тъжни проститутки“ е един хубав роман за чистата любов.
Ключови думи: Нобелови лауреати, Топ 50 художествена литература 2017, Топ 200 2017, Книгите, с които ще запомним 2017, Габриел Гарсия Маркес, Вдъхновение за пролет, ТОП 101 Художествена литература 2011-2020, ТОП 201 на десетилетието
Най-сетне Маркес пак в България. Велик - както винаги!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Името на Габриел Гарсия Маркес е гаранция за добра литература, дори когато става дума за негови творби, които нямат популярността на „Сто години самота“, „Любов по време на холера“ или „Хроника на една предизвестена смърт“. „Спомен за моите тъжни проститутки“ излиза у нас от издателя Лъчезар Минчев и представлява роман, в който са съчетани жанровите особености на есето, мемоара, разказа, криминалната история, като цялата тази сплав е поднесена в характерния за Маркес неподражаем стил, в който читателят обича да се губи и да се намира, да се наслаждава на великолепното му въображение и на философския му светоглед. В началото на своята писателска кариера колумбийският писател всъщност е само журналист. Работата му във вестниците обаче го научава на една много важна писателска добродетел – краткостта. Това може би звучи малко странно за читателите, които знаят, че някои Маркесови изречения са дълги по две страници, но точно той може да си го позволи и точно при него всяка дума си е на мястото. „Няма кой да пише на полковника“ и „Есента на патриарха“ са също така негови многословни заглавия, пропити с тъга и лепкава карибска влага. „Спомен за моите тъжни проститутки“ звучи много типично за него, а и темата му е от любимите. Сексуалните сцени от „Сто години самота“ и „Любов по време на холера“ са незабравими със своята латино страст, така че знаете какво да очаквате и в това заглавие. Но може би трябва веднага да направим и едно уточнение. Когато говорим за Габриел Гарсия Маркес, думата „секс“ е абсолютно неуместна. Дори когато става дума за проститутки, единствената правилна и точна на сто процента дума е любов. Говорим за онова чувство между мъжа и жената, което ги кара да вършат лудости, да чакат цял живот, да пожертват всичко свое. Нали то е двигател на цялото ни съществуване? Магическият реализъм е един от най-красивите начини то да бъде описано. В това по-добър майстор от Маркес все още не се е родил.
Хеликон