Има интересни моменти в книгата, но толкова много обяснения са ненужни. На моменти доскучава, прелиствах някои страници без да ги чета.
Издател | Сиела |
Брой страници | 704 |
Година на издаване | 2017 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 616 грама |
Размери | 14x21 |
ISBN | 9789542823988 |
Баркод | 9789542823988 |
Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
След тринайсет години живот в Америка и поредица от провали Никола Марков се връща за пръв път в родния си град за погребението на баща си, загинал при наглед нещастен случай. Синът не може да прости греховете му, а и няма време да се връща към миналото си, защото зад Океана го чакат неотложни проблеми. Плановете му обаче се преобръщат внезапно, а това, срещу което се изправя, ще промени посоката на живота му завинаги.
В края на 19 век младата руска аристократка Вера Елегина копнее за независимост – от тираничната си сестра, от закостенелите порядки, от монотонността на битието си, докато светът навън кипи от промени. Съдбата я сблъсква с американски военен журналист – колкото арогантен, толкова и гениален – и заедно с него тя поема по драматичния път към истината и свободата, която ги свързва завинаги с историята на българския народ.
Докато Никола започва собствено разследване, което го въвлича в тъмна мрежа от интереси, конфликти и все по-опасни разкрития, ръкописът, пренесъл любовта и историята на Вера, се превръща в съдбовна част от живота му. Той се изправя пред най-важния въпрос: Истината до свобода ли води, или до смърт?
Отчасти трилър, отчасти драматичен роман за любовта, „Хавра“ ни транспортира с лекота между настояще и минало, между съспенс и лиричност, между пороците на един морално прогнил свят и силата на любовта и прошката. Малките и големите битки – за личната и за националната свобода – рисуват картина на света ни с размах, както само Захари Карабашлиев умее – с нежност, проникновеност и красота.
Ключови думи: Съвременна българска литература, Български автори, Топ 30 българска художествена литература 2017, Топ 50 художествена литература 2017, Топ 200 2017, Книгите, с които ще запомним 2017, Четем БГ автори, Топ 30 българска художествена литература 2018, ТОП 50 художествена литература 2018, Намери време за четене, Топ 30 българска художествена литература 2019, ТОП 50 БГ художествена 1.01.-30.06.2020, ТОП 51 българска художествена литература 2011-2020, ТОП 101 Художествена литература 2011-2020, ТОП 201 на десетилетието, ТОП 61 Българска художествена литература 2020, ТОП 121 Художествена литература 2020, ТОП 50 БГ художествена литература 1.01.-30.06.2021, ТОП 101 Българска художествена литература 2021, ТОП 61 българска художествена 1.01.-30.06.2022, ТОП 101 Българска художествена литература 2022, ТОП 101 Българска художествена литература 2023
Има интересни моменти в книгата, но толкова много обяснения са ненужни. На моменти доскучава, прелиствах някои страници без да ги чета.
Книгата не ми хареса, скучна и безинтересна. А тези препратки към царска Русия направо ги прескачах.
Слаба работа, би прилягала на дебютант писател, много зле... накрая даже се изнервих и прескачах цели абзаци. Разочарование като цяло
Подкрепям мнението на Ели.
На Захари му се получи само с първата книга. Това е факт. Книгата беше наистина добра. Но оттам насетне не му се получва.
За съжаление!
Опитах се да я харесам. Сюжетът е избан интересно - съвременната действителност и как излязлата на светло мафия са убили един град, и нишката от миналото в царска Русия. Не се е получило. Двете линии са изключително отдалечени, нямат допирни токчки. Линията от миналато е суха, скована и безинтересна, дори езикът не съответсва и не пасва. Съвременната повече става , но по-дълбоките размисли за мафия, политически обвързаности и как това погубва липсват - остава стандартния екшън в една малко по-позната обстановка, и толкова. И идва богът о машината... Толкоз.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Всички български читатели очаквахме новото голямо включване на Захари Карабашлиев. След успешните „Кратка история на самолета“ (разкази) и „18 % сиво“ (роман) и не толкова сполучливия сборник с разкази „Симетрия“, неговите почитатели бяхме до известна степен в безтегловност, след житейския избор на Карабашлиев да се завърне в България и да се отдаде на издателска дейност. Нямахме представа дали родната ни действителност няма да обезсърчи автора и да го депресира. Явно обаче носталгията от първата му книга се оказва продуктивно чувство. Думата „Хавра“ означава запустяла земя, необработени ниви, но също и приятелска общност. В главната роля е герой, който 13 години е живял в емиграция в Америка. Пътува за България, за да присъства на погребението на своя баща, който е загинал при нещастен случай. Дали обаче нещата са такива, каквито изглеждат? Втората сюжетна линия ни връща в 19 век в Русия, където живее аристократката Вера Елегина. Как съдбата ще преплете тези две толкова далечни съдби? Още от „18 % сиво“ Захари Карабашлиев заявява умението си да разказва в стила на трилъра. Тук той доказва, че талантът му в тази насока работи безотказно. В обемистото тяло на „Хавра“ той ни повежда уверено през премеждията и личните битки на герои от различни епохи и места, за да ни достави онова удоволствие, което добрата литература дава. До какво води истината – до свобода или до смърт? А може би и до двете едновременно? Защо Макгахан е искал да помогне на поробената ни страна? Каква е неговата лична причина да напише своите писма? Това са въпроси, които намират своя литературен отговор в романа „Хавра“. Два месеца след жестокото потушаване на Априлското въстание Макгахан идва да отрази събитията. Това, което той вижда, го поразява. „Аз не мога да бъда повече безпристрастен“, казва той, след като вижда с очите си какво се случва у нас. Понякога този журналистически принцип не бива да бъде спазен. Честно казано, Захари Карабашлиев ни зашеметява със своя любовен трилър „Хавра“.
Хеликон