Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Всички български читатели очаквахме новото голямо включване на Захари Карабашлиев. След успешните „Кратка история на самолета“ (разкази) и „18 % сиво“ (роман) и не толкова сполучливия сборник с разкази „Симетрия“, неговите почитатели бяхме до известна степен в безтегловност, след житейския избор на Карабашлиев да се завърне в България и да се отдаде на издателска дейност. Нямахме представа дали родната ни действителност няма да обезсърчи автора и да го депресира. Явно обаче носталгията от първата му книга се оказва продуктивно чувство. Думата „Хавра“ означава запустяла земя, необработени ниви, но също и приятелска общност. В главната роля е герой, който 13 години е живял в емиграция в Америка. Пътува за България, за да присъства на погребението на своя баща, който е загинал при нещастен случай. Дали обаче нещата са такива, каквито изглеждат? Втората сюжетна линия ни връща в 19 век в Русия, където живее аристократката Вера Елегина. Как съдбата ще преплете тези две толкова далечни съдби? Още от „18 % сиво“ Захари Карабашлиев заявява умението си да разказва в стила на трилъра. Тук той доказва, че талантът му в тази насока работи безотказно. В обемистото тяло на „Хавра“ той ни повежда уверено през премеждията и личните битки на герои от различни епохи и места, за да ни достави онова удоволствие, което добрата литература дава. До какво води истината – до свобода или до смърт? А може би и до двете едновременно? Защо Макгахан е искал да помогне на поробената ни страна? Каква е неговата лична причина да напише своите писма? Това са въпроси, които намират своя литературен отговор в романа „Хавра“. Два месеца след жестокото потушаване на Априлското въстание Макгахан идва да отрази събитията. Това, което той вижда, го поразява. „Аз не мога да бъда повече безпристрастен“, казва той, след като вижда с очите си какво се случва у нас. Понякога този журналистически принцип не бива да бъде спазен. Честно казано, Захари Карабашлиев ни зашеметява със своя любовен трилър „Хавра“.