Елинор Олифант си е супер

Автор: Гейл Хъниман

Коментари: 0

Издател Обсидиан
Брой страници 384
Година на издаване 2017
Корици меки
Език български
Тегло 351 грама
Размери 13x20
ISBN 9789547694293
Баркод 9789547694293
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

„Вече съм почти на трийсет, а постъпих тук на двайсет и една. Собственикът Боб ме назначи малко след като беше основал фирмата, най-вероятно от съжаление. Сигурно се беше досетил, че едва ли някога ще замина на сватбено пътешествие или ще изляза в отпуск по майчинство. Знам ли?
Винаги съм се гордеела, че се справям сама. Не се нуждая от никого – в живота ми няма празнина, в личния ми пъзел не липсва нито един елемент. Или поне така си повтарям, откакто се помня.
Но снощи открих любовта на живота си.“

Елинор Олифант е странна птица – интелигентна, но комично наивна, остроумна, но стряскащо нетактична, измъчвана от самотата си, но неспособна да общува с хора. Елинор е единствената оцеляла в една трагедия, за която никога не говори. Затова пък често повтаря, че се чувства супер, макар да не си вярва. И се влюбва във възможно най-неподходящия човек. Но всичко се променя, когато Елинор среща непохватния симпатяга Реймънд. Той ще ? помогне да се освободи от тъмните сенки на миналото си и да отвори сърцето си за обич.

Елинор е свеж и уникален образ - смешна, трогателна и непредвидима.
Джоджо Мойс

Ключови думи: Четенето прави лятото специално

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

„В сърцето ми също има белези, точно толкова плътни и грозни, колкото и тези по лицето ми. Знам, че са там. Надявам се да е останала и здрава тъкан, малко късче, през което да може да преминава любовта. Навътре и навън. Надявам се.“
из „Елинор Олифант се е супер


В началото, човек би помислил, че Елинор Олифант е като всички герои в съвременната литература, но тя не е. Наистина я харесвам и тя много ми липсва. Често си мисля за нея и се питам какво ли би направила в определена ситуация. Усещам я близка до себе си и я разбирам... или поне се опитвам.
Елинор е имала тежко детство и е прекарала голяма част от живота си в социални институции. Ежедневието ѝ е сиво и еднообразно. Колегите в офиса, където работи от девет години, ѝ се подиграват. Няма приятели. Социалните ѝ умения са... Всъщност тя почти няма такива. И въпреки, че е самотна и не получава обич от никого, тя е силна и никога не пада духом, дори понякога изглежда сякаш не ѝ пука. Но всички знаем какво обикновено се крие зад непробиваемата броня, нали?
Елинор Олифант си е супер“ е специална. Дори държанието на Елинор, да изглежда сходно с това на повечето странни герои, тя е уникална по своему. Толкова е истинска! Смях се с нея. Плаках с нея.
Тази книга наистина ми хареса. Преизпълнена е с емоции, но не е прекалено емоционална. На повърхността е доста забавна, но под епидермиса е много тъжна, дълбока и трогателна.


„Когато тишината и самотата ме притиснат и надвият, когато ме пронижат като с лед, чувствам потребност да говоря на глас, макар и само за да се уверя, че съм жива.“
из „Елинор Олифант си е супер

Мариета Иванова, Хеликон Русе