Началото на 60-те. Призрачна София. Нощта на зимното слънцестоене. Най-дългата нощ в годината. Гражданинът Лев Желязков по прякор Молеца, несправедливо осъден за убийство в Царство България, излиза на свобода в Народната република.

Едва прекрачил прага на затвора, Молеца е хвърлен в бясна надпревара с времето. Преследван от истинския убиец, той се опитва да научи истината, преодолявайки засади, избягвайки капани и коварствата на Ада – неговата фатална любов. Среднощният му бяг чертае картата на диаболичната столица, на търбуха на града, пълен с мрачни същества и всенародна идиотия. Обстоятелствата го отвеждат на места от младостта му, завзети от съвършено нова социалистическа реалност.

Написан по законите на черния роман, а всъщност мрачна пародия, “Дзифт” е пътуване назад във времето, към една вече разпиляна в представите ни действителност, която хвърля дългата си сянка в настоящето.