Новаторските открития на Петер Волебен разкриват един изумителен свят, за който хората дори не подозират!
Той споделя дълбоката си привързаност към горите и увлекателно обяснява невероятните процеси в тяхното общество. Горите са био свят със свои закони, отношения, сигнали и комуникации. Сред тях има силни и слаби индивиди, борба за оцеляване, превантивни реакции, методи за предпазване от врагове и грижи за младото поколение. Дървесните родители живеят с децата си, общуват с тях и ги подкрепят, споделят хранителни вещества с по-слабите, създават екосистема, която ограничава влиянието на климатичните крайности. В резултат на тези взаимодействия, дървета в една общност са защитени и могат да живеят до дълбока старост.
Петер Волебен е лесовъд, в продължение на 23 години работи в горското управление в провинция Рeйнланд-Пфалц. През 2006 г. поема грижата за 1200 хектара гора, в която прилага на практика своите възгледи. Той е автор на няколко книги, станали бестселъри.
Волебен предлага обширна информация, задълбочени познания и доказва правотата си с наблюдения, заключения и научно установени факти. Но най-важната роля, най-значимото послание на тази книга е в това, че тя изгражда ново отношение към дърветата като към живи същества – спътници на хората, не само съвременници, а вековни свидетели на бурни и тежки времена, съумяващи да преодолеят всичко.
Ключови думи: Животът на дърветата, Земята, Нашата Земя
Жирафи зобят листа от чадъровидни акации в Африка. Изведнъж листата им загорчават. Дървото е усетило нападението и е пуснало към листата си горчиво съединение. Жирафите си тръгват от това дърво, но не похапват от съседното. Отминават поне на стотина метра по-нататък към друго дърво. Защото знаят, че първото дърво вече е съобщило на съседното с излъчване на аромат, който сигнализира за опасност. Още ли си мислим, че хората сме единствената цивилизация на Земята?
Откакто прочетох „Тайният живот на дърветата“ от Петер Волебен гледам с други очи на дървото под нашата тераса. То има проблем, за който и през ум не ми минаваше. Засадихме го преди 17 години. Няколко години по-късно започнаха да благоустрояват улицата и една от уличните лампи се падаше да е точно под него. От страх да не го отсекат преговаряхме да отместят леко мястото на лампата, отвоювахме един метър разстояние, дървото остана. Сега обаче разбирам, че то страда от лампата, светлината през нощта му пречи да спи. Точно така, дърветата спят.
Казва го Петер Волебен и аз му вярвам. Учил е лесовъдство, после 23 години е бил лесовъд. Не просто вижда дърветата. Чува ги, усеща ги, познава ги. Няма претенции за екстрасенс, сам казва, че в началото на работата си е знаел за дърветата толкова, колкото касапин за емоционалния живот на животните. Но постепенно започва да разбира как дърветата оцеляват, как си общуват, как си помагат. Помагат си, защото са съвършеното общество. Буковата гора е толкова силна, колкото най-слабият бук в гората. Затова силните помагат на слабите. Една гора е колкото екосистема, толкова и съвършено демократично общество – силните помагат не само на своите видове, но и на различните.
Как става това можете да разберете от книгата на Петер Волебен. Ще ви кажа само, че гората също има своя интернет, впрочем по-съвършен от човешкия. По него тече не само информация, но и хранителни вещества. Точно като www (world wide web), само че wood wide web. Ако прочетете тази книга, разходката ви в гора никога повече няма да е същата.
Веселина Седларска - приятел Хеликон Сливен