Послепис

Автор: Христо Карастоянов

Коментари: 0

Издател Жанет-45
Брой страници 324
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 353 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191862870
Баркод 9786191862870
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 16.00 лв.

След романа „Една и съща нощ”, отличен с наградите „Дъбът на Пенчо”, „Хеликон”, „Елиас Канети” и номиниран за роман на годината, сега с „Послепис” Христо Карастоянов се обръща към времето, в което живеехме като двойници на самите себе си.

Един изпуснат в новогодишната нощ влак събира четирима мъже, за да им припомни техните приятелства и техните предателства. Връща ги в годините на мъчителни влюбвания и небрежни разминавания, намерения и пропадания. В „Послепис” оживява и споменът за `68-а, за `89-а и изобщо за събития, които белязаха живота на всички нас и които напразно си мислим, че сме забравили.

От "Послепис"

Колкото п? не го приемаха в Художествената академия, толкова по-заинатено Стоян рисуваше картини. Рисуваше едни равнодушни овчици с ръбести крака като краката на козата за прескок във физкултурния салон, обаче с човешки очи. Руното на всяка овца беше тъй фино пипнато, че отсетне мнозина се чудеха на търпението му даси играе чак пък толкова. Малко бяхме тези, които знаехме, че Стоян изобщо не си играеше, а правеше една друга работа: мацваше дебело контура на животинката, после вземаше една виличка за пасти и почваше да я врътка в боята, както се навиват макарони. И тъй се получаваха всичките онези къдри и прелестни буклички, но това беше тайна.
Както и да е.
В картините му овчиците ту пъплеха по сини баири, ту стояха скупчени под червени дървета, ту се спускаха от ония баири, а над баирите догаряха дяволски залези. Покрай овцете неизменно се мотаеха черни като прилепи кучета, много приятни и изтънчени, с глави на дракончета, духчета и ухилени кукумявчици. Имаше и картини със зимни сюжети – те, разбира се, бяха почти изцяло черно-бели с изключение на гълъбовите слънца в белите небеса: по едно гълъбово слънце на всяка. Там обаче кучетата изглеждаха зли и озъбени, сякаш вампирясваха.
Нямаше хора, но облаци – задължително.
Веднъж не се сдържах и го попитах ехидно как разбира, че една картина е вече завършена.
„Какво викаш?” – рече той.
„Как разбираш кога една картина е завършена?” – повторих.
„Много просто! – отвърна – Една картина е завършена, когато я подпиша!” – каза.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Христо Карастоянов - Дядото е роден на 22.02.1950 г. в Тополовград. Живее и се опитва да работи в Ямбол. Прозаик, драматург, поет с китара. Член на Съюза на българските писатели. Хоби: да рисува карикатури (участвал е в няколко международни салони на карикатурата). Първата му самостоятелна книга "Пропукан асфалт" (1981) е отличена с една от наградите на "Южна пролет" в Хасково, а "Записки по исторически наивизъм" (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Печелил е наградата "Чудомир" в Казанлък и "Златен ланец" в конкурса на "Труд", както и голямата награда на "Корпорация Развитие КДА" за романа "Смъртта е за предпочитане" (2003) и голямата награда за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2003); през 2004 г. "Аутопия: другият път към ада" е номиниран за роман на годината от Фондация "Вик". Автор е на 18 самостоятелни книги - белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Освен това е редактирал много книги, главно на млади автори и дебютанти. Две от тях ("Първа" на Елица Великова и "Кинематографът в Бургас" от Йорданка Ингилизова също са награждавани на "Южна пролет"). Понеже е бил драматург (и директор) на ямболския куклен театър - прописал е и пиеси. Негови работи за куклен театър са поставяни по сцените на Ямбол, Хасково, Русе... "Снесени от вихъра..." е първият му опит за "възрастна" драматургия.