Любовта идва

Автор: Мария Донева

Коментари: 3

Издател Жанет-45
Брой страници 66
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 123 грама
Размери 12x21
ISBN 9786191862849
Баркод 9786191862849
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 10.00 лв.

“Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои.” Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. “И пак се чува как земята зрее...” Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. “Само се пусни от всичко. / Отпусни се. Остави / имената за наричане, / името си забрави...” Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна компания, на въображаем приятел, на пеленаче или старец. “Човек се отчайва, озъбен и малък, / търпи и изтрайва без риза, без залък, / затваря очи и изписва си вежди, / ръмжи и мълчи и засажда надежди...” Да се чете веднъж, два, десет пъти. “Всички сенки имат двойно дъно...” В знак на приятелство или несъгласие, в разрез, всъщност, впрочем, вредом. “Лястовиците са нервни котви, / напосоки хвърлени в небето...” Поезията на Мария Донева е чудесен акомпанимент за всички дишащи и чакащи моменти в живота, но не защото музиката й е монотонна или лесна, а защото е талантлива, почтена, човечна, храбро възторжена, триумфално уязвима (“живо ли е – ще кърви”); защото в нея тъгата е способна да издиша всичкия си мрак и да се превърне в радост (“една наивна топла топка перушина”), но дори да не го направи, любовта непременно идва. “Ти разбираш за какво говоря. / Затова споделям само с тебе.”

Нева Мичева

от Ели / дата: 21 дек 2016

Много топла, земна, тъжна и весела, мила, добра книжка се е получила. Поезията в нея е искрена, близка и топла.

от Ваня Хинкова / дата: 03 дек 2016

ЛЮБОВТА ИДВА....

Любовта идва. Нищо не може да я спре. Пролетта идва.

Добър ли си, лош ли си – никой не те пита. Идва. Настръхваш, страх те е. Място не можеш да си намериш от радост. Цъфтиш. Капе ти косата. Излизаш за пръв път тази година без яке. Вали те дъжд. Събличаш се. Вадички вода ти текат по гърба и между гърдите. Дишаш.

Любовта идва. Нищо не може да я спре. Лятото идва.

Ходиш бос. Храната ти мирише на секс, не, от ръцете ти е. Всичко е вкусно. Не спиш цяла нощ, всичко е като на сън. Всичко е сън. Свършват черешите. Свършват ягодите. Свършват кайсиите. Ядеш праскова в морето, солена е, с пясък. Намираш стъпките на чайките. Тъмно е, светло е, горещо е.

Любовта идва. Никой не може да я спре. Идва есен.

Пастелна, сладостна, изведнъж изкрещява от удоволствие. Всичко е на зърна, разкъсаните домати, презрялата диня, накрая дюлите. Загръщаш се в прегръдка. Дланта ти е топла. Вали те. Плачеш. Любов. Хапеш. Вкус на кръв, вкус на желязо. Неразделни. Кой да знае, че слънцето било толкова сладостно.

Любовта идва. Никой не може да я спре. Зимата идва.

Студено-топло-горещо в бърз ритъм. Червено вино. Коледа! Ти си ми подаръкът. Червено и златно. Всички кокали болят, разпукват се ставите, нарове пълни с кръв, изобилие, плодородие, целувка пред огън. Всеопрощаваща. Дълга. Любов. Не е утеха за смъртта, нито награда за живота, любовта е любов.

Нищо не може да я спре.

(Мария Донева)

от Ваня Хинкова / дата: 03 дек 2016

Най-прекрасната Мария на света отново е тук! С "Любовта (която) идва", за да не си отиде никога!

Такъв копнеж по красота,
че ми се иска да се влюбя.
Да имам време да чета.
Да се намирам, да се губя.

С език и с кожа, и с очи
във красота ми се надниква.
И доземи ми се мълчи.
И като злак ми се пониква.

(Мария Донева)

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Любовта идва” е тринадесета по ред стихосбирка на Мария. С ръка на сърцето мога да кажа, че с всяка следваща книга, с всяка следваща среща с поетесата и човека Мария Донева, все повече се очаровам.
Малцина са хората, които са така естествено слънчеви, зареждащи, забавни, талантливи, успокояващи, усмихващи, празнуващи и все в този дух.
Малко са и писателите, които не омръзват, макар че имат зад гърба си толкова написани и издадени стихотворения. Напротив! Виждам, че хората все повече се радват и стават все по-нетърпеливи отново да се срещнат с Мария. Истински празник е да бъдеш на нейно представяне. И след това дни наред да ходиш дрогиран от думи и еуфория. Рецитираш стиховете ѝ, които си запомнил само защото тя ги рецитира по своя си начин – все едно си слушал любима песен хиляди пъти и вече я знаеш наизуст. Нужно е да чуеш Мария само веднъж, за да ти влезе под кожата и да ти стане любим поет и важен човек.

Та „Любовта идва” е поредната ѝ разкошна книга с целебно въздействие!
Вижте ѝ само корицата!
Всяко стихотворение е хапче, което може да те излекува от лошото настроение, негативизма, отчаянието, намусеността – най-опасните и широкоразпространени болести в днешно време. Думите на Мария са като лупи, през които виждаш значимостта на всяко малко нещо.
Грейваш като слънце, усмихваш се без явна причина и преоткриваш света.

Даже и песъчинката има отредено място на страниците на книгата:

„с тънко показалче гали
теменужките заспали,
спи в обувката на мравка,
крие се във незабравка“.

Дори и малкото незабележимо човече е важно:

„Малко човече, само и добричко,
твоята радост почти е готова!
Тя те очаква, измита и нова,
тя като тебе почти не е спала,
поуморена, но чиста и цяла.
Търси те. Чака. От нерви трепери.
Малко човече, дано те намери.“

През очите на Мария тъгата е с истинското си лице – красива е и жадува за внимание и обич:

„Уж беше същата тъга,
а с нова, зряла сладост,
по-леко дишаше сега,
приличаше на радост,
разсея се, подскочи чак,
парче сладкиш си резна,
издиша всичкия си мрак,
и след това изчезна.“

А само да знаете какъв смях пада, когато с приятели четем ето това стихотворение:

Хор на принцесите

Трудно е да си принцеса!
Драконите днес къде са?
Ти! Да, ти! Не ми се смей!
Нийде няма читав змей –

само някакви беззъби –
люпят семки, търсят гъби,
със елеци посред лято
и дори без люспа злато.

Нямат подли намерения,
нямат страшни прегрешения,
нямат крива кула даже.
Принцът как да се докаже?

Без далечни разстояния
и без тежки изпитания
как да си го разпозная –
да се вземем най-накрая?

Време ми е да се женя!
Дракона не го е еня.
Бързо времето тече.
Кой ли ще ме отвлече?

В тази книга лятото е на пиедестал, тъгата е приятел, а песъчинките, светулките, мигът, прегръдките и малките човечета са така възпети, че се умиляваш и осъзнаваш, че без тях светът ще пропадне.
Тук има много цвят, усмивки и една доловима натъженост.
Стиховете са живи и дишат. Като цветя от тучно поле са; като пера от крилото на птица.
Като топъл дъжд са. Като сноп слънчеви лъчи, които се забиват в право сърцето ти. Като шепа цветни камъчета, през които наблюдаваш слънцето. Като пламъче на свещ. Като глътка въздух сутрин рано. Като сладка болка от трънче, забито в петата или раничка на лакътя след дива игра.

С книга като тази, любовта винаги я има!

P.S.
Последиците от прочитането на книгата са: склонност към смях, прекомерно желание за гушкане, овлажняване на очите, омекотяване на сърцето, осветляване на мислите и свръхпроизводство на обич към всичко наоколо.

Любина Йорданова, Хеликон Русе