На Западния фронт нищо ново. Обратният път
Автор: Ерих Мария Ремарк
| Издател | Сиела |
| Преводач | Никола Георгиев, Емилия Драганова |
| Брой страници | 520 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 694 грама |
| Размери | 15x21 |
| ISBN | 9789542821731 |
| Баркод | 9789542821731 |
| Категории | Исторически романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Нацисткото правителство забранява романа през 1933 г. заради бруталността при описанието на Първата световна война.
Водихме война срещу самите себе си, без да го знаем! И всеки точен изстрел улучваше някого от нас! Чуй ме, ще ти го изкрещя в ушите: младежта на света тръгна на бой и във всяка страна
вярваше, че се бори за свобода! И във всяка страна я излъгаха и злоупотребиха с нея, във всяка страна тя се сражаваше за интереси вместо за идеали, във всяка страна я покосяваха куршуми и тя се самоизтребваше! Нима не проумяваш? Съществува една-единствена борба: борбата срещу лъжата, половинчатостта, компромиса, срещу отживялото!
Ключови думи: Ерих Мария Ремарк
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Тази книга не е нито обвинение, нито изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение, унищожено от войната – макар и оцеляло от нейните снаряди.“
Eрих Мария Ремарк
„На Западния фронт нищо ново” е един от най-покъртителните романи, които съм чела. Това е биографична книга, в която Паул Боймер (гласът на Eрих Мария Ремарк) разказва за участието и преживяванията си в Първата световна война (1914-1918 г.).
Война, която в историята остава като едно от най-големите недоразумения, отнело живота на 16 милиона души и ранило 21 милиона. И най-страшното – Голямата война е една от основните причини двадесет години по-късно да избухне още по-унищожителната Втора световна война.
Затова „На Западния фронт нищо ново” трябва да се чете и като роман-завещание за грешките, жестокостта, разрушението и безнадеждността, които съсипват цяло едно поколение и белязват всяко следващо завинаги.
Това е роман, който трябва да се чете!
Защото той разказва за ужаса да си човек, изправен на бойното поле пред други хора, които неколцина души са определили за твои врагове, и които трябва да убиеш, без да знаеш как и защо. И то в името на кауза, която не е твоя, която дори не е достатъчно смислена, за да оправдае това безумие. А си почти дете. Деветнайсетгодишен.
Принуден си да търпиш мизерията, глада, постоянния страх, който се изражда в безразличие, раните и смъртта на приятелите ти, виковете на умиращите хора и животни, гледките на разфасовани и размазани трупове, звуците на оръжията, насочени към теб и непрекъснатото бягство от лудостта, което се оказва по-осакатяващо и от бомбите.
Закоравял от всичко преживяно на фронта, Паул е неспособен да се радва на кратката отпуска, на семейството си, на нещата, които са го усмихвали преди. Чувство на вина, безцелност и празнота запълват душата му. Така се ражда „изгубеното поколение”.
„На Западния фронт нищо ново” е роман и за лицемерието на управляващата класа, за глупавите претенции и унижения, практикувани от висшестоящите спрямо нисшестоящите, за омразата и гнева, които се пораждат между хора, които уж са на една и съща страна в момент на война.
Това е и роман за истинското приятелство. Там, на фронта, си готов да споделиш с другаря си и малкото храна, която е останала, да се погрижиш за раните му, да намалиш болката му, да умреш вместо него. Готов си и да помогнеш на пленените вражески войници, защото не можеш да гледаш как страдат. Тези прояви на човечност и неочаквано чувство за хумор блесват като ярки слънчеви лъчи на фона на бойните действия.
„На Западния фронт нищо ново” е роман за пълното обезличаване на човека, чиято смърт е ежедневие. И нищо ново няма за отбелязване.
Затова нека четем и нека да помним!
Любина Йорданова, Хеликон Русе
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".
