На Западния фронт нищо ново. Обратният път

Автор: Ерих Мария Ремарк

Коментари: 0

Издател Сиела
Преводач Никола Георгиев, Емилия Драганова
Брой страници 520
Година на издаване 2016
Корици твърди
Език български
Тегло 693 грама
Размери 15x21
ISBN 9789542821731
Баркод 9789542821731
Категории Исторически романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 18.90 лв.

Нацисткото правителство забранява романа през 1933 г.  заради бруталността при описанието на Първата световна война.

Водихме война срещу самите себе си, без да го знаем! И всеки точен изстрел улучваше някого от нас! Чуй ме, ще ти го изкрещя в ушите: младежта на света тръгна на бой и във всяка страна
вярваше, че се бори за свобода! И във всяка страна я излъгаха и злоупотребиха с нея, във всяка страна тя се сражаваше за интереси вместо за идеали, във всяка страна я покосяваха куршуми и тя се самоизтребваше! Нима не проумяваш? Съществува една-единствена борба: борбата срещу лъжата, половинчатостта, компромиса, срещу отживялото!

Ключови думи: Ерих Мария Ремарк

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

„Тази книга не е нито обвинение, нито изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение, унищожено от войната – макар и оцеляло от нейните снаряди.“
Eрих Мария Ремарк

На Западния фронт нищо ново” е един от най-покъртителните романи, които съм чела. Това е биографична книга, в която Паул Боймер (гласът на Eрих Мария Ремарк) разказва за участието и преживяванията си в Първата световна война (1914-1918 г.).
Война, която в историята остава като едно от най-големите недоразумения, отнело живота на 16 милиона души и ранило 21 милиона. И най-страшното – Голямата война е една от основните причини двадесет години по-късно да избухне още по-унищожителната Втора световна война.
Затова „На Западния фронт нищо ново” трябва да се чете и като роман-завещание за грешките, жестокостта, разрушението и безнадеждността, които съсипват цяло едно поколение и белязват всяко следващо завинаги.
Това е роман, който трябва да се чете!
Защото той разказва за ужаса да си човек, изправен на бойното поле пред други хора, които неколцина души са определили за твои врагове, и които трябва да убиеш, без да знаеш как и защо. И то в името на кауза, която не е твоя, която дори не е достатъчно смислена, за да оправдае това безумие. А си почти дете. Деветнайсетгодишен.
Принуден си да търпиш мизерията, глада, постоянния страх, който се изражда в безразличие, раните и смъртта на приятелите ти, виковете на умиращите хора и животни, гледките на разфасовани и размазани трупове, звуците на оръжията, насочени към теб и непрекъснатото бягство от лудостта, което се оказва по-осакатяващо и от бомбите.
Закоравял от всичко преживяно на фронта, Паул е неспособен да се радва на кратката отпуска, на семейството си, на нещата, които са го усмихвали преди. Чувство на вина, безцелност и празнота запълват душата му. Така се ражда „изгубеното поколение”.
На Западния фронт нищо ново” е роман и за лицемерието на управляващата класа, за глупавите претенции и унижения, практикувани от висшестоящите спрямо нисшестоящите, за омразата и гнева, които се пораждат между хора, които уж са на една и съща страна в момент на война.
Това е и роман за истинското приятелство. Там, на фронта, си готов да споделиш с другаря си и малкото храна, която е останала, да се погрижиш за раните му, да намалиш болката му, да умреш вместо него. Готов си и да помогнеш на пленените вражески войници, защото не можеш да гледаш как страдат. Тези прояви на човечност и неочаквано чувство за хумор блесват като ярки слънчеви лъчи на фона на бойните действия.
На Западния фронт нищо ново” е роман за пълното обезличаване на човека, чиято смърт е ежедневие. И нищо ново няма за отбелязване.
Затова нека четем и нека да помним!

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк (Erich Paul Remark), роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.

Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".