Политиката за стопанска модернизация в България по време на Студената война

Автор: Илияна Марчева

Коментари: 4

Издател Летера
Брой страници 640
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 735 грама
Размери 16x23
ISBN 9786191790647
Баркод 9786191790647
Категории Съвременна българска история, История на България, История, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 19.00 лв.

В монографията за пръв път е представена цялостно политиката за превръщане на България от аграрна в индустриална и урбанизирана страна с всички произтичащи от това социални последици в условията на Студената война от втората половина на ХХ век. Това е времето на управление на комунистическата партия, когато България е част от съветския лагер във войната. Тези вътрешно- и външнополитически фактори определят особеностите на политиката за модернизация, разглеждана като политика за индустриализация, за модернизиране на селското стопанство и подготовка на научно-техническата интелигенция. Проследена е връзката между фазите на Студената война и различните социално-икономически проекти на управляващата партия. Специално внимание е отделено както на българо-съветските отношения, така и на опитите за икономически връзки с високоразвитите страни и свързаните с това успехи и проблеми на модернизацията. Разгледана е и противоречивата роля на авторитарния режим на Тодор Живков в изграждането на урбанизираното и индустриализирано общество в България. Разкрити са идеите и личностите, които стоят в основата на различните концепции и опити за реформиране на модела на модернизация. Изведен е изводът, че постигнатото средноевропейско ниво на развитие и разработването на водещи отрасли на индустриализацията и модернизацията не могат да бъдат запазени след края на Студената война, защото те са до голяма степен неин продукт.

Илияна Марчева е дългогодишен изследовател на социално-икономическата история на България по време на Студената война. Възпитаничка на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, тя свързва своята творческа съдба и научна кариера с Института за история (сега Институт за исторически изследвания) – БАН. Там тя защитава през 1990 г. дисертация за доктор по история (тогава кандидат на науките), избрана е за доцент през 2003 г. и е ръководител на секция „История на България след Втората световна война“ от 2012 г. до сега. Автор е на монографията „Тодор Живков – пътят към властта. Политика и икономика в България 1953–1964 г.“ (2000 г.), както и на 90 студии и статии, включително и на няколко колективни монографии като „История на българите. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989)“ (2009 г.) и „История на Отечествения фронт/съюз в България“, т. 1 (2012 г.).

от Николов / дата: 28 юли 2017

Учудваща некомпетентност на тези хора!!!!. Господи!!!, каква "модернизация "със съветска техника!!!. Какво "развитие" просто нямам думи. Кой от тези модернизирани заводи издържа изпита на времето???. За какви технологии говорим??!!!. От феодалния строй или от началото на капитализма. Разбихме си земеделието, на най-богатите и плодородни земи направихме мръсните заводи на "голямата химия и металургия", какво може да родят тъпите бетонни комунистически глави и техните протежета(тогава и сега)????. Освен бандитизъм, идиотизъм и кражби - нищо друго. За това сивото вещество на България изтича зад граница. Коя нормална държава би позволила това?. Харчиш парите на народа и после готовия обучен медик, инженер, химик, агроном итн... вън от страната!!!!. Как ви се струва Дами и Господа??!!!. И моля Ви, стига с тези "червени професори"цитирани тук, че ми се повдига.

от внимателен читател / дата: 19 дек 2016

Книгата е със заглавие "Политика за стопанска модернизация...", а не "Икономическо развитие...". Ако би било второто, то очакванията на разочарования читател биха имали някакво основание. Тази монография е първото цялостно историческо изследване по темата и е полезна както за изследователи, така и за студенти и всички други просветени читатели.

от историк / дата: 19 дек 2016

За читателите, които имат съмнения в качествата на книгата, препоръчвам да видят рецензиите за нея на научното жури от Института за исторически изследвания при БАН:
Рецензии и становища:
Рецензия от проф. Любомир Огнянов, рецензия от проф. д. и. н. Димитър Луджев,
рецензия от доц. д-р Даниел Вачков, становище на проф. д. и. н. Витка Тошкова,
становище на проф. д. и. н. Владимир Мигев, становище на проф. д. и. н. Валери Стоянов,
становище на проф. д-р Искра Баева

от слабо / дата: 06 дек 2016

Ужасно слаба, неподплатена с нови документи книга, пълна с комунистически измишльотини. Много претенция в заглавието, но изключително слаба в източниците - Илияна Марчева не си е направила труда да проучи нови архивни масиви, 90 % от източниците й са известни стари изследвания и спомени на номенклатурни дейци. Липсва изследване на регионални архиви, на архивни масиви на соцпредприятия и заводи, липсва напълно изследване на архивите на министерства и комитети от времето на НРБ. Слабо, много слабо и разочароващо.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg