Главният герой на „Пътуване до Индия“ (2010) се казва Блум, както героят в Джойсовия роман „Одисей“. Отвратен от Европа с нейната бездуховност и лицемерие, изгубил любимата си и убил баща си, виновен за смъртта й, той потегля към Индия, за да търси в тази мистична земя на душата мъдрост и забрава. Отправна и крайна точка на пътуването е Лисабон, откъдето пет века преди Блум тръгва мореплавателят Вашко да Гама, за да открие морски път до Индия. Епохата на големите човешки завоевания, на въодушевените колективни начинания обаче е безвъзвратно отминала. Блум тръгва сам и се завръща сам със своето песимистично откритие. След множество перипетии из големите градове на стария континент – Лондон, Виена, Прага, Париж, героят, или по-точно антигероят в тази пародийно-бурлескова авантюра, пристига в Индия, за да се сблъска със същата бездуховност и лицемерие и да открие, че Изток и Запад говорят един и същ древен език – езика на хищника.

Разделен на десет песни, повтарящи строфичната организация на „Лузиадите“ – знаменитата епическа поема на големия португалски ренесансов поет Луиш де Камойнш, – романът на Гонсало М. Тавареш превръща каноничното пътуване на Запада към бленувания Изток в епопея на разочарованието.

Ключови думи: Чудесата на Изтока