Книгата е илюстрирана с репродукции на Емил Стойчев, Георги Трифонов, Дора Бонева, Генко Генков, Димитър Казаков – Нерон. И с изящния портрет на Владимир Пенев „Младият поет Задгорски”.

Докосвайки се до познатите и непознати стихове на поета едва ли някой би се досетил, че това е доста шумния политик и председател на позабравената вече партия ОКЗНИ. За сметка на това ще има да се чуди защо му е било на Задгорски да обикаля парламента вместо да играе неотстъпно своя

МОНОСПЕКТАКЪЛ

През поредната сцена в смълчания уличен театър,
аз те търся, маестро, затрупан под рими и грижи.
И кова по фургона строшени подкови от злато
като твойте декори и моята мъдрост фалшиво.

Зная, трябва да бъда и днес на кулисите верен,
аз, дежурният клоун за всяка добра премиера.
Зная даже, че входът към твоя салон е последен
и отново разстроен роял си наел на доверие.

Да посвирим, маестро, докрай пред роднините бедни,
не умират щурците, когато тревата косена заплаче.
С тази музика в нечия сламена къща ще влезем,
непознали големите зали и обредния дом на палача.