Юда

Автор: Амос Оз

Коментари: 0

Издател Милениум
Преводач Екатерина Войнова
Брой страници 304
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 252 грама
Размери 14x20
ISBN 9789545153266
Баркод 9789545153266
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 17.00 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 10.00 лв.

Това е история, в която привидно нищо не се случва: трима души в Ерусалим обитават обща порутена къща – прекъснал следването си студент революционер, разочарована от мъжете привлекателна вдовица и прикован на легло учител по история. Но в къщата живеят и призраци – на Юда, на Исус, на починалия съпруг, на низвергнатия баща, на предадения син.

Това е история за любовта – за невъзможната любов, за силата на любовта, за предателството на любовта и за любовта, която променя дори онези, които отказват да се променят. История от зимата на 1959 година, в която има заблуди и страст, несподелена любов и един религиозен въпрос, който така и остава без отговор...

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Прексъналият следването си студент Шмуел Аш вижда странна обява за работа, на която решава да откликне. Компанията на баща му наскоро е фалирала и поради факта, че родителите му повече не могат да го издържат, Шмуел решава да се откаже от университетското си образование и от бляновете да завърши дипломната си работа за Исус през погледа на евреите. Новата му месторабота се оказва в малка тъмна къща в покрайнините на Ерусалим, при самотен инвалидизиран старец и неговата снаха. Единственото му задължение е вечер след 17 часа да говори със стареца, да спори с него и да го изслушва, както и да го храни заедно с рибките в аквариума му. В къщата младият Шмуел поставя началото на своето съзряване. Там той осъзнава, че често нещата, които обикновените редови хора, робуващи на стереотипи, вършат в ежедневието си, не представляват нищо друго освен отклоняване от траекторията на смисъла на живота. Синът на Гершом Валд – стареца от къщата, в която Шмуел се настанява, – Миха Валд загива през 1948 година в борбата срещу арабите, непосредствено преди създаването на държавата Израел. Бащата на Аталя – снахата на Гершом – е Шеалтиел Абраванел, заемал ръководен пост в ционистката организация и позорно изгонен от нея поради утопичните си представи за съвместно мирно съжителство между араби и евреи, лишено от оковите на държавността. Абраванел през целия си живот подлага под съмнение смисъла на съществуването на държави въобще, а след като бива дисциплинарно уволнен от поста си от Бен Гурион, се затваря в дома си и почти не проговаря до края на самотния си живот. Обществото го обявява за предател заради близките му връзки и приятелства с редица араби. Съдбата и на Миха, и на Абраванел, макар и двамата да вярват в коренно противоположни идеи, е идентична. Това е съдбата на хората-алтруисти, които в името на утопичните си химери са способни дори да убиват, затваряйки очите си за възможността да признаят истината, която често има статута на публична тайна, пред себе си. Съдбата на тези двама алтруисти бива пряко обвързана и със съдбата на Юда по начина, по който го описва Шмуел в своята дипломна работа. Там той твърди, че е невъзможно Юда – единственият заможен сред учениците на Христос, изпратен от свещениците, за да го дискредитира, но впоследствие повярвал в чудесата му – да е предал учителя си за 30 сребърника – сума, прекалено дребна за социалния му статут. В дипломната си работа Шмуел Аш по-скоро описва Юда като най-вярващия алтруист сред учениците на Исус. Той целенасочено провокира разпъването Исусово, за да докаже на обществеността, че Христос наистина е Син Божий, способено да слезе сам от кръста. Смъртта на учителя му убива вярата му, поради което Юда се обесва и се превръща в най-мразеното от християните човешко същество. Всичко това затвърждава тезата, че вярващите, виждащите, винаги умират в самота и отчаяние. Смъртта на Абраванел и сина на Гершом Валд, без значение на коренната противположност на вярванията им, е символична – това е смъртта на илюзиите и химерите. „Никой народ не напуска окопа на живота си“ – умозаключава Гершом Валд след разговор с Шмуел за смъртта на сина си. Виждащият е винаги обречен и белязан от затворените очи на народа: „Очите – каза Гершом Валд – никога няма да се отворят. Почти всички вървят през живота със затворени очи, от раждането до смъртта си. Ние с вас – също, скъпи мой Шмуел. Със затворени очи. Ако можехме да отворим очите си дори за секунда само, в този миг щяхме да изкрещим от ужас и щяхме да продължим да крещим, без да спираме. Но ние не крещим денонощно и това е доказателството, че очите ни са затворени...“
Топосът на Ерусалим в романа е едновременно топос на раждането и смъртта – раждането на Сина Божий и създаването на цяла нова монотеистична религия, но и смъртта на идеала. Защото съдбата на Исус е съдба на първо хуления и убития, а впоследствие боготворен от убийците си човек. Именно в това се корени трагедията на човешката екзистенция и кризата на ценностите. Именно това е и причината за всичко случващо ни се – за смъртта на „наивниците“ Миха и Абраванел, за насилието в Израел, за липсата на вяра. Къщата, в която Шмуел прекарва четири месеца от живота си, е място на инициация и катарзис за него, защото благодарение на Аталя и Гершом той още млад се отървава от наивните си илюзии (по време на студенството си Шмуел е член на младежка социалистическа организация), но тя същевременно е ковчег, смърт на детството и инфантилните алтруистични мечти за самите Гершом и Аталя. А кратката любов между Аталя и Шмуел е като пречистване и опрощение на греховете.
Шмуел напуска къщата в началото на пролетта с усещането, че може би смисълът на живота не се рационализира, а се усеща осезаемо. Защото има голяма разлика между имагинерния и нематериален живот на идеите на рациото и реалният живот на физическото съществуване.

Владимир Белов, Хеликон Сливен

Амос Оз е израелски писател, и журналист. Професор по литература в университета Бен-Гурион в Беер Шева и съосновател на пацифисткото движение „Мир-сега“.

Амос Клаузнер е роден на 4 май 1939 г. в йерусалимското предградие Керем Авраам, в семейството на Йехуда и Фаня Клаузнер. През 1954 г. две години след самоубийството на майка си се преселва в кибуца Хулда, където живее и работи до 1986 г., там той променя името си на Оз(сила). Следва философия и литература в Еврейския университет в Йерусалим (1960 г. - 1963 г.), по време на своето следване публикува и първите си разкази през 1961 г. последвани от серия статии и есета за арабско-израелския конфликт.

Оз участва през 1967 г. в шестдневната война в Синай и във войната от Йом Кипур от 1973 г. След шестдневната война се застъпва активно за мирно решение на палестинския проблем, като един от основателите на анти-военното движение „Мир-сега“. Той подкрепя идеята за две отделни държави - Израел и Палестина, с две отделни столици в разделеният Йерусалим. От средата на 80-те години преподава в Оксфордския и Еврейския университет.

През 1986 г. Амос Оз заедно със своето семейство напуска кибуца Хулда и се преселва в Арад в пустинята Негев.

Амос Оз е един от най-популярните еврейски писатели, наричан е еврейския Толстой, пише на иврит, автор е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни. Носител е на многобройни награди и през последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература.