Книгата разкрива с оригинални документи драматичната съдба на добруджанските българи, които Берлинският конгрес през 1878 г. раздели с изкуствена граница и остави голяма част от тях извън пределите на свободното Отечество. Българите в Северна Добруджа останаха по родните си места с надеждата, че несправедливостта ще бъде поправена. Но идва катастрофалната 1913 г., когато Южна Добруджа
бива отнета от България и много от чадата й поемат пътя на бежанството. През 1916 г. хиляди добруджанци са изпратени на лагери за принудителен труд в Молдова и мнозина от тях загиват там. Опиянението от възвръщането на Южна Добруджа през 1940 г. приглуши мъката на повече от 60 000 българи от Северна Добруджа, които трябваше задължително да оставят родните си места и да се преселят в Южна Добруджа с единствената утеха, че ще живеят в своя българска държава.
Книгата разказва и за трудния път на таврийските българи от Приазовието до Златна Добруджа, изминат с вярата, че се завръщат завинаги в земята на своите деди.