Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого

Автор: Фридрих Ницше

Коментари: 3

Издател Издателство-Мария-Арабаджиева
Преводач Мара Белчева
Брой страници 354
Година на издаване 2015
Корици твърди
Език български
Тегло 1560 грама
Размери 20x26
ISBN 9789545844195
Баркод 9789545844195
Категории Философия, Хуманитарни науки, Книги

Издателство "МАРИЯ АРАБАДЖИЕВА" представя на българския читател ново, богато илюстрирано луксозно издание на класическото произведение на Фридрих Ничше "ТЪЙ РЕЧЕ ЗАРАТУСТРА: Книга за всички и никого" в превод на Мара Белчева под редакцията на Пенчо Славейков. В приложението към книгата е публикувано прочутото есе на Пенчо Славейков - "Заратустра", биографиите на Фридрих Ничше и Мара Белчева и есето на сестрата на Ничше, Елизабет Фьорстер-Ничше - "Зараждането на "Тъй рече Заратустра". "

За българския читател от началото на 20 в. книгата откровение на Фридрих Ницше „Тъй рече Заратустра“ се превръща в духовна реалност - част и участник в българския духовен живот. Само с това могат да се обяснят трите й превода в сравнително краткия период на следосвобожденска България: на Д. Дечев от 1905 г. (на първите й две части), на Мара Белчева от 1915 г. и на Николай Райнов от 1919 г., който през 1938 г. претърпява второ, поправено издание.

Несъмнено най-ефектното и най-силно въздействувалото от тези издания е осъщественото през 1915 г. от Хр. Г. Данов в Пловдив, на чиято внушителна титулна страница е означено „Преведе Мара Белчева под редакцията на Пенчо Славейков” и чието мото посвещение от преводачката гласи: „Тоя превод е завет на Пенча Славейков, под чието око е почнат и завършен - 1904–1906 година. Първите две части са отпечатани преди смъртта му. Последните са прегледани от Бояна Пенев. Нему и д-р Кръстеву благодаря за труда и съветите.“Дори и само от това посвещение, израз на признателност, може да се разбере каква роля в българската култура Пенчо Славейков е отреждал на „Тъй рече Заратустра“, наречена от него „единствената книга, новото евангелие, Ницшевата Атина, неговия Акропол”.

Не са често явление книгите, които до такава степен са преставали да бъдат моментно увлечение и до такава степен са включвани в една чужда национална литература, тъй че не е никак чудно, че и написаното от Пенчо Славейков през 1910 г. есе възхвала за Ницше е озаглавено „Заратустра“.

Исак Паси

от Аз / дата: 01 сеп 2015

То тази книга само с дразненето си остава и не отива по-далеч в съдържателно отношение... Повърхностна мисъл, женска истерия и претенции, че е разбрал цялата философия преди него - това е Ницше. При него се сбират на поклонение хората с психически проблеми, слабите жени и онези, които искат да го играят интересни. След "Веселата наука" този текст е наблъскан с толкова много глупости в себе си. Но - авторът е писал за почитателите си. :)))))))))))))))

от Отговарящ / дата: 09 юли 2015

За да дразни средно-образованите дихатели

от Питащ / дата: 09 юли 2015

Каква е логиката този постоянно да се преиздава?

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Немски философ, критик на своето време и великите си предходници във философията - Платон, Кант, Хегел.

Патосът на Ницше е свързан с разбирането му за настъпилото обезличаване на индивида под нормите на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Христос.
На това декадентство на човека Ницше противопоставя един нов езически култ към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности\". Само този „свръхчовек\" с безкрайната си „воля за мощ\" е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане\" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. На песимизма на своя учител Шопенхауер Ницше противопоставя витализма на своята силна личност, която утвърждава живота против упадъка на репресивния според него съвременен морал и илюзиите за отвъдни светове и чужди на живота ценности.

Наследството на Ницше е голямо и свързано с много и противоречиви интерпретации, но безспорното е насърчаващата личността патетика на способния за самопревъзмогване, издигане над себе си и над другите образ на Заратустра. Аристократичното достойнство на личността е напътило много горди умове и стимулирало много независими преценки.

Съчинения:
1.Раждането на трагедията от духа на музиката, 1872 (прев. Харитина Костова-Добрева, 1990);
2.Несвоевременни размишления, 1873;
3.Човешко, твърде човешко, 1878;
4.Утринна зора, 1881;
5.Весела наука, 1882;
6.Тъй рече Заратустра, 1883-1884 (прев. Жана Гълъбова, С., Хр. Ботев, 1990);
7.Отвъд добро и зло, 1886;
8.Генеалогия на морала, 1887;
9.Антихрист, 1888, (прев. Георги Кайтазов, Критика и хуманизъм, С., 1991);
10.Залезът на боговете, 1889;
11.Воля за мощ, 1889-1900);
12.Ессе Ното, 1908 (прев. Георги Кайтазов, 1991)