Смърт на брудершафт: Летящият слон. Децата на луната

Автор: Борис Акунин

Коментари: 0

Издател Еднорог
Преводач Денис Коробко
Брой страници 352
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 282 грама
Размери 13x20
ISBN 9789543651597
Баркод 9789543651597
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 15.00 лв.

Двете велики империи, Германия и Русия, се изправят една срещу друга, войната е в ход, разузнаването и контраразузнаването са в не по-малко ожесточен конфликт от онзи по фронтовете. През 1915 година асът на германското разузнаване, Зеп фон Теофелс, е въвлечен в авантюра, преобърнала изцяло историята на руската авиация. Както винаги, изпратеният на вражеска територия Фон Теофелс не се спира пред нищо – интриги, измами, прелъстяване и убийства, за да стигне до заветната цел: да попречи на производството на самолета, известен като “Летящият слон”. Романът е издържан в стила на класическите екшън филми с фокус върху спиращите дъха приключения във въздуха.

Във втория роман “Децата на луната” пламенния Алексей Романов се озовава в крайно нетипична за него среда – сред декаденти, обичайните посетители на бохемския клуб-кабаре “Деца на луната”, по следите на престъпник, заснел секретни планове за разстановката на руските войски. В изкусително мрачната, опияняващо поетична атмосфера на декадентската култура, сред зловещи мъже и фатални жени, Альоша сякаш се бори с призраци... Произведението носи духа и стилистиката на декадентския период в литературата.


Отзиви:

„Акунин знае как да държи в напрежение”

Бостън Глоуб


„Ако Пушкин беше опитал да напише детективски роман, може би щеше да се получи нещо подобно”

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Без съмнение явлението в съвременната руска литература от последните две години е Борис Акунин.

Запазила почти непокътнати ресурсите си от перестроечно време, руската книжна индустрия няма проблеми с произвеждането на събития. И като тираж, и като критическо внимание Акунин се вмества в категорията \"интелектуален бестселър\", там, където обикновено слагаме Еко и Патрик Зюскинд. \"Азазел\", първият роман, подписан с името \"Борис Акунин\", се появява през 1999 г. и критиката веднага обръща внимание върху странната кримка, ситуирана в 1876 и издържана като език и типажи в духа на леките, \"водевилни\" места у Достоевски. Появяват се и първите съмнения, че това е псевдоним на известен, \"сериозен\" автор, решил да припечели някоя рубла. Много бързо обаче се появяват цели 8 романа с общ герой Ераст Петрович Фандорин - героят-детектив, който в първия роман е скромен помощник-полицейски, за да се превърне след това в \"чиновник за специални поръчения\", имащ достъп до тайните на руския светски живот и имперската дипломация. Отделните книги са издържани в различни поджанрове на детективското четиво - полицейски роман, шпионски роман, \"херметичен\" роман-разследване, политически трилър... Междувременно бързо-бързо пада и тайната на псевдонима - оказва се, че Борис Акунин всъщност е Григорий Чхартишвили - известен японист, преводач на Мишима Юкио и зам.-гл. редактор на \"Иностранная литература\". \"Акунин\" всъщност на японски значело \"злодей\".

През 2000 г. Борис Акунин подхваща нова поредица - този път действието се развива в средата на ХIХ век в провинциална Русия, а детективската роля е поета от младата монахиня Пелагия. Това са романите \"Пелагия и Белия булдог\" и \"Пелагия и Черния Монах\" - последната, току-що отпечатана книга на Акунин.

Междувременно критиката се разделя на две. Едните не могат да понесят популярността и свръх-продуктивността на Акунин/Чхартишвили и го заклеймяват като чисто комерсиален автор. \"Akunin - това вече е един своеобразен \"Газпром\", промишлен гигант с филиали в провинцията и представителства във всички епохи; литературен олигарх, присвоил си най-богатия природен монопол - монополът върху руската класическа литература\" (Лев Данилкин). Други обаче виждат именно в него така дълго чакания синтез между качествено и в същото време силно четивно писане. По повод на последния му роман Вячеслав Курицин, стопанин на най-богатия и най-редовно обновяван сайт за съвременна руска литература в Мрежата, обяви, че това всъщност е първият руски постмодернистки роман - макар самият Курицин вече да е написал цяла книга за руския постмодернизъм.

В едно критиката е, общо взето, единодушна - романите за Пелагия са много \"по-постмодерни\" в сравнение с Фандоринския цикъл, т.е. по-плътни като стил, с много повече равнища на алюзии, игри и стилизации, с една дума - по-литературни, макар и да спазват законите на детективската фабула. Всъщност онова, за което Акунин се грижи най-много, са интригата, от една страна, и плътността на фактурата, достоверността на детайла, \"вживяването\" в духа на епохата със скандалните хроники, изобретенията, клюките и т.н., от друга.
Боян Станчев, \"За явлението Борис Акунин\"