Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча. Том 1

Автор: Мигел де Сервантес

Коментари: 8

Издател Изток-Запад
Брой страници 488
Година на издаване 2015
Корици твърди
Език български
Тегло 926 грама
Размери 18x25
ISBN 9786191525911
Баркод 9786191525911
Категории Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 25.00 лв.

"Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората."

„Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча“ излиза за първи път у нас през 1882 г. Предполага се, че този превод – дело на възрожденския учител и политик Христо Н. Самсаров – е от френски език. По-късно и двата тома на книгата излизат в превод от испански език, като преводач е известният Тодор Петров Нейков, превел на испански „Гераците“ на Елин Пелин, „Жетварят“ на Йордан Йовков и „Под игото“ на Иван Вазов (заедно с Хуан Едуардо Сунига). Именно преводът на Нейков е използван за новото издание на книгата. Стиховете пък са преведени от Стоян Бакърджиев.

Ключови думи: Вечната класика

от Йордан / дата: 18 май 2015

25 лв за подобна чудесна книга с твърди корици и перфектни илюстрации на великия Питър Стан, и пак мрънкате... Няма угодия, честно.

от Администратор / дата: 18 май 2015

Художник - Петър Станимиров, превод - Тодор Нейков, превод на стихове - Стоян Бакърджиев.

от Маша / дата: 15 май 2015

От кого са илюстрациите? Има много известни на гениалния Гюстав Доре, ще е грехота, ако издателството не е използвало тя.
Що се отнася до превода, досегашните издания бяха с този на Тодор Нейков, всепризнат като отличен. Наново ли е преведена книгата?

от Владислав / дата: 27 мар 2015

Поне аз, тези черно белите, които видях, не мога да ги оценя като лоши. Не съм и някакъв специалист, но доколкото вкуса ми към естетическото ми позволява, така виждам нещата.

Превода, понеже споменахте за него, не успях да разбера нов ли е или просто стария не е добър вариант?

от Геновева / дата: 27 мар 2015

Коментарът е изтрит от администратор.

от Сава / дата: 27 мар 2015

Сполучливи? Те са меко казано подигравка с читателя, копирани от филма от 1933 година....

от Владислав / дата: 27 мар 2015

Преводът нов ли е?

Колкото за илюстрациите, не мисля, че са грозни, по-скоро ги намирам за сполучливи.

от Сава / дата: 26 мар 2015

Първо, книгата е ужасно скъпа за грешките в нея и ужасен превод. Второ, защо пак е с толкова грозни илюстрации? Кога ще разберете, че хората не са тъпи?

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Мигел де Сервантес е роден в Алкала де Енарес край Мадрид, вероятно на 29 септември 1547 г. Сведенията за първите години на Сервантес са оскъдни. Изглежда прекарва по-голямата част от детството си, пътувайки от град на град със своите родители. По това време се влюбва в младата кръчмарка Хосефина Каталина де Перес и двамата планират да избягат заедно, но баща и? ги залавя и им забранява да се срещат. Запазени са съдебни документи за поставянето под възбрана на баща му, заради неизплатени дългове, според които семейството е много бедно.

Според някои биографи на Мигел де Сервантес той учи в Университета на Саламанка, но за това няма запазени доказателства. Според други предположения той учи в йезуитско училище в Кордова или Севиля, но и това не е сигурно.

Причините, по които Мигел де Сервантес напуска Кастилия, също са неясни, като основните хипотези са, че заминава, за да продължи образованието си или за да избяга от правосъдието.[7] Така или иначе, заминаването му за Италия не е необичайно за младите испанци по това време, които често се опитват да започнат кариерата си в испанските владения там.

Сервантес пристига в Рим през 1569 година, където се среща с църковното величие и блясъка на религиозните ритуали и вероятно се запознава с италианското антично и ренесансово изкуство, което по-късно оказва влияние върху собственото му творчество.[8] За известно време е служител на кардинал Джулио Акуавива.

През 1570 година Мигел де Сервантес се записва в полк на Испанската морска пехота, разположен в Неапол, по това време част от испанските владения. След едногодишен престой там, през септември 1571 година отплава с кораба „Маркеса“, част от флота на Свещената лига, удържал на 7 октомври победа срещу османците в битката при Лепанто. По време на боя Сервантес получава три огнестрелни рани — две в гърдите и една в лявата ръка, която остава неподвижна до края на живота му. По-късно той говори с гордост за участието си в битката, за която смята, че ще промени хода на европейската история.

След битката при Лепанто Сервантес остава в болница в продължение на шест месеца, след което се връща на служба.[4] Следващите години прекарва като войник в Неапол, като участва в експедициите до Корфу и Наварино и в боевете, при които османците завладяват Тунис и Ла Голета през 1574 година.[9]

На 6 или 7 септември 1575 година Сервантес отплава от Неапол за Барселона с галерата „Сол“, носейки със себе си препоръчителни писма до крал Филип II.[10] На сутринта на 26 септември, когато корабът доближава каталонския бряг, той е нападнат от берберските пирати на известния албански вероотстъпник Арнаут Мами.[11] В боя голяма част от екипажа е избита, а оцелелите, сред които и Сервантес, са пленени и отведени в Алжир.[12] Той прекарва следващите пет години като роб, като прави четири неуспешни опита да избяга. В крайна сметка през 1580 година е откупен от родителите си с помощта на Тринитарианския орден и се завръща в Мадрид.

Не е учудващо, че този период от живота на Сервантес му дава материал за няколко литературни произведения, най-вече Разказът на пленника в „Дон Кихот“ и две пиеси, чието действие се развива в Алжир - „Договорът от Алжир“ („El Trato de Argel“) и „Баните на Алжир“ („Los Ba?os de Argel“).

След връщането си в Испания на Сервантес е назначен на служба в семейство на благородник, но решава да стане писател и написва изумителен брой стихотворения между 1582 и 1585 година. От тях са оцелели само няколко. На 12 декември 1584 година в Ескивиас Сервантес се жени за значително по-младата от него Каталина де Саласар и Паласиос (?-1626). Има предположения, че нейният чичо Алонсо де Кесада и Саласар е основният прототип на Дон Кихот.

Издаденият през 1585 година Сервантес публикува първата си по-значителна творба, пасторалния роман „Галатея“ („La Galatea“). По същото време на сцените в Мадрид се играят негови пиеси, изгубени днес, с изключение на „Договорът от Алжир“ и „Обсадата на Нуманция“ („El Cerco de Numancia“). „Галатея“ не привлича вниманието на публиката и той така и не написва многократно споменаваното от него продължение. Той се опитва да се издържа с писане на пиеси, но без особен успех.

Сервантес постъпва на работа в държавната администрация, първоначално като доставчик на продукти за Непобедимата армада, а по-късно — като бирник. Той претърпява банкрут и поне два пъти, през 1597 и 1602 година, е в затвора за финансови нарушения. Между 1596 и 1600 година живее главно в Севиля.

Макар често за дата на смъртта на Мигел де Сервантес да се сочи 23 април 1616 година, в действителност той умира в Мадрид предишния ден и е погребан на 23 април