Когато бях малък, възрастните ми показаха думите,
за да има къде да си слагам нещата.
Думите ми харесват,
но не побират достатъчно.
Не побират например
чуждите сънища, които се напрягаш
да чуеш,
музиката,
светлината
и разни други неща.
Знам, че думите трябва да ме правят по-силен,
но понякога се страхувам,
че ще скрия в тях нещо важно
и после няма да го намеря.
Послушай ме,
когато мълча,
и ще го чуеш.
Автор на текста: Зорница Христова
Илюстрации: Кирил Златков