Уникален научен експеримент успява да върне към живот отдавна
изчезнали биологични видове. Динозаврите, които някога са владели
света, сега отново бродят из превърнатия в увеселителен парк остров
край бреговете на Коста Рика. Малко преди да бъде отворен за широка
публика, паркът трябва да мине последна инспекция от екип международно
признати учени. Всичко изглежда много впечатляващо. Динозавърски рев
се носи във въздуха отново след сто и петдесет милиона години. Светът
е на прага на най-великото зрелище.
Докато нещо дребно не се обърква.
И за пореден път не става ясно, че науката може да е много опасна,
когато се използва като играчка. А хората дълбоко се самозаблуждават,
че могат да подчинят природата.>
Майкъл Крайтън е един от най-популярните писатели в света и книгите му са преведени на над 36 езика, с продадени над 250 милиона копия. Сред десетките романи, които е написал са „Плячка”, „Щамът Андромеда”, „Джурасик парк” и „Изгубеният свят”. „Освен ако биологичният ви вид не е еволюирал някъде след 1993 г., когато „Джурасик парк” превзе кината, то вие без съмнение сте запознати с тази „динозаври-които-ядат-хора” история, развиваща се в увеселителен парк на отдалечен остров. Но ако разказът на Спилбърг е събудил любопитството ви за повече информация или... развитие на характерите, то тогава прочетете оригинала на Майкъл Крайтън. Макар и да я нареждаме след класиката „Щамът Андромеда”, то „Джурасик парк” ни дава много допълнителни сцени, диалози и научни обяснения. И както винаги, книгата е по-добра от филма!
списание Книжарница
Истинско име: Джон Майкъл Крайтън (John Michael Crichton)
Роден в Чикаго. Когато Майкъл е бил на 6 години, семейството му се преселва в Рослин, предградие на Ню-Йорк. На 14-годишна възраст Майкъл публикува в "Ню-Йорк Таймс" своите пътни бележки и оттогава винаги е чувствал привличане към литературното творчество. През 1960 г. завършва училище и постъпва в Харвард с намерението да учи за писател. Но стилът му непрекъснато е предизвиквал забележки от професорите и оценките му винаги били много ниски. Той предположил, че проблема със стила не е в него, а в преподавателите и им пробутал вместо своя разработка едно есе на Оруел. Професорът поставил на Оруел оценка три плюс и Майкъл окончателно се убедил, че Харвардските мерки не са за него. Завършвайки университета през 1965 г. с посредствени оценки, той решава да смени областта на интересите си и се заема с антропология в британския Кембридж, където е премиран за успехи в едногодишната експедиция в Европа и Северна Африка. Връщайки се в Щатите, Крайтън решава да стане доктор и през 1969 г. завършва Харвардското медицинско училище - между другото, никога не е подавал молба за лицензиране на частна практика. През всичките тези години е писал трилъри под различни псевдоними, а един от неговите романи, "A Case of Need", получава премията "Едгар" като най-добрия детективски роман на годината. През 1969 г. излиза романа "Щамът Андромеда", който бързо става бестселър и скоро е бил екранизиран. През следващите години Крайтън активно пише художествени и публицистични книги, сценарии, работи като режисьор в няколко филма - в това число филмът "Westworld", в който той, един от първите, използва цифрова техника за получаване на специални ефекти. Крайтън е удостоен с множество литературни и кинематографични премии, критиците го наричат "бащата на технотрилъра". Живее в Лос-Анжелис.