Прекрасна книга. От тези, които с малко думи казват много неща. Една уж обикновена история. Всъщност разказ за цял един живот. Много елегантно чувство за хумор. Лаконично, но всяка дума си е на мястото.
Книжарничката на острова
Автор: Габриел Зевин
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Кръгозор |
| Преводач | Паулина Мичева |
| Брой страници | 208 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 270 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789547713260 |
| Баркод | 9789547713260 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Четем, за да знаем, че не сме сами. Четем, защото сме сами. Четем и вече не сме. Ние не сме сами."
Този роман е любовно писмо към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото й: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
„Книжарничката на острова” ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото нeсъвършено съвършенство.
„Габриел Зевин е направила нещо старомодно и рядко срещано напоследък. Просто е написала прекрасен роман – без претенциите за екстравагантност, без модернистични похвати. Красива история, която е едновременно трогателна и забавна, лишена от досадна сантименталност. И най-вече – изпълнена с великолепен оптимизъм за бъдещето на книгите и книжарниците и за хората, които обичат и двете.” Washington Post
„Забавна, нежна и трогателна, тази книга ни напомня защо всъщност четем и защо обичаме. Габриел Зевин е умел автор, умна и духовита, а любовта й към книгите струи от всяка страница.” Publisher’s Weekly
Основна част от рекламната кампания на книгата в страните, в които е издадена, е публикуването на мненията на книжарите за романа:
„Това е съвършеното любовно писмо към книгите, книжарниците, любителите на книги и книжарите.“ Линда Рамсдел, „Галакси Букшоп” Хардуик, Върмонт
„Незабравима книга, която ни напомня защо обичаме да четем и защо, когато посещаваме местната малка книжарничка, се чувстваме като у дома си.“ Андерсън Маккийн, „Пейдж енд Палет”, Феърхоп, Алабама
„Не се случва често да прочетеш книга и да заявиш, че е съвършено написана, но романът на Зевин постига този ефект. Знам, че тази книга ще има огромен успех и се съмнявам да има книжар по света, който да не я хареса. А ако ние я харесаме, значи ще успеем да я продаваме като луди!“ Джесика Деарт, „Бук Пийпъл ъф Москоу”, Москва, Илинойс
„Този изключителен роман не е просто посветен на света на книгите – той е и възхвала на любовта, страстта, доверието, обвързването, приятелството и жертвоготовността, на всички ценности, заради които този живот наистина си струва да се живее. За мен бе истинска наслада да го прочета.“ Бил Кузумано, „Никълас Букс”, Ан Арбър, Мисури
„Книжарничката на острова“ е абсолютно завладяваща книга – омагьосваща като приказка, но в тази приказка магията са книгите. Романът на Зевин ни напомня какво е всъщност значението на книгите, че те ни свързват с цялото човечество и ни помагат да преоткрием собствената си човечност. Историите са това, което ни прави хора, а тази история не само ме очарова, аз се почувствах част от нея.“ Майкъл Фрейзър, „Джоузеф Бет Букселърс”, Синсинати
„Романът на Зевин е умен, забавен, неочаквано сериозен и на моменти тъжен. Всеки път, когато си мислех, че знам какво ще се случи, следваше изненадващ обрат или разкритие, което променяше посоката на разказа. Безкрайно харесвам тази книга и нямам търпение да я споделя с клиентите си.” Ейдриан Нюъл, „Уоруикс Букс”, Ла Джола, Калифорния
„Роман, написан от сърце, за хора със сърца. Нито един човек, който някога е обичал книгите и книжарниците, няма да устои на разнообразните очарования на тази книга. Започнах да се усмихвам, докато четях първата страница, усмихвах се и се усмихвах до самия край, когато потекоха и сълзите ми.” Кристи Олсън Дей, „Галери Букшоп”, Мендочино, Калифорния
Ключови думи: Книги
Свежа и истинска като живота :) !
Прекрасно четиво!
Очаквах много, съдейки по отзивите, но тази книга беше голямо разочарование за мен!
Една от малкото, които не съм прочитала до края. Насилих се, но не успях.
Не ме грабна.
Е няма да влезе в топ 10 или дори 20 на моята лична класация, но става за четене в обедната почивка. Не е натоварваща, има емоция и тази любов към книгите е умело пресъздадена.
Много приятна книга. С удоволствие бих я препоръчала на всички.
Приятна книга ! Донесе ми усмивки :)
Много съм впечатлена! За човек, който обича да чете това потапяне в света на книгите е изключително удоволствие. Наистина книгите остават една непреходна ценност в каквото и бездуховно време да живеем. Никой не може да отнеме прекрасните миговете прекарани с хубава книга на четящите хора!
Много шум за нищо! Книгата не е нищо особено въпреки голямата реклама, която й беше направена. Книгата е много лека, няма сложен сюжет поради това трудно може да грабне читателя! Очаквах повече когато си я купих!
На мен тази книга ми напомни за "Шоколад". Знам, че е странно, но емоцията, сантиментът, малките неща, за обикновените хора, които всъщност сме необикновени, топлите емоции и чувства - това открих в "Книжарничката". Ако търсите такава емоция и атмосфера, въпреки че няма храна, нито шоколад, нито някакви магически способности - би трябвало да ви хареса.
Книгата е прекрасна, поне за мен!Простичка, човечна, истинска,забавна и на моменти много смешна.Пренася ни в един някак по-добър свят.Стилът на писане дори ми напомня на един друг прекрасен автор, но не искам да подвеждам и бих го запазил в тайна.
Препоръчвам книгата и е наистина книга, която си заслужава.Очарован съм!
Прелест, просто прелест!!! Книга, която стопля сърцето. Поне моето. Пожелавам го и на другите читатели!
Смислена история, страхотни герои, литературен дух. И вълнуващи, вълнуващи емоции. Благодаря за това изживяване! Струва ми се, че напоследък излизат много книги - явно финансирани, друго обяснение нямам за купищата странни автори, които са с гигантска елитарна претенция, и разни хора ги разнасят, за да покажат, че четат някой норвежки, шведски, финландски автора, на който дори не могат да произнесат - правя уточнение, че има прекрасни такива автори, естествено, но - хайде, ясно е. Има и други - в които героите ядат, пият и спят. А и до тоалетната ходят. И толкоз. Има и трети, в които има емоция, но няма съдържание. От много време ми липсва някакъв баланс - да има литература, която да е емоционална, но и смислена. В тази "Книжарничка" ми се получи това усещане, не почувствах онова досадното - ох, за какво си дадох парите. И се развълнувах- и тъжно, и весело... като в живота.
От доста време не бях срещала по-силна книга. Трилогиите които ни заляха, вече ми идват в повече. Останах приятно изненадана от сюжета. Началото не беше обещаващо, но мисля че е доста смислена книга "човек е това, което обича"
Ще си направя литературен клуб. Аз също "обичам да говоря за книги, които обичат да говорят за книги". Вълшебство, това е определението, което ми хрумва.
Много, много вълнуваща книга. За любителите на книги, за всички, които обичат да разгръщат страниците и да усещат аромата им, за връзката между хората и книгите... Развълнувах се от връзката между Фикри и Мая, Фикри и Ейми, полицаите бяха забавни - представих си читателски клуб на бг полицаите:) Опитвам се да намеря нещо критично - за мен няма
Приятно книжле, има атмосфера, има стил. Дали всички герои ми допаднаха - не, някои са ми по-фрагментарни от други, искаше ми се да видя повече една или друга линия развита, но това също е стил. Да остане нещо недоразказано, иначе би станало книга от 700 страници и филмът щеше да е друг. Препоръчвам и чакам с интерес другите книги на тази авторка. Запомнящо се име - това също е от значение:)
Наистина вълшена книга! Усещането за тази близост, която има между хората и книгите... или която би могло да има, мечтата, която съм имала и аз - да живея над мястото, където работя. И исках да бъде точно книжарница. В един форум четох, че някои ценители се съпротивляват на идеята, че е прекалено натрапчив сюжетът - книги, книжарници, било прекалено очевидно. Да, но това е хубавото за мен. Да, тук има читатели, които искат да бъдат нечий таргет. И плаках на края, но плаках и от вълнение, и от тъга, и от радост. Защото е вълнуващо да попаднеш в такъв свят. Да слезеш по стъпалата и да се озовеш в най-хубавото място. А за мен лично - издавам малко - най-вълнуващ бе пасажът, в който малката Мая си представяше как децата са изоставяни някъде - някои в закусвални, а други в книжарници. Да, не бих искала да ме оставят в закусвалня:)
"Осмият й роман, бестселърът на „Ню Йорк Таймс” „Книжарничката на острова” (ИК „Кръгозор”), има издания на над двайсет езика."
Романът е интересен, написан вълнуващо и с чувство за хумор. Всяка глава носи името на известен разказ. Книга за любовта между хората, между различията в тях... обединени от любовта къв книгите.
Ето и един цитат.
"- Мая – каза той. – Знаеш ли на колко години съм?
- Да – отвърна тя. – На двайсет и две.
- Малко по-стар съм.
- На осемдесет и девет?
- Аз съм... – той вдигна дланите си четири пъти и после добави три пръста.
- На четирийсет и три?
- Браво. На четирийсет и три и за всичките тези години научих, че е по-добре да си обичал и да си загубил любовта си, и бла-бла-бла... Такива неща, сещаш се. И че е по-добре да си сам, отколкото с някого, когото не харесваш истински. Съгласна ли си с мен?"
Книгата започна да ми става интересна едва след като я преполових.Като цяло мисля,че романът е посредствен
.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Книжарничката на острова“ е роман, в който главни герои са книгите. Всичко останало е фон, на който се разкрива съдбоносното значението, което те имат в живота на хората.
Ей Джей, Амелия, Мая, Исмей, Ламбиаз и Даниъл Париш – при всеки един от тях нещо важно се случва, заради „съществата“ от хартия. Има повече препратки към автори и литературни произведения, отколкото описания на личности с техните мисли и чувства.
Всяка глава започва с разсъждения на Ей Джей върху негови любими разкази (той ги обожава и смята, че те са най-съвършената литературна форма) - „Смъртоносният агнешки бут“, „Идеален ден за лов на рибка бананка“, „За какво говорим, когато говорим за любов“...
Ей Джей Фикри е книжар в малка книжарничка на остров Алис, която създава заедно с жена си Ник. След смъртта ѝ, бизнесът му запада, макар той самият да е страстен читател и човек, който наистина си обича работата. Несгодите му се трупат една след друга – от дома му изчезва ценно издание на „Тамерлан“. За капак на всичко един ден намира в книжарницата си изоставено дете. Мая е само на две годинки, но е достатъчно голяма, за да открадне сърцето на бъдещия си татко, който ѝ разкрива красивия книжен свят. Тази среща поражда и редица други събития, които променят Ей Джей. Той се влюбва в Амелия – нов търговски представител и безнадежден книгоман. И всичко това заради книгите, които им дават шанса да се опознаят и сближат. Заживяват заедно, отглеждайки Мая, която израства в книжарницата. Но идват времена, когато трябва да се сложи неочаквана точка в книгата на тяхното семейство. Все пак историята на книжарничката продължава – на нова страница, с нов шрифт, но с добрите стари приятели Исмей и Ламбиаз.
Симпатична, романтична, носталгична и уютна книга, в която да се скриеш. Също като прелестната малка книжарничка на острова, която си представям точно като тази, изобразена на корицата на българското издание.
Това е роман, който ще хареса на всички книголюбители. Особено много се зарадвах на бележките под линия за известни и не толкова популярни автори и книги, които ще накарт всеки върл читател да започне да издирва нови книжни завоевания.
„- Не знам, Изи. Казвам ти. Книжарниците привличат правилния тип хора. Добри хора като Ей Джей и Амелия. Обичам да говоря за книги с хора, които обичат да говорят за книги. Обичам хартията. Харесва ми да я усещам между пръстите си, харесвам и чувството да имам книга в задния си джоб. Харесва ми миризмата на нова книга.“
Любина Йорданова, Хеликон Русе
Увлекателна, позитивна и разтоварваща книжка, която може да се прочете на един дъх. Разказва за повратностите на живота, за трудностите и изпитанията, от които човек може да си вземе поука.
Главният герой има всичко, води нормален и спокоен живот работейки в своята книжарничка, но след няколко повратни събития той загубва любовта към работата и удоволствието от живота. След всеки труден период, след всяко изпитание човек намира сили да се изправи и да намери смисъла и сладостта от живота.
Вдъхновяващо четиво за всеки.
Анелия Новакова, Хеликон София - Славейков
„Книжарничката на острова” е послание, което всеки почитател на книгите би оценил по достойнство. Този роман е една прелестна защита на изконните ценности, „старомодните” хартиени издания и посланията в тях.
Това е един поклон пред книгите и хората, посветени на тях; една голяма любов – непремерена, всеобхватна, която не може да те остави равнодушен или самотен; една магия без граници.
Забавна, духовита, без грам напудреност, сладникавост и фалш – книгата е просто омагьосваща!
Виолина Драгнева, клиент на Хеликон Шумен
Срещата на търговския представител на издателство Амелия Ломан и собственика на книжарница „Айлънд Букс” не минава гладко, но променя живота и на двама им. Затвореният в себе си въпреки всекидневните контакти с клиенти Ей Джей Фикри се влюбва в Амелия. Как малката Мая ще преобърне целият им свят ще разберете от хубавия роман „Книжарничката на острова”. Освен за отношенията между хората това е четиво и за отношенията към книгите и въобще печатните издания. Аз харесвам книги, в които пише за книги, а тази я препоръчвам на всички, обичащи да четат.
Йорданка Друмева , клиент на Хелико Шумен
Писателската кариера на Габриел Зевин започва на 14 години, когато гневно писмо до местен вестник за концерт на „Гънс енд Роузес” довежда до първата й работа като музикален критик. Любовта й към писането я отвежда в „Харвард”, където завършва със степен по английска литература.
На 37 години авторката има зад гърба си осем романа за тийнейджъри и възрастни. Пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, за тийнейджърка в отвъдния свят, за говорещи кучета, за хора, страдащи от амнезия, и за трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Зевин смята, че нетипичната й гледна точка към писането е плод на необичайното семейство, в което израства - майката й е корейка, а баща й – руски евреин. „Често чувствам, че произходът ми ми е помогнал много – най-вече, защото изпитвам емпатия към различни хора”, казва тя.
Първият й роман Elsewhere (FSG, 2005) е преведен на над 20 езика. Третата й книга „Memoirs of a Teenage Amnesic” (FSG, 2007) печели наградата ALA за най-добра книга за янг адълт и по нея е направен японският филм Dareka ga Watashi ni Kiss wo Shita.
Осмият й роман, бестселърът на „Ню Йорк Таймс” „Книжарничката на острова” (ИК „Кръгозор”), има издания на над двайсет езика. Габриел Зевин е благодарна за топлия прием, който е получила от книготърговците и от читателите. „За да напишеш ревю за книгата, трябва първо да си я прочел – да си я избрал от многото други предварителни копия, които си получил от представителя. Затова се старая винаги да пиша благодарствени писма на тези хора. Накрая реших да напиша едно по-голямо писмо – към всички тях. И така се появи „Книжарничката на острова” - съвършеното любовно писмо към книгите, книжарниците, любителите на книги и книжарите.
За Зевин смисълът на писането, което започва в самота, е в свързването между хората. Щом книгите ни помагат да се свързваме един с друг, а свързването води до любов, значи ли, че книгите са синоним на любов?
„Може би не за всекиго, но за мен са”, потвърждава Габриел. „Понякога си мисля, че влюбването в един човек изобщо не се различава от влюбването в книга.”
На 37 години авторката има зад гърба си осем романа за тийнейджъри и възрастни. Пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, за тийнейджърка в отвъдния свят, за говорещи кучета, за хора, страдащи от амнезия, и за трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Зевин смята, че нетипичната й гледна точка към писането е плод на необичайното семейство, в което израства - майката й е корейка, а баща й – руски евреин. „Често чувствам, че произходът ми ми е помогнал много – най-вече, защото изпитвам емпатия към различни хора”, казва тя.
Първият й роман Elsewhere (FSG, 2005) е преведен на над 20 езика. Третата й книга „Memoirs of a Teenage Amnesic” (FSG, 2007) печели наградата ALA за най-добра книга за янг адълт и по нея е направен японският филм Dareka ga Watashi ni Kiss wo Shita.
Осмият й роман, бестселърът на „Ню Йорк Таймс” „Книжарничката на острова” (ИК „Кръгозор”), има издания на над двайсет езика. Габриел Зевин е благодарна за топлия прием, който е получила от книготърговците и от читателите. „За да напишеш ревю за книгата, трябва първо да си я прочел – да си я избрал от многото други предварителни копия, които си получил от представителя. Затова се старая винаги да пиша благодарствени писма на тези хора. Накрая реших да напиша едно по-голямо писмо – към всички тях. И така се появи „Книжарничката на острова” - съвършеното любовно писмо към книгите, книжарниците, любителите на книги и книжарите.
За Зевин смисълът на писането, което започва в самота, е в свързването между хората. Щом книгите ни помагат да се свързваме един с друг, а свързването води до любов, значи ли, че книгите са синоним на любов?
„Може би не за всекиго, но за мен са”, потвърждава Габриел. „Понякога си мисля, че влюбването в един човек изобщо не се различава от влюбването в книга.”
