Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

     В дивата компания на Мануел Ривас е откачено хубаво. Това е третата му книга на български език след „Моливът на дърводелеца” (роман) и „Какво искаш от мен, любов?” (сборник с разкази). Всички те са вълшебни. Любими са ми, защото са написани по невъобразимо красив начин, с изненадващи изречения; с развинтено въображение, което на моменти ме стряска, разсмивайки ме без предупреждение. И някаква романтика вирее вътре - от онази прекрасната, не лигавата.
Мисля си, че са идеални наръчници за това как трябва да се пише.
Определено не мога да кажа нищо, което да звучи поне малко логично и смислено за „В дива компания”.
Тук има цяло ято черни гарвани, по-точно триста. Те са армията на краля на Галисия.
Има една тъжна Роза с много деца, с най-добра приятелка, с отвращаващ я съпруг и с една голяма любов на име Спайдърмен.
Има мишки, ама не се плашете, защото са преродените съселяни от Аран и в този си живот са много симпатични, черпят се с вестници и си ги хапват. Америка не е континент, а мила къртица, която преди е била вещица. Има и гущер, който ръси забележителни разсъждения за Бог.
      По страниците на книгата галопира и един прекрасен галисийски кон „с бели крака и абаносово тяло, красиво нашарено със снежинки”.
А що се отнася до хората, важно е да се знае:

- Хората са такива, каквито са.
- Хората са каквито искат да бъдат.