от К.Федин / дата: 09 окт 2014

Интересна ми беше като идея но големи слабости в стила и езика на автора, обидно е за читателите

от Гугенхайм / дата: 30 сеп 2014

Струва си да се прочете, не е много зле, очаквах да е по-некадърно написана. За дебют става.

от Павлина / дата: 30 сеп 2014

Мога да кажа само добри думи за книга, която прочетох за "отрицателно време", че и ме държа будна до един през нощта, за да затворя последната страница. Която ме е разсмяла с глас и ме е натъжила. Задължителна в списъка за една определена "порода" старозагорци, такива каквито се знаем и още не сме се затрили...

от Westeross / дата: 07 сеп 2014

Корицата е много хубава! Но книгата е слаба.

от Джеф Бриджис / дата: 05 сеп 2014

Книгата не струва, това не е литература а графомански напън!
Г-н Хаджилиев да попрочете повече класика!

от T.Xp. / дата: 17 авг 2014

Като бивша дипломантка на покойния вече професор Г.Близнаков искам само да ви напомня, че точно редиците на химиците не са мрачни И никога не са били. "И никога няма да бъдат"-както се казва в песента.Тази смесица от закачливо и жизнерадостно до саркастично настроение може би ни е придобивка от невероятните смесвания на токсични химични вещества там, под камината на лабораторията.А може би от още по-неочакваните получени вещества.Книгата на колегата си я бива, и ми напомня за нашите някогашни"химически купони", за което искрено благодаря. А на Вас, уважаеми господин Бакърджиев, препоръчвам на прочетете романа"Химия и любов", и съм сигурна, че ще излезете от мрачните според вас редици на младостта, на жълтите павета и отворените до сутринта студетски "капанчета...Защото в противен случай може да залеете със сярна киселина дрехата си, и някоя грижлива женска ръка трябва да ги омрежи.

от Петър Бакърджиев / дата: 17 авг 2014

Не че съм кой знае колко изненадан...
От мрачние редици на химиците по правило са се излюпвали най-читавите (и четените) писатели по света и у нас. Достатъчно е да споменем имената на Георги Марков и Георги Данаилов, за да разсеем всяко съмнение.и ето, че на книжния пазар се появи ново потвърждение – този път със старозагоски адрес. „Купонът” не е първата рожба извън епруветка на Хаджиилиев. Преди няколко години се появи неговият сборник с кандидатстудентски скудоумици „И Менделеев ще заплаче”, който така и не се окичи с очаквание ларви. Неблагодарна работа е да се опиташ да разсмееш човек, прекарал юношеството си в паническо бягство от часовете в зловещите химични лаборатории с уникалното според Автора твърдение, че примерно от смесването на калиев хлорид и меден сулфат се получава сребърен нитрат. Лично аз съм наблюдавал скептичната полуусмивка на Автора при разказването на вицове за виолисти и програмисти.
Този път обаче попадението е в десятката. Малко нещо сардоничният хумор на Автора, от чиито отровни бодли е охкало на смени цялото му обкръжение, този път волно е разлято върху територията на целият му живот, като...хм...сярна киселина върху цинкова плоча, като след реакцията са се получили изображения с изумителни цветове и неповторим рисунък. Достатъчно е човек да прочете примерно диалога на майката и бащата по време на нощните влакове, за да добие пълна и триизмерна представа за живота след залез слънце в предтелевизионна България. Или пък епизода с хубавата гъркиня и агрегатните състояния... Или пък..
Стоп! Който иска повече - в книжарницата!
Дълги години, армии от предобедени читатели ме убеждаваха, че книги без пряка реч се четет тромаво и обикновено се изоставят между 6-та и 12-та страница. И ето ти отново чудо! В телеграфния стил на Хаджиилиев, благодарение на който за около 140 страници той пробягва не само собствения си живот, но и тези на предците си, спринтьорът по страниците вижда познатия знак „Спри, огледай се, ослушай се...” и докато си поеме дъх за няколко секунди пред него оживяват я ядреният взрив сред пияние офицери, я кашлящият сред изумените цицорести полякини трабант, я съдбоносните срещи с несговорчивия заядливец Бакърджиев... И оживяват така, че после с месеци не можеш да ги изхвърлиш от съзнанието си.
Получавам видение. След хиляда години, на научен симпозиум край бреговете на океана Копринка се води ожесточен спор за смяната на хилядолетието в наши дни. Представители на нациоаналистичното движение „горуш” твъдрят, че Путин е българин по майчина линия , Обама по бащина, а посткомунизмът в България е златен век на националната култура. Опонентите им пък твърдят, че това е период на мракобесие, 90 % от населението живее в лагери, а останалото – в подземния свят, каквото и да означава това.
В този миг влиза запъхтян пратеник. В съседната могила проф. Краваров е открил контейнер с културни образци от коментирания период, диск с песни на Азис, посрещнат с овации от първата група, „Непобедимите 78” на Боянафилм, аплодиран от втората, и малка зеленикава книжка на Васил Хажиилиев.
- Купонджийско време – пищят първите
- Купонна система – надвикват ги останалите.
След приключването на кратко литературно четене на експоната, двете групи се гръмват. Между очите.

от Светослав Диамандиев / дата: 14 авг 2014

Преди време братовчедът на жена ми Васил Хаджиилиев ни покани на купон. Оказа се с добре подготвена и много занимателна програма. На това отгоре домакинът ни подари автобиографична книга по повод своята 50 годишнина. На това се вика юбилей!
Започнах да чета придобивката с малко подозрение. Но само в самото начало. Защото тя се оказа една импресия, поднесена със свеж хумор и самокритичност, или може би с лека ирония към обичаните близки. Обществено-политическата обстановка през годините също имаше роля за доброто настроение на читателя. Прочетох я, както се вика, на един дъх. И му се обаждам. Василе бе, викам, това от твоята книга не бих могъл да направя стегната биография. Няма хронология, бе човек! А той се смее и отвръща; В това е номерът! Във времевите пролуки крия деликатните събития. Нека тия, дето ме обичат да не знаят много, много.
Приятно четиво. И много свежо!

от Зорница Тодорова / дата: 13 авг 2014

„Купонът“ на Васил Хаджиилиев ме намери миналата прохладна сряда вечер в градинката между моя и неговия дом. След неочакваната среща, в която разбрах за скорошното издаване на книгата, побързах да си я купя от „Хеликон“ и неусетно й посветих една подобна прохладна градинска петък вечер на брега на островчето край езеро Загорка с крачета във водата. Най-безгрижно това усмихнато четиво ме пренесе в годините на моето детство, когато думата КУПОН имаше съвсем не лежерното сега значение. Понеже имам в себе си въпроси за онова време, на които днес няма кой жив да ми даде отговор, тази книга ми дойде като една огромна отворена съкровищница от отговори „само за мен“. Как неусетно се получи преходът от соц-купона към днешния „парти“-смисъл самата аз не разбрах и може би точно в това е магията. Магията, която видях в химията – „официалната“ специалност на веселия автор. Дотогава свързвах тази дума дори не с наука, а само с нещо, обратно на естественото – като „химията“ в днешната храна от магазина. Усещането за „абра-кадабра“, което сега добих за химията, ми помогна да си представя как е възможно един жаден за приключения и нови открития студент да станеееееее… цял професор. Професор-хуморист, който не ме „пусна“ да оставя купонджийското му четиво. Както казва той самият за един епизод от читателското си студентство – изгълтах го точно като „Триумфалната арка“ в навечерието на изпит.
Авторът на „Купонът“ може и да не е Ремарк, но за мен да те „омагьосат“ да прочетеш 150 страници за 3 часа си е много, много ремарковско. Подарете си три часа читателство и вие!