В продължение на петнайсет години Чоран записва своите най-съкровени мисли в трийсет и четири тетрадки; своите неуспехи, страдания, страхове, гняв, унижения.
Не е ясно дали тези покъртителни текстове са били предназначени за публикуване. От една страна, на кориците на няколко тетрадки е записано “Да се унищожи”, от друга, тетрадките са номерирани и съхранени.
Много от включените мисли и фрагменти фигурират непроменени или преработени в книгите му, тоест записките могат да се считат и за чернови.
Макар че техният автор е от онези съвременни писатели, който изтриват класическата граница между чернова и белова. Чоран приковава читателя с неудържимия си, фанатичен стремеж да открие себе си, да стигне до дъното, воден от аскетичната логика на самоизтезанието и самоунищожението. Впрочем не е ли твърдял той многократно, че взема перото само когато изпитва желание “да си тегли куршума”?

“Не се стремя към творчество, а към истина. Не да твориш, а да търсиш. Интересите ми не са присъщи на писателя. Може би на мъдреца? Също не. Бих искал да бъда освободител. Да направя човека по-свободен от себе си и от света. И за да постигне това, да му помогна да използва всички възможни средства. Никакви скрупули да не му пречат да победи робството си. Еманципация чрез безчестие.”