ТАКА ПОСТЪПВА ПТИЦАТА/AS? PROCEDE EL P?JARO

СЪМВА СЕ В ГОРАТА

Доближавам вратата. Въздухът е студен
като леден чаршаф върху празно легло;
макар и замаян, поглъщам го спокойно.

Пеят невидими птици,
привличат вниманието към листака –
това `и е нужно на гората. Ниско над земята
се приплъзва мъглица без корени.

Опитвам се да не мисля. Искам да отговоря
на познатия поглед, с който гората ни гледа.

Взирам се дълго
в безпаметната мъгла наоколо.

AMANECE EN EL BOSQUE

Me acerco hasta la puerta. El aire es fr?o
como el g?lido lienzo de una cama vac?a
y, a?n conmocionado, lo acojo quedamente.

Hay p?jaros cantando que, invisibles,
reclaman la atenci?n hacia las hojas
que el bosque solicita. A ras de suelo
lo roza una neblina sin ra?ces.

Procuro no pensar. Quisiera devolverle
la familiar mirada con que el bosque nos mira.

Atento a lo contiguo, observo -me demorola
neblina inconsciente.