В „Човек търси Бог” Ерик Уайнър ни повежда към осем духовни пътешествия, прекосявайки океан, континенти и няколко щата. Преброжда и няколко века, за да ни върне към миналото и да ни запознае с раждането на религиите, в които се е втурнал да търси Бог.
Всичко започва след един въпрос, отправен към Уайнър по време на престоя му в болницата:
„Намерихте ли своя Бог?” – го пита медицинската сестра.
Смутен и уплашен, Уайнър решава да отговори, но не на нея, а на себе си.
Флиртът му с божественото започва от Колорадо, където посещава суфи лагер. За да направи преживяването си със суфизма (мистично течение в исляма) по-автентично, той отскача до Турция, където отблизо може да се наслади на дервишите и поезията на Руми.
Следващата му спирка е Катманду, за да види как се справят будистите в практикуването на будизма и евентуално да намери своя Бог или Буда, медитирайки.
Ню Йорк се оказва третата спирка, която среща Уайнър с един Францискански орден като жертвоготовен представител на християнството.
В Лас Вегас попада в обществото на съвсем младата хедонистична и купонджийска общност на реалците.
Щата Вашингтон и Китай са местата, където търсещият Бога се запознава с философията и техниките на даоизма, опитвайки се да хармонизира своята чи.
В Сиатъл се среща с истинска вещица и представители на Уика, които почти го убеждават в съществуването на магия.
В Мериленд успява да се слблъска челно с барабанените звуци на шаманизма.
А в Тел Авив се завръща към юдаизма – религията на неговите родители и прадеди.
Бягайки от ортодоксалния юдаизъм, той се насочва към кабалата, която смята, че е най-близо до усещането за Бога и разбирането на света.
Докато пътува, Уанър среща хора, представители на всяка една от тези религии. Те се превръщат в негови духовни водачи и приятели, които му споделят личните си преживявания, дават му книги за четене и насоки за духовно усъвършенстване.
В крайна сметка той осъзнава, че Бог не е място или определена религиозна доктрина, която трябва фанатично да следваш, а посока, в която трябва да пътува душата ти.
Чрез тази книга читателят , ако не свой Бог, ще намери свой любим писател в лицето на Ерик Уайнър, който успява с уникалното си чувство за хумор и самоирония да направи срещата с важни и сериозни теми приятна и полезна.
„Всъщност такава е целта на всички религии, всичко добри религии: да трансформират най-облъскващите ни страни в нещо, което си заслужава не само приемане, но и обич.”
В едно интервю Ерик Уайнър споделя, че след щастието му е необходима по- голяма тема и "що се отнася до мащаба, Господ е съвсем подходящ". И ако в " География на блаженството" авторът е един мърморко, то в " Човек търси Бог" е БМО- бял мъж обърквист, който е тръгнал "на пазар за Бог" - едно изследване за това какво е да избереш сам религия, религията като съзнателен избор, различна от тази, в която си роден. В същото интервю журналистът казва: "Целта на религията не е щастие /или поне не само щастие/. Целта на религията е смисъл, така че от тази гледна точка религията ни кара да копаем по-надълбоко в търсене на по-обогатен вид щастие".
След сблъсък със здравословен проблем, търсенето на Бог се оказва едно предизвикателство за автора, необходимост, едно приключение и прекрасно пътешествие в света на духовното. Неподражаемият хумор на Ерик Уайнър прави книгата изключителна находка.Четенето й е смесица между смях със сълзи, истинско съпреживяване, и споделяне на опит, който може да даде само един човек, изминал много път / не само в буквалния смисъл/. Някак между другото, разсъжденията и анализите на различните гледни точки се преплитат с цитати от Карл Юнг, Алън Уотс, Лев Толстой, Олдъс Хъксли, Джоузеф Камбъл... И така читателят има възможността да намери своето малко зрънце познание.
С тази книга Ви предстои повече от интересно пътуване, повече от вълнуващо преживяване, повече от една лекция по религия - едно приятелско и добронамерено споделяне на търсене, на идеи, на щастието от това да откриваш и преоткриваш своя свят.