Когато талибаните установяват контрол над долината Суат в Пакистан, едно момиче надига глас срещу затварянето на девическите училища. Малала отказва да мълчи въпреки смъртните заплахи срещу семейството й. Още на единайсет години тя започва да праща кореспонденции до Би Би Си, за да може светът да види това красиво, но опустошено място през очите на едно дете. Двамата с баща й подемат открита кампания за правото на момичетата да учат. През октомври 2012 г. талибаните поръчват убийството на петнайсетгодишната Малала, която е простреляна в главата в училищния автобус. Като по чудо тя оцелява и се превръща в символ на борбата за свободен достъп до образование. През 2013 г. Малала е номинирана за Нобеловата награда за мир и получава наградата „Сахаров“. Днес тя защитава още по-смело каузата си въпреки продължаващите заплахи. Гласът й се чува както по световните форуми и в студентските аудитории, така и в бежанските лагери, които посещава.
Родена съм в страна, създадена в полунощ. А когато едва не умрях, тъкмо преваляше пладне.
Преди една година тръгнах от къщи за училище и повече не се върнах. Прониза ме талибански куршум. Била съм изведена в безсъзнание от Пакистан със самолет. Някои хора твърдят, че никога няма да се върна у дома, но аз вярвам с цялото си сърце, че това ще стане.
Сега се намирам в страна, която е с пет часа по-назад от скъпата ми родина и от дома ми в долината Суат. Моята страна обаче е по-назад не с часове, а с векове.
Има истории, които не са продиктувани от развихрилото се човешко въображение, политнало в безпределните полета на фантазията. Истории, които не са написани от умелото обиграно перо на майстор писател, това са истории, продиктувани от нуждата животът да бъде разказан, да бъде споделен, да излезе от рамките на затворения свят на една култура. Тези истории идват като вик, понесъл се от много, много далеч, вик, който се бори да бъде чут и иска да вдъхнови тези, които са в неравностойно положение, да им каже, че непримиримостта, че борбата за справедливост имат смисъл.
Точно по този начин звучи разказаната история на Малала Юсафазаи, номинирана за нобелова награда за мир. Това е личната история за борбата на едно момиче от Пакистан срещу затварянето на девическите училища, история за осъзнаването на силата, която дава образованието, като единствен път на свободата. История, в която въпреки многото заплахи и дори след като поръчват убийството й и бива простреляна, тя запазва своята сила и непримиримост да се бори за каузата си.
Прочетете историята на Малала, която може и да идва от един много по-различен и чужд свят от този, в който сме родени ние, но носи в сърцето на повествованието си онези общочовешки ценности, които се надявам никога да не бъдат чужди.
Невена Крумова, Хеликон София - Витоша
Този юли пакистанката Малала Юзуфсай ще навърши 17г. Тя е момичето, потресло света със своя блог. Нейните кореспонденции за Би Би Си от 2009г. предизвикват опит за покушението й. Срещу Малала са стреляли талибани, но до нея са заставали и световни политически лидери. Номинирана е за Нобелова награда за мир, носител на наградите „Сахаров” и „Анна Политковская”.
Не бива да четем биографията й, несъмнено провокираща взрив от емоции, като фикция в духа на Изтока. В текста няма нищо измислено и художествено преекспонирано. Освен природата на Пакистан и семейния бит, по-скоро емоционално обагрени.
Не бива да четем биографията й като поръчков политически памфлет на големите САЩ и Русия, които са в състояние играейки по тънката струна, да заложат живота на едно дете. Този, описан в книгата, ние познаваме индиректно – отзвука от 11 септември, постоянното военно присъствие в района, ширещата се корупция, тероризма, липсата на нормални условия за съществуване. В представите ни това е един безкраен журналистически репортаж. Да погледнем обективно през очите на преживелия го човек!
Не бива да четем биографията й като проекция на бежанската криза у нас. Малала Юзуфсай не проси съчувствие, тя търси решения. Борбата й опровергава крайното твърдение, че светът се ислямизира. Целта на това пакистанско момиче е да съхрани себе си в границите на общността, която го е създала. Въздействието на нейното слово е именно върху крехката плоскост на морала и образованието. Основен липсващ ресурс на политическия ум, съсредоточен единствено в мисълта за собственото си възпроизводство.
Людмила Еленкова, Хеликон София - България