Книга за смеха и забравата

Автор: Милан Кундера

Коментари: 3

Издател Колибри
Преводач Боян Знеполски
Брой страници 288
Година на издаване 2014
Корици твърди
Език български
Тегло 345 грама
Размери 12x20
ISBN 9786191502981
Баркод 9786191502981
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 18.00 лв.

Тази книга е роман под формата на вариации. Всяка нова част следва предишната като различните етапи на пътешествие, което ни води във вътрешността на една тема, после на една мисъл, после на една-единствена все по-необятна ситуация.

Това е роман, посветен на Тамина, и в момента, в който Тамина слиза от сцената, става роман, предназначен за Тамина. Тя е основният герой и основният слушател. Всички останали истории са вариации на собствената й история и се отразяват в живота ? като в огледало.

Това е роман за смеха и за забравата, за забравата и за Прага, за Прага и за ангелите.

от Лебедеса / дата: 16 мар 2014

Karenine е прав/а, не е за всеки. Истинска интелектуална наслада - и чудно съчетание на форма и съдържание. Оформлението създава допълнително удоволствие. Браво!

от Karenine / дата: 25 фев 2014

Кундера е бог, а това е един от шедьоврите му. В никакъв случай не си я купувай, не е за всеки.

от Книжен бог / дата: 17 фев 2014

Тази ще е разочарование, усещам го.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

   В своите романи Кундера никога не пише за героите си. Той описва напречния разрез на самите герои, изследвайки го с микроскоп. Без значение дали става въпрос за Мирек, който се опитва да си вземе любовната кореспонденция от Здена, или за студента, изпитващ litost, в постмодернистичните истории на „Книга за смеха и забравата“ се говори много повече за мотивацията, която диктува постъпките, отколкото за самите постъпки. В романа си Кундера ни предоставя свят на хора като Тамина, готови да се „жертват“ в името на спомена за красивата значимост и интимност на миналото си, противопоставено на угризенията, предизвикани от забравата и безсмислието, които носи настоящето. Тамина едновременно отчаяно търси изтлелия смисъл и същевременно се страхува, че нейната интимност, ерго – нейната индивидуалност, ще бъдат поругани и омърсени. Тя се люшка между спомените си за инфантилизираното общество в своята източна държава (попадането ѝ на острова след духовната ѝ смърт не е случайно), което е институционализирало правото си да бъде „ангелско“, лишено от възможността за грешки, аморфно, живеещо в свят, в който най-важно е отъждествяването с другия и колективизацията на всичко, манифестираща себе си чрез всеобщия танц на нереалните безгрешни „ангели“, чието хоро ги превръща в неземни същества, издигащи се във въздуха, и безсмислието и нищослучването на западния свят, в който всеки егоцентрично изтъква личността си, а алиенацията на хората ги обгражда като паноптикум, където огледалата отразяват само собственото ти аз. А на изток, в родната страна, ангелското детско химерно безвремие, притежаващо смисъл само на повърхността, но не и отвъд нея, е превърнало живота в безгрижно и тъпо скачане като при игра на дама и единствената съдба на идивида е да продължава доживот да повтаря глупавите и еднообразни движения на играта, докато не се слее с аморфната маса. Това е свят, в който индивидът се дави, защото индивидуалността е отвъд възприятията и сензорите на инфантилите, а самият индивид от своя страна не притежава способността за отъждествяване със себеподобните си, присвоили си правото да бъдат „безгрешни“, „нетленни“, „неистински“. Неслучайно отритнатият главен герой желае да люби младата редакторка с къркорещите черва. Червата я правят истинска, нехимерична, човек, а не ангел. А както знаем, само смехът на дявола е истински, защото само той е лишен от подражателства.

Владо Белов, Хеликон Сливен

Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Всепризнат е като един от най-забележителните съвременни белетристи и експериментатори. Творчеството му е израз на съпротива срещу традиционните методи за съблазняване на читателя, а всяко негово произведение е свързано с другите по силата на една завладяваща полифония на емоции, мисли и преживявания.
Милан Кундера е автор на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Световна популярност постига с романите „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963-1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Изкуството на романа“ (1986), „Завети и предателства“ (1993), „Безсмъртие“ (1989), „Бавно“ (1995), „Самоличност“ (1996), „Незнанието“ (2000), „Празникът на незначителността“ (2014).