Светецът на неизбежната лудост

Автор: Елиф Шафак

Коментари: 13

Издател Егмонт
Преводач Красимира Абаджиева
Брой страници 304
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 401 грама
Размери 15x23
ISBN 9789542710790
Баркод 9789542710790
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 14.90 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 12.99 лв.

"В стила на най-новата американска проза и все пак с дълбокия психологизъм, познат от предишните й романи, Елиф Шафак разказва драматичната история на различните, чуждите, несливащи се с маската индивиди. Защо ли "гарванът се щура с щъркел"?
Отговорът е в Светецът на неизбежната лудост."

lira.bg

Когато хората общуват на общ чужд език,
думите развиват странната способност да говорят чрез мълчание
и да съществуват, докато отсъстват

Ако има нещо, което турският студент по политология Йомер е научил за няколко месеца в Бостън, това е, че американците обожават да изговарят имена. Имената за тях са „мостове към замъците на човешкото съществуване и най-вече чрез тях в него се промъкват както приятели, така и врагове. Научаваш нечие име и имаш достъп до половината му съществуване. Останалото са частички и подробности”. А в Америка Йомер се превръща в Омар, за да заживее с Абед и Пию и да се влюби лудо в Гейл.

Гейл е привлекателна американка, майсторка на шоколад, която в действителност се казва Зарпандит, чувства се като чужденка в собствената си страна и прикрива своята несигурност и срамежливост зад необичайни мании.

Абед се стреми към научна степен по биотехнологии и се тревожи за всичко – за Йомер, за неочакваното посещение на майка си, за стереотипите за арабите в Америка и за приятелката си, която е оставил в Мароко.

Пию е испанец, който учи за зъболекар, въпреки страха си към остри предмети, озадачен от многобройните роднини на мексиканската си приятелка Алегре и донякъде от нея самата.
Страница след страница взаимоотношенията между всички тях се развиват и променят, както и представите им един за друг. В типичния си стил Шафак преплита остър хумор с проницателни наблюдения, за да създаде пъстър водовъртеж от любов и приятелство, изгнание и принадлежност, Изток и Запад, който се разгръща на фона на съвременна Америка. Авторката описва нейното богатство и многообразие от култури, без да премълчава за другата страна на медала – загубата на собствената идентичност.

от Маркрит / дата: 23 апр 2017

Книгата би се харесала на тези, които отдават внимание на тънкия психологизъм на героите. Причината за негативните коментари е, че не всеки би разбрал тази книга. На пръв поглед тя разказва за няколко герои, свързани от съдбата, но всъщност всичко е много по дълбоко. В края на книгата не трябва да се гледат персонажите и да се обръща толкова внимание на развитието им в бъдеще, колкото да се сведат до емоции, чувства, вътрешни изживявания! Книгата би била разбрана по-скоро от тези, които държат на вътрешния си свят и са способни да погледнат навътре.
Според мен книгата е много хубава и от нея определено има какво да се научи, за мен едно, а за някой друг може би друго, но тя може да се съотнесе към всеки, тъй като вътре във всеки от нас има нещо, което изживяваме и което понякога само ние можем да видим.
Може би Елиф Шафак иска точно това - да ни придружи по пътя към самите нас.

от Златина / дата: 08 юли 2015

Шафак трябва да спре с опитите си за роман.

от Еми / дата: 14 яну 2015

Току-що прочетох книгата, на мен лично ми хареса доста, имаше много забавни моменти, героите са интересни, но защо свърши така?! Тъй като съм почитателка на Елиф Шафак и съм чела почти всичките и книги с изключение на най-новата очаквах друг вид завършек. Но както казах, доста се забавлявах докато я четох, тъй че със сигурност не смятам, че си изгубих времето.

от Om Ram / дата: 03 юли 2014

Хареса ми, разбира се, това е Елиф Шафак -една съвременна Шехерезада! Но и според мен това не е от силните й романи, стилът на най-новата американска проза не подхожда на дамата дервиш.

от Веси / дата: 20 юни 2014

Първо прочетох книгата "Любов" и много ми хареса веднага като я свърших си купих " Светеца на неизбежната лудост' , сега съжалявам , че не прочетох първо мнения за нея :( в началото съм , но не ми харесва , много трудно се разбира , какво точно иска да се кажа и не виждам никакъв смисъл , ще я дочета ,но жалкото е , че надали ще си купя друга нейна книга :(

от Деница / дата: 13 яну 2014

Не ми хареса!Доста повърхностна е!Четеш и се надяваш ,че все нещо ще се случи и няма да е толкова скучна по-нататък ,но изведнъж свършва и осъзнаваш ,че си си загубил времето с тази книга.

от Боряна / дата: 12 яну 2014

Това е втората нейна книга ,която не ми хареса.

от Маринова / дата: 05 яну 2014

За първи път не ми харесва роман на Шафак.Чете се трудно и леко скучно.Най-вероятно проблема е в превода. Не ме грабва, като другите й книги.Липсва ми първо лице единствено число-форма в която са написани другите книги.Доволна съм, че имам поглед вече върху авторката, защото ако бях прочела първо тази книга, щях да се откажа от дригите

от Araf / дата: 25 ное 2013

Най-добрата книга на Шафак, от преведените в България досега. В произведенията й винаги намирам нещо близко до мен, но за пръв път виждам себе си нейна книга.

от Елена / дата: 24 ное 2013

Здравейте,
В момента чета книгата и вътре пише че преводът е от
Английски

от sev / дата: 22 ное 2013

Най-вероятно преводът е от английски, тъй като оригиналът на книгата е писан и публикуван първо на английски, а досего от Егмонт превеждат книгите й от първото издание

от Мими / дата: 21 ное 2013

Мисля, че книгата е преведена от английски.

от нона / дата: 21 ное 2013

Къде от вашите данни за книгата може да се разбере от какъв език е преведена - турски или английски?

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Пред българския читател е новото литературно предизвикателство на Елиф Шафак - „Светецът на неизбежната лудост“. Вярна на своя провокативно-изтънчен стил, авторката фокусира вниманието си/ни върху поредица от екзистенциални въпроси, отговорите на които търсим цял живот.
Това е книга за невъзможния възможен културен диалог между Изтока и Запада, за група млади хора от Ориента, опитващи се да се впишат в не толкова лицеприятната американска действителност.
Защо, когато чуждостта ограбва и оголва личността ти, единственото, което те свързва с родното, са точките, изписани над името ти. Всъщност чуждостта само външен белег ли е, или е в самите нас?
Защо едно момиче решава да носи различни имена и какво се крие зад всяко едно от тях?
Как студентът Йомер се бори с неумолимия ход на времето, опитвайки се да го измери в музика.
И най-сетне защо любовта е едиствената спасителна сила?
Това са само част от фините отпратки на книгата към читателя, истинска наслада за любителите на проникновеното слово.

Виктория Бошнакова, Хеликон Пловдив-Център

В "Светецът на неизбежната лудост" Елиф Шафак ни среща с интересни герои и всеки носи своята история със собствените си демони, собствените си борби и терзания. Книгата е съвременна, главната сюжетна линия е около отношенията на Йомер - докторант от Турция в Америка с Гейл - красивото момиче със сребърна лъжица в косите, която да й напомня защо е избрала това име... А смяната на името носи повече от интересна препратка към възможните ни Аз и може би идеята е развита в пълна степен в палечките от "Черно мляко", макар и в съвсем различен план /или поне мен наведе на тази асоциация/. Както и в останалите книги, разкривайки съдбите на героите си, Елиф Шафак вплита поетични размисли за съдбата, времето, идентичността, религията, чуждостта, приятелството, майчинството, любовта...
Накратко сюжетът е следният: Йомер заминава за Америка да пише докторантура, там попада в една квартира с Абед - мароканец, също докторант, и Пию - испанец, следващ стоматология, но напълно зависим от своя страх към остри предмети. Приятелката на Пию е Алегре - с мексикански произход и със сериозен проблем с храненето - булимия, въпреки че е невероятен кулинар. Паралелно с това ни е представена Зарпандит - интересно момиче, с поетичното име, значещо изгряване на луната, сребърно сияние, и със страст към шоколада и бананите. Под влиянието на Дебра Елън Томпсън, която я взима под крилото си, Зарпандит минава през няколко преображения, докато намери себе си в името Гейл. Всички тези герои се запознават благодарение на Алегре, която се отзовава на обява за приготвяне на храна за парти. Партито се оказва организирано от Дебра Елън Томпсън /с която се познават от група по терапия/ като изненада на приятелката й Гейл, която вече далеч не е онова несигурно и плахо същество, или поне така изглежда. Йомер се влюбва в Гейл, от което всички са, меко казано, изненадани. Но точно тази любов е една от неизбежните лудости, които са представени в книгата. Тази любов е един прекрасен опит да бъде надмогната голямата и неизбежна тъга, която преследва Зарпандит от дете, тъга, която накрая се пренася и у Йомер, страдащ за това, че вече не може да изписва точките над името си и който измерва своите минути и часове с времетраенето на любимите си песни...


Следва сватба и един логичен финал.
Книгата е написана преди всички останали, които предлагаме. Основите на стила и поетиката са положени, но ще търпят развитие нататък. Мисля, че почитателите на Елиф Шафак ще харесат и този роман.

Кристина Калайджиева, Хеликон Благоевград

„Светецът на неизбежната лудост“ е първата книга, която Елиф Шафак пише на английски, а на българския книжен пазар това е шестата поред.
И тук авторката остава вярна на своя стил и разказваческото си майсторство, чрез които читателят се среща с всевъзможни странни и интересни герои в Бостън: турчинът Йомер, мароканецът Абед, испанецът Пию, американката Гейл, „местната лесбийка“ Дебра Елън Томпсън и мексиканката Алегре. Да не забравим и всеядото куче Ароз, което е неволен свидетел на всички лудости на хората около него и пръв дегустатор на храната им.
Всеки един от героите е затънал в разрушителни мании, комплекси и предразсъдъци.
Йомер пие огромни количества кафе, пуши като комин, чашките му с алкохол са неизброими, а музиката е неговият начин да отброява похабеното време.
Абед е мюсюлманин, който живее в миналото и все още не може да забрави своята любима в Мароко, за да заживее начисто.
Алегре е изключителна готвачка и безнадеждна булимичка, която превръща готвенето в риуал и мания, за да избяга от собствените си страхове и комплекси.
Гейл прилича на вещица от приказките, която втъкава в косите сребърна лъжица, облича се странно, тероризира хората наоколо с черногледството си. И е напълно решена да се самоубие, но всеки неин опит се проваля. Освен един...
Всички те са емигранти в собствения си живот, чужденци вътре в себе си и с хората.
Маниакалните им хобита и навици са пътищата, по които бягат, търсейки онова вечно изплъзващо се човешко щастие...

„Склонни сме да не се поддаваме и да не бъдем променяни от любимите си поради страха, че ще ги загубим, но може би промяната, която идва с любовта, е нашето единствено благодейно спасение.

Когато си чужденец, не можеш да бъдеш просто себе си. Аз съм моята нация, мястото, където съм се родил. Всичко друго, но не и себе си.

Ако си роден мексиканец, опитай се една година да живееш като арабин, а следващата като някого друг. Смени името и идентичността си. Живей без име и идентичност. Само когато спрем да се идентифицираме с онова, което сме по рождение, само ако и когато успеем да го постигнем, ще можем да избегнем всички видове расизъм, сексизъм, национализъм, фундаментализъм и изобщо всичко, което издига барикади в този свят и ни разделя в групи и подгрупи.

Кой е истинският чужденец – този, който живее в чужда страна и знае, че принадлежи на друга, или този, който живее като чужденец в родната си страна и няма страна, на която да принадлежи."

Любина Йорданова, Хеликон Русе

В "Светецът на неизбежната лудост" Елиф Шафак обединява в общо приятелство хора от различни култури, с интересни съдби и характери въпреки различията или точно заради тях. Те се сближават, радват се и страдат заедно. Някои се опитват да избягат от себе си, други се надпреварват с времето.
По своя неповторим начин Елиф Шафак ни въвлича в техните истории, изпълнени с много емоции и неочаквани обрати.

Йоана Георгиева, Хеликон София - Славейков

Елиф Шафак е най-четената писателка на Турция, утвърден автор на бестселъри, сред които „Любов”, „Копелето на Истанбул” и „Чест”. Творбите й са преведени на над 40 езика, а нейни политически коментари са публикувани в престижни издания като New York Times, Financial Times, Guardian, Independent, Newsweek и списание Time. Тя е и сред най-активните обществени личности в социалните медии, с над милион и половина последователи в Twitter. Пише на турски и на английски, живяла е на Запад и на Изток и определя себе си като номад, космополит, любител на суфизма, пацифист, жена и майка.