Приятно четиво. За първи път чета книга на Грийн... Като цяло добро изпълнение, не ми прикова вниманието напълно, но все пак с удоволствие четох до края да разбера развръзката.
Оценка по скалата до 10 -> 7,5 :))))
Хартиени градове
Автор: Джон Грийн
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Егмонт |
| Преводач | Гергана Дечева |
| Брой страници | 320 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 264 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789542710752 |
| Баркод | 9789542710752 |
| Категории | Тийн, Литература за деца и юноши, Книги |
Куентин Якобсен е влюбен тайно в красивата и импулсивна Марго Рот Шпигелман от цяла вечност. Тя винаги е била загадка за него – никой друг не е толкова смел и решителен, нито толкова далечен и недостъпен. Когато една нощ Марго нахлува (буквално) в живота му през прозореца, облечена като нинджа и го призовава да я последва в хитро замислено отмъщение, той тръгва без колебание.
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
Ключови думи: Любими поредици и автори, Топ 100 за 2015 година, Топ Тийн 2016, От детството към зрелостта, ТОП тийн и детски, ТОП 101 ТИЙН 2011-2020, ТОП 201 на десетилетието
Какви полови органи? Що за измислица? Много странно, защото единственото място е онзи много смешен момент, когато правят прословутата снимка, когато момчето бяга от къщата на гаджето си, но беше забравил да си обуе боксерките. Не изказвайте мнение за книга, която не сте прочела, не Ви прави чест. Освен това, това е една от книгите , в които няма секс. Никакъв. Книгите от задължителния списък се дават, за да се научите да цените качествена литература, което явно няма да се получи при много сегашни тийнейджъри, Жалко за вашето поколение. Четете Мече Пух, ама пък и той е гол, така че май никой не може да Ви помогне.
Хммм за пръв път да не харесам книга, която съм си купила. Всъщност я купих импулсивно и сега съжалявам за това. А и никой от приятелите ми не е почитател на книгите за да му я дам, а аз по - скоро бих се хвърлила от някъде, отколкото да изхвърля книга и в същото време не я искам тази книга в колекцията си. Дори не я довърших, отказах се още в началото, когато стана дума за мъртвия човек в парка, но все пак започнах първа глава... Но уви и тя не ми хареса. Когато отворих случайна страница попаднах на полови органи и проче и колкото и да се навивам да й дам втори шанс, все не ми се ще да я чета. Лично аз не харесвам да се говори чак толкова "свободно" в книгите, въпреки, че съм тинейдъжрка. Но естествено всеки има различен вкус и на повечето хора им харесва, но ще запомня тази книга с това, че е първата книга, която не съм дочела (Е, и книгите от летния списък не съм ги чела, обаче тях дори не си правя труда да ги взимам от библиотеката, защото година след година ставам все по-скучни).
Книгата наистина ми хареса. Има смисъл, поне за мен. Дава повод за размисъл за това кой си всъщност и дали познаваш истинското си аз. Научи ме да съм искрена пред себе си и другите. Надявам се и на Вас да помогне по някакъв начин.
Чете леко, като за тинейджър ми беше интересно да я прочета, тази книга е по-лека, по приятна в сравнение с Вината в нашите звезди.
Интересно във всичките книги на Грийн по точно заглавията са много мистериозни и човек си мисли какво ли пък е това. Общо взето ми хареса!
"Вината в нашите звезди" ми дойде доста драматична, но тази определено ми хареса повече. Може би от 'Хартиени градове" би се получил по-добър филм. Стилът на Джон Грийн е много увлекателен и ми харесва това, че диалозите са естествени, а на като за книга. Тематиките са много дълбоки и в същото време има комични моменти, много тънко чувство за хумор дори и в по-драматичните.
Тази книга и Множество Катрини като че ми харесаха много повече от Вината в нашите звезди. По-свежи, смешни ситуации и в същото време толкова дълбоки теми за размисъл. Джон Грийн не пише само за тийн аудиторията, а за всички нац.
Много заинтригуваща книга!!!
"Даден замисъл"? Не е даден, а е даден за размисъл този замисъл, даже в няколко пласта. Ако разбира се човек седне да мисли, :)
Не знам за Вас, но на мен изобщо не ми хареса. С голяма мъка я прочетох. Тъй като "Вината в нашите звезди" ми хареса, се надявах, че и тази книга ще ме грабне, но жестоко съм се лъгала. Единственият забавен момент може би беше когато пътуваха с вана. Също така използвайки по-цветущи думи няма как Джон Грийн да направи книгата по-достъпна за тинейджъри, защото това беше едно от нещата, които най-много не ми хареса. Има даден замисъл, но все пак... Разочарована съм.
П.П. Гласувах с 3 звезди и вдигна рейтинга на 4, не знам как се получи, но ще бъде добре ако го поправите.
Невероятна книга, може би любимата ми на Джон Грийн, а съм изчела всичко :) !!
Обожавам този автор!Въпреки, че книгите му са адресирани до тийн аудиторията, книгите му са дълбоки и смислени.Не само те грабват, но и те карат да се замислиш, както за самия себе си и на какви преценки поставяш света около теб.
Джон Грийн не може да се сбърка като стил, но тази книга е весела, Смях се със сълзи, а на моменти е толкова многопластово дълбока. Самото "хатриении градове" има поне три тълкувания, но най-много ми харесва това на Марго, Не остава онова чувство на пълна обреченост, като Вината в нашите звезди и те кара да се чувстваш щастлив, за да откриваш и най-вече да откриваш себе си. Мисля, че за сега това е най-добрата му книга.
Искам само да попитам дали е толкова сълзлива и тежка, колкото другите книги от автора? Има ли много драматични и тъжни моменти? Благодаря предварително!
Мисля, че не. Всъщност има доста трудни ученически години, бил е жестоко малтретиран в училище, като повечето си герои, искал е да става поп или нещо такова, но работи 6 месеца в дом за деца болни от рак и други животозастрашаващи болести. И започва да пише. Някъде в благодарностите съм срещала имената на родителите му.
Джон Грийн има ли роднинска връзка с най-големия британски писател на фантастика, фентъзи и хорър Саймън Грийн?
И за мен е така. Книгата е толкова дълбока, а в същото време има толкова смешни и свежи моменти. Кол***я се обаче между Хартиени Градове и Уил Грейсън - малкият там ми е любим, Жесток сарказъм. Но и Колин в "Abundance of Katherines" е много изпипан образ, да не говорим за Хас.
От всичко, което е издал Грийн до момента, тази книга си ми остава любима. Може би защото беше първият негов роман, който прочетох или просто защото не ми беше толкова сълзлива като Аляска, Звездите и Уил Грейсън, но определено ми е най-близка.
Препрочитам я от няколко дни. Искам да я запомня наизуст почти всичко в тази книга. Диалогът между Кю и приятелите му е много смешен и звучи истински. Има места, на който съм се смяла със сълзи, Но под смеха има нещо много дълбоко. Откакто прочетох определението на Магро за "хатриено момиче", се замислям дали не съм и аз такова и че е много лесно човек да избере сам пътя си в живота, да се довери на интуицията си. За щастие моите родители ме обичат и не съм от онези литнали балони. В сравнение с другите две книги на Грийн, тази е доста по-лека и ведра, ни и много по-дълбока.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Хартиени градове“ от Джон Грийн (Издателство ЕГМОНТ) е едно от обичаните заглавия на автора, в което той залага на най-атрактивните си според младите му читатели похвати. На първо място е подтекстът, вторият и третият пласт, който се разкрива под лековатите на пръв поглед истории. И тук както в young adult романите „Къде си, Аляска?“ и „Вината в нашите звезди“ героите са във възрастта между 15 и 20 години и са изправени за първи път в живота си пред такива изпитания като любовта и смъртта. Пръв от персонажите на култовия за тийнейджърите Грийн е разказвачът на историята Куентин Якобсен (Кю), за когото в началото бъдещето изглежда гладко като повърхността на езеро и напълно предсказуемо. Както можете да се досетите, изведнъж в тихата вода пада метеорит, който предизвиква огромни вълни и сътресения. И бъдещето вече не е толкова ясно. Непокорната и дива съседка на Кю Марго Рот Шпигелман е завъртяла главата му, той е пълна нейна противоположност и е съгласен на всяко нейно лудо предложение. За нея интиутивният и емоционален стил е единственият възможен, не си представя своя живот като този на подредените и „хартиени хора“, които просто се носят по течението. Марго иска тя да насочва това течение, а не да бъде само зрител на живота си. Приятелите на Кю Бен и Маркус, както и Лейси, която в началото е нещо като приятелка на Марго, се навиват да помогнат на Кю в издирването на Марго. Тя изчезва, защото е много типично за характера й да изчезне. Впускат се по следите й. Историята е почти пътеписна, три четвърти детективска и съвсем любовна. Младият писател построява „Хартиени градове“ в три отделни части, всяка от които носи метафорично заглавие – Струните, Тревата, Корабът. Ревютата за книгата са предимно позитивни и това е разбираемо, стилът на Джон Грийн е лек, ненатрапчив и увлекателен, езикът му е съвсем естествен и не може да бъде обвинен по никакъв начин в който и да е литературен грях.
от Хеликон
