Романът на Зелда Фицджералд

Автор: Терез Ан Фаулър

5 мнения

Издател Обсидиан
Преводач Надя Баева
Брой страници 448
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 346 грама
Размери 13x20
ISBN 9789547693357
Баркод 9789547693357
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 16.00 лв.

Светът бе странен и несигурен, когато срещнах Скот през 1918 г. Животът изглеждаше по-крехък от всякога. Ала двамата със Скот бяхме жизнени и нетърпеливи. Плавахме в окото на бурята.
Може би искахме много от всички и всичко от самото начало. Мълвата за нас се разрасна като китайска глициния отвъд границата на коктейлните клюки и започна да придобива мащабите на литературен мит.


Амбициозната красива Зелда е не само модна икона на 20-те години и част от парижкия артистичен елит в Ерата на джаза, но и балерина, художничка и писателка. Съпругата и муза на Скот Фицджералд преследва собствените си мечти – и когато е пълна с енергия, и когато се бори със своите демони.
Великолепен роман за бурното житейско пътуване на Златната двойка – от романтичното начало в Юга през успеха в Ню Йорк и безкрайния празник в Париж до трагичния край в Холивуд.

Прекрасен роман, в който звучи гласът на Зелда. Ще се почувствате като на парти с нея и Скот. Там ще са Гъртруд Стайн, Езра Паунд, Жан Кокто, Пикасо, Коко Шанел... И, разбира се, Ърнест Хемингуей – най-близкият приятел и съперник на Скот и най-големият враг на Зелда.

от lenny_j / дата: 13 ное 2013

Книгата е прекрасна - много, много ми хареса!

от Дияна Коелюва / дата: 09 окт 2013

Уникална книга, по своето съдържание!

от Диан Порлов / дата: 27 сеп 2013

Много стилна корица, веднага ме спечели!

от Жанет / дата: 17 сеп 2013

Невероятна корица! Това е есенно-зимният литературен хит!

от Медуза / дата: 09 сеп 2013

Откога го чакам този Шедьовър!!!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Рядко се среща история, която да е разказана по такъв начин, че да те накара да се пренесеш във времето, в което се е случила, усетиш и изпиташ чувствата на героите, които участват, и да заживееш почти живота им. Да се смееш и да плачеш с тях.


Тази тук е такава.


Така красиво и умело написана, че те връща в танцуваща, флиртуваща и фриволна Америка. Така искрено споделена, че всеки, който я прочете, би разбрал на колко много е способен човек, за да запази любовта. Какви граници би стигнал, за да изпълни обещание, колко би пожертвал, за да изживее един сън.


Виждаме хора, които сме мислили, че познаваме, само защото сме чели творбите им и сме ги видяли в друга светлина. Виждаме време, кото за нас е познато само като хубав джаз, много шампанско и превратности...


И разбираме колко малко означава голямата любов, истинската амбиция, неподвластната мечта, граничеща с лудост, свободният дух и раните, които получаваш, докато се бориш за да го запазиш.

Стефка Биволарска, Хеликон София - Славейков

Роман за две съдби…Колкото красиви и извисени, толкова и разрушени…Като замъци, в чиито салони се правят пиршества, но кулите са празни, прашасали и тъмни.


Много светлина и мрак се преплитат в тази иначе любовна история. Много любов и егоизъм кръстосват шпаги.


Всички, които сме израсли с „Великия Гетсби“, „Нежна е нощта“, „Диамант, голям колкото „Риц“, но и със „Сбогом на оръжията“ и „Безкраен празник“ на Хемингуей, ще намерим част от чара на онази Ера на джаза по страниците на този биографичен роман. Роман, който спокойно може да бъде продължение на „Парижката съпруга“, но и да бъде погледнат като огледален образ на "Запази ми този валс" на самата Зелда (макар и малко по-четивен).


Терез Ан Фаулър признава, че книгата й не търси биографичната строгост, че повествованието  й е измислено, макар и базирано на много изчетени писма – кореспонденция между Скот и Зелда, между Скот и Хемингуей, Между Зелда и приятелките й… Писма, които раждат един някак по-земен и истински, приемлив, раним образ на съпругата Зелда, на жената Зелда.


И освен това – книгата е лозунг на феминизма, на налагането на жените в обществото... Една книга, която ще ми е интересно да обсъждам с някой мъж. Шампанското не е задължително...но е желателно.

Елена Бойчинова, Хеликон София - Шишман

Любовната история на Зелда и Скот Фицджералд е емблематична в съзнанието на много хора за цял един период от културната история на човечествето. Период, в който човек иска да опита дързостта да преследва мечтите си; да повярва в силата си; да търси себе си, когато от една страна войната зловещо е надвиснала над света, а от друга е светският живот с всички сладости на лукса, който може да предложи.


От историята на Зелда и Скот ни гледа бездната между богаство и бедност; между себеунищожението и създаването на гениални творби.


И … любовта, може ли да бъде утеха – що за опора може да бъде тя?


Терез Ан Фаулър се изправя пред предизвикателството, да се потопи във времето и да разкаже тази любовна история. Последвайте я...

Невена Крумова, Хеликон София - Шишман

На пръв поглед потапянето в атмосферата на „Ерата на джаза“ изглежда изкусително за фантазията на ерудирания читател начинание. Атмосфера, замъглена от дима на изпушените преди век пури, атмосфера на забраняван, но въпреки това изпиван до притъпяване на сетивата алкохол, атмосфера на чарлстона и диксиленда, не на последно място – атмосфера на интензивен подем в културния и художествения живот на Америка.


През 20-те години на предишното столетие театърът и особено мюзикълът на Бродуей, както и холивудското кино, са в разцвет. Развихря се както бизнесът с грамофонни плочи, така и журналистиката – особено тази, която определяме като „жълта“. „Културната индустрия“ /по терминологията на Теодор Адорно/ утвърждава печеливши естетически критерии и модели, директно атакуващи повърхностните слоеве на съзнанието на масовия американец. Човекът, превърнал се в консуматор на достъпната и като послания, и като пари, конфекционна медийна продукция, лесно заживява с илюзиите на своето съвремие – илюзии, доста често на практика граничещи със заблудата. Неслучайно империята „Холивуд“ е определяна като „фабрика за илюзии /мечти/“. Неслучайно таблоидите просперират с евтината си сензационност и със стремежа си да се докопат на всяка цена до каквато и да било информация, касаеща героите на деня. А тези герои се превръщат в  ядро на образната система, която обслужва Негово величество Клиента, готов да даде и последния си цент, за да си закупи още горещия вестник или за да влезе в тъмната кинозала.


В тази система от образи попадат и представителите  на онова литературно поколение, определено от Гъртруд Стайн като „загубено“. Това е  поколението на писателите, които, за да „обслужат“ масовия вкус и за да поддържат сносен и показен жизнен стандарт, често се принуждават да пишат достъпно и развлекателно. Нерядко обаче тези хора на словото и перото се осмеляват да експериментират по отношение на теми, идеи  и изразни средства. В търсене на индивидуалния си стил и Синклер Луис, и Дороти Паркър, и Езра Паунд, и Ърнест Хемингуей, и кой ли още не влизат със замах и остават в историята на американската и световната литература /и култура/ като символи на една наситена с емоционалност и световъртеж епоха. И все пак този, който изпъква над останалите, който налага  безкомпромисно спрямо околните и спрямо самия себе си писателството не само като начин за поддържане на висок жизнен стандарт, а и като житейско верую, е Франсис Скот Фицджералд.


Фицджералд е типичен представител на своето, на „джазовото“ време. То го тласка във вихъра на хедонизма и отдаването на излишния лукс, но пак то го и отрезвява и тласка към болезнен на моменти меркантилизъм. Партитата и алкохола са способни да генерират  сантименталността като черта от характера на Скот, но когато надделее пресметливостта на северняка от Минесота, нищо не може да спре напливите на високото му самочувствие. Писателят буквално се самоопределя като „романтичен егоист“ - с това работно заглавие на първия му роман „Отсам рая“ Фицджералд като че ли маркира антиномията, която ще го преследва до края на дните му. Това обаче е тази двойнственост, тази парадоксалност, която Скот ще демонстрира като психологическа мярка и на хората в обкръжението си. Особено на най-близкия човек – съпругата му Зелда.


В романизираната автобиография на Терез Ан Фаулър, която попада в ръцете ни, думата принадлежи изцяло на Зелда – на жената, приела да бъде верният спътник в живота на един творец, който, колкото и да се себеопознава, остава завинаги в търсене на себе си... Безспорно Зелда е жената с главно „Ж“ в живота на Скот. Тя всячески се стреми да му дава цялата си любов, да му бъде в помощ, да се впише в битието му на човек и творец. Но и Зелда е човек на парадоксите на своето време, те формират по особен начин характера й.  Ако Скот Фицджералд определя себе си като „романтичен егоист“, ние можем да се опитаме да дефинираме Зелда като „егоистична романтичка“, за която най-важното е Скот да повтаря, че  е постигнал всичко, само и само да я спечели.


Зелда носи в себе си южняшкия дух на Алабама, възпитана е строго, но завинаги остава в плен на младежкия си устрем да бъде непокорното дете в семейството. Точно това непокорство е нейният заветен романтичен идеал, и именно защото си е неин, този идеал я прави доста на първо време доста ексцентрична /в контраст със семейното й обкръжение/, а след това и егоцентрична. Изглежда, като че ли тя приема Скот в живота си и като начин да се измъкне от родното градче, и като начин да израсне на всяка жена в живота. Нейната „американска мечта“ изглежда постигната с придвижването на Север, към Ню Йорк. Но мъжкото его на Скот е нож с две остриета – то е завладяващо, но и разрушаващо индивидите наоколо. Зелда води битки за надмощие, но е губеща. Оказва се доста ранима личност и започва да допуска спрямо Скот своите си грешки, които често не може да си прощава. Ранимостта на Зелда, особено подсилена от болестта и увличането по медикаменти, прави нейния образ в романа на Терез Ан Фаулър болезнено трагичен. Трагичен е и образът на Скот – алкохолизмът и неспособността да твори методично обричат писателя на бавно, но сигурно унищожение. Така образите на Зелда и Скот предизвикват у нас, читателите, болка от романтичния фатализъм, но и бегло желание да се потопим в онази „епоха на джаза“, в която меркантилността се отплаща на сантимента, като го подхранва с илюзорността на славата.


               

Цветомир Цанков, Хеликон Габрово

Когато стане въпрос за „Ерата на джаза”, в съзнанието ви не може да не изникне образа на звездната двойка Зелда и Скот Фицджералд.


Време на успехи, провали, шумни партита, лукс и разточителство


Безспорно Скот Фицджералд е едно от големите имена в Американската литература, но какво да кажем за не по-малко талантливата Зелда приела ролята на вярна и подкрепяща го съпруга по пътя му на писател, за жената останала в сянката на своя съпруг, жената чийто таланти като рисуване, писане и балет остават незабелязани .


Всеки опит да изрази себе си, да последва някоя своя мечта бива осуетен от Скот. Kогато Зелда прекарва известно време в лечение в различни психиатрични клиники заключението на един от лекарите е, че: „прекомерната амбиция отключва заболяването…”


 Умението й да прощава, да обича, да пожертва себе си в името на таланта на Скот я прави невероятна жена, достойна за уважение.


Зелда казва: ” Не искам просто да живея - искам първо да обичам, а между другото да живея.”


Тази силна любов към Скот, страстта, която влага във всичко, което прави, се разгарят с такава сила ,че накрая я изпепеляват.


 


Терез Ан Фаулър ви кани на страхотно пътешествие назад във времето  в „Ерата на джаза” последвайте я !

Милена Тодорова, Хеликон Добрич