А планините ехтяха

Автор: Халед Хосейни

Коментари: 77

Издател Обсидиан
Преводач Надежда Розова
Брой страници 400
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 303 грама
Размери 12x20
ISBN 9789547693289
Баркод 9789547693289
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 18.00 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 11.95 лв.

" - Кабул е ... хиляда трагедии на квадратен километър."

Халед Хосейни е един от най-четените и обичани писатели в света. Той е пратеник на добра воля на Агенцията за бежанците на ООН и основател на фондация „Халед Хосейни”. Живее в Северна Калифорния.


Авторът на световните бестселъри „Ловецът на хвърчила” и „Хиляда сияйни слънца” е написал нов роман за това как обичаме, как се грижим за онези, с които съдбата ни е свързала, и как нашият избор отеква през поколенията.


В тази история, разказваща не само за родители и деца, но и за братя и сестри, братовчеди и приятели, Хосейни проследява начините, по които членовете на едно семейство се подкрепят, нараняват, предават, почитат и жертват едни за други. Както и безбройните случаи, в които се изненадваме от постъпките на най-близките си хора в съдбовни моменти. Докато върви с героите по завоите на техния живот и емоции в различни точки на света – Кабул, Париж, Сан Франциско и гръцкия остров Тинос, - историята постепенно се разклонява, разраства се, става по-вълнуваща и силна с всяка страница.


Незабравима книга за възможността и надеждата да намерим у някого изгубена частица от себе си.

Ключови думи: Тези книги ни разплакаха, Топ 50 за последните 10 години, Вдъхновени от истински събития

от Ljubomora / дата: 28 яну 2018

След първите две книги тази е живото разочарование. Лесно се чете, но не притежава нищо, с което да бъде запомнена. Към края даже се поизнервих малко.

от Мария Балабанова / дата: 28 май 2016

Всичките книги на Хосейни ми харесаха.

от Мира / дата: 09 авг 2015

Нито страхотна, нито скучна. Нещо по средата.
Прочете я.

от Тодор / дата: 21 мар 2015

Книгата е великолепна. Препоръчвам я!

от Теди / дата: 06 фев 2015

Мислех, че се коментира книгата, а не коментарите към нея. Все пак те ни помагат да разберем как другите виждат книгата, а не социално проучване на масите. За това си има институции, организации и сума палячовци, които да ги организират. Ако искам да се посмея, няма да го правя с хора, които са толкова сериозни и така отдадени на вярата си. Грозно е и грубо.

от @Dimo / дата: 04 фев 2015

Определено трябва да имаш психически отклонения, за да напишеш това. Щях да кажа, че ви съжалявам за това какви познати имате, но по-правилно е, че се радвам, че не сте сред моите.

от Светла Грозева / дата: 04 фев 2015

Халед Хосейни разкрива лицето на афганистанската жена закрито с бурка, дарява ни с поглед отвътре в света на шариата, радикалния ислям и старозаветния закон. И в името на този закон, в името на техния бог човешкият живот сякаш е обезценен, а думата „милост” е нещо абстрактно. Времето е спряло... основен източник на правото е шариата, смъртното наказание се прилага безкомпромисно за прелюбодейство, изнасилване, въоръжен грабеж, употр*** на наркотици, лъжепророкуване, апостазия и магьосничество. Сложно преплетените съдби блещукат като „хиляда сияйни слънца”, търсят своя път във Всемира както и в „Хиляда и една нощ...”, оставят без дъх читателя потопен в магията на Изтока. Хосейни е сладкодумен като Шехерезада, но за да разберем ислямския свят е нужен поглед и назад във времето. Хубаво е да си припомним „приказката” за праотеца Авраам, за Агар и нейния син Измаил, който е „между човеците като див осел” и е в основата на родословното дърво на агаряните. Думата ислям означава покорност, но доколко ислямът зачита свободната воля на човека и кога религията става опиум? Ислямът е монотеистична и теоцентрична религия, за разлика от христянството, което е антропоцентрично, защото Христос ни учи, че който е без грях, той следва да хвърли камъка първи, т.е. спасението на човека е главната цел на домостроителството. Книгите на Хосейни подтикват към въпросите по-горе, нужна е мъдрост, за да си отговорим...

от Снежана / дата: 06 яну 2015

Невероятна книга! Не можах да я оставя, докато не я изчетох! Точно по Коледа беше и ми подейства много пречистващо, накара ме да мисля много за отношенията между хората. Много сълзи изплаках, но когато я затворих накрая си казах " Любовта е всичко в този живот"! Горещо я препоръчвам!

от Димо / дата: 20 юни 2014

скучна и тягостна

трябва да имаш психически отклонения за да ти хареса тази книга

вижте кой от познатите ви чете такива книги и си направете изводите

от Л.Н. Толстой / дата: 20 юни 2014

Халед е не каймак на елитарната проза, а кайма от популярна психология и философия, нещо като малко по-изискан Коелю, но пак си е Коелю за манекенки и никога няма да стигне Борхес, Фокнър, Достоевски.

от Еви / дата: 20 юни 2014

Книгата наистина е доста по различна, но въпреки това мен ме грабна и ме задържа до самия си край!

от Жужа / дата: 04 юни 2014

Уникална книга! Разтърсваша, поучителна, различна! Щастлива съм, че я прочетох!

от Меги / дата: 16 мар 2014

Изключително трудно стигнах до половината книга. Оставих я, не ме грабна, скучна .....НЕ ми хареса.

от Почитателка / дата: 04 мар 2014

Ах, Планините Ехтяха! Ах, мили мой Халед, защо написа тази книга? Кой арабски джин ти подшушна лукавата идея да се посрамиш и да отблъснеш почитателките си? Не можа ли поне сюжета да дообмислиш? Героите си да поошлайфаш? Защо реши нас, смирените ти почитателки, с такъв роман да зашлевиш през лицето, нас, дето на първите ти две книги сълзи алени ронехме и на бисери ги сплитахме? Кой те подлъга да се подхлъзнеш тъй и да рухнеш тъй низко, тъй некадърно? Въпреки всичко обаче вярвам горещо, че ще се освестиш и следващата ти книга няма да е такава храна за масовките, гозба за непретенциозните и сладкиш за гладните. Ти си елитарен писател, ти пишеш за каймака, ти си и Алфата и Омегата на литературното поприще.
Твоя доживотна почитателка

от Здравка Петканова / дата: 04 мар 2014

А планините ехтяха ... И за мен, тази нощ на будуване с тази книга, просто не можах да я оставя! Мисля, че всеки човек може да се огледа в тези човешки преплетени животи и да види и части от своя собствен живот - на привързаности, изречени и неизпълнени обещания, късни срещи и прозрения ... Иска ми се повече хора да не гледаме провинциално до края на носа си, а да видим колко еднакви съдби може да имаме като хора под едно и също слънце ... Да се жалим и да не се скъпим на милости един към друг ...
А Халед е голямо сърце с огромен талант на разказвач, СПОРЕД мен.

от Надя / дата: 02 фев 2014

Прочетох и трите книги на Хосейни и ще кажа само едно И ТРИТЕ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОБРИ. Първата ми я препоръча приятел и след това не можах да се спра, докато не прочетох и третата. Първите две са със съвсем различна проблематика от последната. Научих много за живота въобще и от трите. Няма да съжалявате, ако ги прочетете и дори препоръчвам да присъстват в библиотеката ви!

от Десислава Костадинова / дата: 01 фев 2014

Добре е да се знае, че ревюто на най-големия блог за книги в България беше преведено и изпратено на чуждестранните издатели на автора. Успехът на книгата едва ли щеше да е същия без него.

от Bibi Todorova / дата: 26 яну 2014

Книгата е СТРАХОТНА!!! Прочетох я на един дъх! Разтърси ме и ме накара да се замисля над много неща в този живот. Написана е уникално! Невероятен автор!!!

от s1981s / дата: 16 яну 2014

Всеки, който се кол***е дали да прочете този книга - да не се бави! После прочетете коментарите!
Книгата е прекрасна и не бих правила класация, коя от трите е НАЙ. Вълнуват по различен начин и със сигурност си заслужава да бъдат прочетени.

от Венета Петкова / дата: 09 яну 2014

Прочетох книгата на един дъх. Великолепна е. Преплитането на различните съдби и времето на събитията само допринася, а не гнети четенето.

от Десислава / дата: 26 ное 2013

"Ловецът на хвърчила" за мен ще си остане най-добрата книга на Хосейни.
Впечатленията ми от "А планините ехтяха" все пак са положителни. Не очаквах лоша книга, независимо колко добри са предните му две. Тази книга трябва да се чете бавно. Да се осмисли. Така влиза под кожата най-добре.

от Паолина Димитрова / дата: 02 окт 2013

Ако някой твърди, че сюжетът е разпокъсан МНОГО ГРЕШИ. Това е стилът на Хосейни, а именно да преплита живота на различни персонажи със сходни съдби. Уникален автор. МНОГО ХУБАВА КНИГА.

от Цветкова / дата: 23 сеп 2013

Четох книгата насила. И сигурно бих я зарязала, ако не беше от автора, който силно ме впечатли с предишните си две книги. Дори в един момент се усъмних дали е той същият. След впечатляващата история, с която започнаха Планините..., всичко после ми изглеждаше доста изкуствено, натаманено и вяло.

от Щефан / дата: 28 авг 2013

Хосейни е най-надценяваният автор на Земята.
Книгите му не са нищо особено - същият е като Букай и Коелю, само дето не е толкова мазен.

от Илиана Христова / дата: 27 авг 2013

Прекалено прехвалена и силно рекламирана.Нищо особено.Разпокъсан сюжет.Слаба оценка и давам.

от Халед / дата: 02 авг 2013

много добра книга. Макар, че предните му две са на много по-добро ниво. Сега дочитам третата... хубава е, наистина. Разпокъсан сюжет, понякога и аз се обърквам Повече ми харесват Ловецът на хвърчила и Хиляди сияйни слънца. Ще очаквам с нетърпение и следващия му роман

от Вили / дата: 17 юли 2013

Първите две ги прочетох, тази още не, но я имам. Най-много ми хареса "Ловецът...", "Слънцата..." на момнети доскучава. Но ако и тази те "хваща за гърлото" и те развълнува си сътува да се прочете. Историите му са различни, героите му са различни и книгите му вълнуват. За мен това е понякога е достатъчни, имам нужда и от такива книги.

от Нила / дата: 06 юли 2013

Не исках да чета коментарите преди да прочета книгата и сега след като я прочетох ги разгледах. Според мен 2/3 от пишещите не са я чели и е много тъпо да пиша в "Коментари". Идеята на тази възможност е да се сподели впечатление от вече прочетеното, а не какво очакваме или някакви ТЪПИ разсъждения за световната класика. Да, не всеки е Джеймс Джойс, но не и на всеки му харесва той.
Та за книгата - за мен е много лично преживяване, страшно ме развълнува, аз преживях всяка драма много дълбоко. Впечатлих се от многостранните душевни терзания и изключит4елно увлекателното повествование. Да, не пиша литературно, но я препоръчвам. 6+

от Ника / дата: 03 юли 2013

От трите романа на Хосейни този е най-слабият. Язък, че критиците го прехвалиха толкова, а и след първите две невероятни истории, имах големи очаквания. За мен най-добър си остава "Хиляда сияйни слънца". Освен това моля всички пишещи да се ограничават с едно мнение за дадена книга и да не изпадат в диалог и лични нападки помежду си. Няма по-досадно нещо от това да четеш 30 поста между двама празноглавци опитвайки се да докажат кой разбира повече. Няма да е зле администраторите да се намесят и просто да трият такива безсмислени дискусии.

от Димана / дата: 26 юни 2013

Нямам търпение да изчета всички коментари, пък и едва ли е наложително. На мен лично книгата ми хареса страшно много! По принцип след една книга, която съм харесала много от един автор, последващите ме разочароват в някаква степен. При Хосейни ми се случи обратното - ако трябва да посоча коя от трите му ми харесва най-много, бих избрала третата. Заради ориенталската приказка, умението да разказва и да говори на душите. Предполагам, че може и да е сантиментална, но какво лошо има да сме сантиментални в този така "несантиментален" свят! :)

от въодушевен / дата: 20 юни 2013

досега не съм чел Хосейни, но след откъса, който прочетох тук веднага трябва да се поправи този пропуск!

от Даниел Б. / дата: 13 юни 2013

От всички спорове много не се разбра за книгата, но нека напиша. Първите две книги на Хосейни са шедьоври, а третата му е изкуствено сантиментална, отегчена и бих казал принизена до стила на Анди Андрюс и останалите от низшето съсловие.

от читателка / дата: 12 юни 2013

Г-н Узунов, всички разбрахме, че не обичате комерс и притежавате изискан вкус за книги и уникален "хоризонт" на очакване и разбиране. Единствено се учудваме защо ни цитирате точно Мураками, Ваш любим писател, а и един от най-масово продаваните и четените в света, между другото...

от Таня / дата: 12 юни 2013

Слаба творба след първите две на същия автор. Разхвърляни сюжети, липса на връзка и банален край.

от Hao / дата: 12 юни 2013

Г-н Узунов, добре, че не всички споделят мнението Ви за цитирам: "някакво си текстче да го потриса и да ми вменява литературни похвати от преди европейски модернизъм".
Те и древногръцките трагедии не са били никак весели и са от време далеч преди европейския модернизъм, но са останали класики. Това, че една книга има драматичен сюжет, който "потриса", не я прави по-малко стойностна от лековатия жанр на доста странен хумор, изпълващ страниците на някои книги.

На мен лично книгата ми хареса. Не е най-добрата на Хосейни, но си струваше времето, което й отделих.

от Дан Браун / дата: 09 юни 2013

Илиева, според вас, ако прочета книгата и ми хареса я прави "по-литературно издържана"?

от Николай Узунов / дата: 07 юни 2013

Как да започна да чета тази книга след като животът ми е хубав и не виждам смисъл някакво си текстче да го потриса и да ми вменява литературни похвати от преди европейски модернизъм?

от Ани Илиева / дата: 07 юни 2013

На г-н Дан Браун колко време му е нужно да прочете една книга и да си изгради мнение за нея? :)
Книгата е чудесна, различна, но наистина я прочетох с удоволствие и смятам, че чакането си заслужаваше!

от Дан Браун / дата: 07 юни 2013

Интересно, какво означава "по-литературно издържана" при положение, че книгата излезе няма и месец?

от читателка / дата: 05 юни 2013

Аз не виждам развитие на автора в тази книга, нито я виждам "по-литературно издържана"- каквото и да значи това..Стилът на автора не е станал по-висок, пише все така простичко, при него магията все пак идва от образите, а не от словесна изящност. Искаше ми се да развие и акцентира повечко върху по-интересните и уникални персонажи
(Нила, Сюлейман, Талия). Вместо това той поднасяше още и още истории и герои и в един момент усетих някаква цикличност, повторяемост..Мисля, че така дълго чаканата трета книга по-скоро леко разочарова..

от Маги / дата: 04 юни 2013

Прочетох я за два дни! Тази книга просто е на съвсем друго ниво, по-литературно издържана. Развива се авторът, това е.Тук Хосейни не е просто разказвач на разтърсващи и интересни истории, каквито бяха първите му две книги. В книгата всеки отделен разказ те поглъща в себе си и прямо ти внушава, че хората са по-сложни и от най-сложната съществуваща машина - и ако в един момент някой от персонажите ти се струва зъл и егоистичен, в следващата глава той става център и Хосейни те повежда през неговия личен ад… и го разбираш. Хосейни е майстор на съдби - и на преплитането им по сложен във времето начин. В тази книга той се отказва от божествената си писателска привилегия да завърши историите си, да въздаде възмездие, да опрости грехове и да събере разделените – вместо това оставя съдбите да отразят жестокостта на живота, в който щастливият край е по-скоро изключение. :))

от На баба ти хвърчилото / дата: 03 юни 2013

Книгата не е нищо особено, най-слабата от всички на Халед досега.

от Йордан Илиев / дата: 03 юни 2013

Книгата започва добре, но след като напреднах малко, ме подразни прекалената разпокъсаност на сюжета - различните времеви отрязъци, случки, герои. Всичко щеше да върви много по-гладко и приятно за четене, ако авторът беше вкарал всичко в едно русло. Така някак не ми хареса особено. Не че е слаба книгата - напротив, добра е. Просто смятам, че на моменти е прекалено философска, съзерцателна и леко скучновата. Ловецът на хвърчила определено е с класа над тази...

от читателка / дата: 03 юни 2013

Тази книга просто е на съвсем друго ниво, по-литературно издържана. Развива се авторът, това е. Прекрасен!

от читателка / дата: 02 юни 2013

Отделни истории от книгата ме развълнуваха, но някак не усетих магията и и въздействието на предишните му две книги...

от Лейля / дата: 02 юни 2013

Хубава,смислена книга,но ми бледнее пред "Ловецът на хвърчила".Имам чувството и че започва да се повтаря.

от Crazy / дата: 02 юни 2013

Купих я на жена ми и очаквах поредната сълзлива история. Не знам защо я прочетох първо аз - сигурно рекламата ми повлия. Останах много и приятно изненадан от дълбочината и цялостното въздействие на книгата. Отдавна не се бях впечатлявал така. Добра е.

от Лин / дата: 02 юни 2013

Обожавам го този писател.Кой каквото иска да казва неговите герои са толкова истински...Ако всеки месец издаваше по книга като тези три никога не бих спряла да си купувам.

от ЕМА / дата: 01 юни 2013

Нямам думи, с които да опиша това, което изживявах, докато я четях. За такива книги се чака с години. Хосейни този път надмина себе си, бях скептично настроена, че след "Ловецът на хвърчила" и "Хиляда сияйни слънца" ще излезе отново нещо добро, всеки се изчерпва, свидетели сме на това, но ето че той го направи.Историята отново е разтърсваща, толкова умело преплетена в съдби и характери, че постоянно те кара да се връщаш назад към героя, който вече ти е представил. Тук се усеща вече и литературния похват на автора- не просто разказвач на разтърсващи и интересни истории, каквито бяха първите му две книги, тук има и нещо друго- усещането за време, място и обстановка е толкова умело пресъздадено, така естествено и в същото време непредсказуемо нещата следват своя ход. Нямам думи, с които да изкажа въздействието, което ми оказа. Прочетете я, няма да съжалявате!

от Fen / дата: 31 май 2013

Купих си я от Базара на книгата във вторник и вече я порчетох. Нямам думи да опиша въздействието й върху мен. Наистина е много лично и няма да се заяждам с никой от хората които не са я харесали. Просто ме потресе и още съм зашеметена. На фона на толкова дълбоки драми и превратности в света е толкова дребнаво да се дърляме за вкусове и интереси. ПРОЧЕТЕТЕ Я!!!! Може би след това ще се обадите на майка си, на която не сте звънили от миналата седмица! Успех, Хосейни, обичам книгите ти!!!

от Г-жа Тодорова / дата: 31 май 2013

Преди 2 дни я прочетох на английски- още живея с героите, техните истории... не мога да спра да мисля за тях! Изкусен разказвач, майстор! Богати образи. Няма черно и бяло, тъкмо да поклатиш неодобрително глава и Хосейни ти разкрива ноф факт за героя, добавя нов нюанс към историята... И макар "А планините ехтяха", да не ме разтърсиха като "Хиляда сияйни слънца" (за мен това си остава най- добрата му книга), в никакъв случай не съм разочарована и смятам, че чакането си заслужаваше!
"А планините ехтяха" е пореден шедьовър, излязъл изпод перото на този толкова талантлив автор. А сега какво ще правим, г-н Хосейни, в следващите 5-6 години? Искаме още, и още! :) ;)

от Вера / дата: 31 май 2013

Прочетох близо половината от книгата... много меко казано съм впечатлена.... Чела съм и предишните две книги и се радвам, че всяка следваща е по- въздействаща от предишната. Поздравления за автора, за бързата реакция на издателството при публикуването на книгата и за добрия и грамотен превод!

от Планинар / дата: 31 май 2013

Боклукчав тренд!

от Марта / дата: 30 май 2013

Невероятен писател с невероятни творби! Препрочела съм вече "Хиляда сияйни слънца" и "Ловецът на хвърчила" - не мога да определя коя от двете ме разтърси повече, но със сигурност ги помня и двете в детайли! Очаквам с нетърпение да прочета и тази нова творба, която със сигурност ще е запомняща се!

от В. Петрова / дата: 29 май 2013

И аз очаквах с нетърпение следващата му творба. Прочетох и двете му предишни книги, "Слънцата" оставиха много дълбока следа в мен. Обожавам да го чета!!!

от Димитрина Кондева, издателство "Обсидиан" / дата: 27 май 2013

Прегледах днес отзивите, моля всички ви от името на издателите да не влизате в такива спорове, които нямат почти нищо общо с книгата ни. Ние се вълнуваме как ще я приемете и нека който иска да пише хубаво или лошо за нея, след като я прочете, това е ваше право. Но пишете за книгата! От днес тя е по книжарниците и който иска, да я чете. С уважение към всички вас, Д Кондева

от читател / дата: 27 май 2013

МОЛЯ, коментарите да съдържат мнения за книгите, все пак тази опция е затова. Дотук разбрах само, че някой си бил прочел само 10 страници... моля за мнения!

от капацитети / дата: 27 май 2013

Г-н Узунов, предлагам ви да си направите личен блог, в който да изливате всичките си гениални мисли (предполагам мечтата ви е да сте писател) и в него да си снобеете на воля, без да ангажирате останалите със злобата си. Желая на всички успешна седмица и приятно четене.

от Даниел Б. / дата: 27 май 2013

Разбирам да не Ви допада стила му на писане или да смятате, че е елементарен като Коелю, Анди Андрюс и т.н., но да отказвате да го четете, защото доста хора го харесват е абсурдно. По същата логика трябва да страните от книгите на Оруел, Вонегът, Улф, Маркес и т.н., което, повярвайте, е голям пропуск.

от Николай Узунов / дата: 27 май 2013

Драга Веня, заради вас ще прочета тази прехвалена книга, когато излезе. Ще се снижа на комерсиално ниво за да установя как се чувства масовият читател. Дано и аз смогна да получа читателски екстаз от Хюсейни. Ако не, не ме винете, че не мога да свикна с масовизацията в литературата ... разни читатели, разни идеали. Все още чакам да се роди Пруст на 21 век... :) А това едва ли ще е Хусини (както подигравателно го наричам), Веня!

от Ваня / дата: 27 май 2013

Много са хубави рецензиите на Хеликон! Нестандартни, интелигентни, без банални хвалби, написани с усет. За тази книга на Хосейни все още не мога да кажа нищо лично. По повод престрелките - нека всеки наистина чете каквото иска, без да се обиждаме един друг, както и авторите, които четем. Нима полето на книгите не е най-демократичното, при такова изобилие от заглавия и жанрове,? ,Ннаправете вашия избор, но не превръщайте този форум в място за заяждания. Ако господин Узенов напише една смислена критика, като прочете някоя от книгите на Хосейни, ще е чудесно, но след като от десет страници се е подразнил толкова и постоянно отваря да види какви са коментарите на написаното от него, това говори за други подбуди. Предлагам му да престане. С интерес очаквам мнения на хора, прочели книгата.

от Николай Узунов до ЧИТАТЕЛКА / дата: 27 май 2013

Здравейте, читателка. По повод на Хюсейни, които всички четат, ще ви отговоря с цитат. Книгата е на един любим за мен автор и се казва "Норвежка гора". Мисля, че цитатът пасва идеално на случая "ХЮСЕЙНИ" и на масовата му публика. Единственото, което ще допълня е, че НЕ ХАРЕСВАМ ОНОВА, КОЕТО ВСИЧКИ ЧЕТАТ. Ето и цитата: "Ако четеш само книгите, които всички четат, можеш да мислиш само онова, което всички мислят. Това е светът на селяндурите и простаците. Истинските хора биха се срамували от себе си, ако вършат това" (Мураками, Х., 2006, Норвежка гора, с.36, изд. Колибри).
Ще оставя цитатът, както казах, сам да говори за себе си и да бъде показателен за читателите на Халед Хюсейни! ;) Успех с четенето на новата му книга, Читателке !

от kk / дата: 27 май 2013

вярвам, че това ще е поредната прекрасна книга на хосейни. защото това е автор, който никога досега не ме е разочаровал

от Ванина / дата: 26 май 2013

Невероятно увлекателна книга! Благодаря на изд. Обсидиан за винаги актуалната им подборка! Особено като се има пред вид, че четем новата му книга само седмица след световната и премиера.

от читателка / дата: 24 май 2013

Николай Узунов, тъкмо бях засекла от Ваши коментари, че имате усет за книги и мога да се осланям на Ваши препоръки( смятах да взема Ян Андреа и Дюрас) и Вие се изложихте с гръм и трасък...

от Елми / дата: 23 май 2013

В морето от книги Халед Хосейни е бисер.

от Марта / дата: 23 май 2013

Невероятен автор. Очкавам новата му книга с нетърпение.

от Росица / дата: 23 май 2013

Голям разказвач. От дълго време очаквах негова творба.

от Валя / дата: 22 май 2013

Прекрасен автор с прекрасни книги

от Буря / дата: 22 май 2013

Чакаме я с нетърпение!

от Диана / дата: 22 май 2013

Няма съмнение, че хвърчилата и слънцата на Хосейни са оставили късчета от себе си в сърцата ни и са ни накарали да се замислим и преосмислим истинското и достойното в нашия объркан свят. "А планините етяха" идва точно навреме за всички нас, които се лутаме във вековечните въпросите за ценностите на семейството и приятелството с надеждата, че съпреживявайки съдбите на героите, ще намерим и отговор, и утешение, и радост. Постижение на издателство "Обсидиан" е че ни дарява тази книга в навечерието на световната й премиера! Благодарим!

от Силвия / дата: 22 май 2013

Тази притча е толкова хубава, толкова мъдра! Браво на Хеликон, че пуска откъси!!! Вече предусещам, че става дума за нещо вълнуващо, каквато беше Хиляда слънца.

от Добромир / дата: 21 май 2013

Аз съм прочел цялата '' Ловецът на хвърчила '', сега в момента чета '' Хиляда сияйни слънца '' - ДВЕ СТАРХОТНИ КНИГИ !!! Сега очаквам с голямо нетърпение '' А планините ехтяха '' - ОСТАВАТ САМО 6 ДНИ - СУПЕРРРР ...

от Кара / дата: 21 май 2013

Чудесна новина! Време беше

от Мария / дата: 21 май 2013

Най-хубавата книга, която съм чела, е "Ловецът на хвърчила"!!! Купила съм я на десетки приятели. Тя те кара да плачеш, но някак пречистващо, почти с усмивка.

от велик / дата: 20 май 2013

Да, да, да!!! ДААА

от 12 / дата: 20 май 2013

Световна премиера - 21.05., а излиза на бг на 27.05.?! Браво

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

"А планините ехтяха" е сладко-ироничният начин на Хосейни да представи образно свързаността на всичко и всички. Това е може би източно-афганистанският начин да въздъхнеш panta rei и да продължиш напред, малко по-осъзнато, защото ние, хората, също ехтим - ние сме ехо на безграничните небеса. И разказите ни ехтят, най-вече те, понеже се преплитат едни в други и в точките на повторение и позволение се оформя действителността ни - както е казано 'в началото беше словото'.
Словото или приказката на един баща в самото начало на романа разкрива едно разбиране, което ще продължи да трепти и по-нататък в романа. Роднинските връзки между героите и екстремните обстоятелства го правят по-видимо и на пръв поглед безмилостно. Докато се заиграва с историята на една война - премълчавана и експлоатирана, Хосейни отглежда и спасява образа на човечността, никнеща навсякъде, където надделява потребността да пуснеш и да дадеш...


Тогава, когато жертвата не е жертва, а избор, когато раздялата или отказът от нещо са израз на най-висша любов за разлика от егоизма, показността и претенциите за притежаване.


Поредният силен роман на Хосейни, специален по своему, който ще се чете и препрочита, защото в него има онова нещо отвъд думите, заради което препрочитаме и приказките.

Диана Александрова, Хеликон София - Витоша

Холографски роман за толерантността, приемането, саможертвата. Поредната порция от богат, нежен и затрогващ език, представена от Халед Хосейни.


Хосейни е майстор на детайлите и почти божествено рисува съдби и персонажи.


Роман, наситен с толкова много тъга, малко примиреност, но и много, много красота.


Роман, който може да те накара да се замислиш за същността на собственото си съществуване на този свят, в който всички сме само малки излъскани стъкълца от един голям калейдоскоп.

Елена Бойчинова, Хеликон София - Шишман

Не зная планините ехтят ли, но Халед Хосейни "ще ехти" още дълго в съзнанието ми. Романът му е невероятен, сагата, която разказва, е уникална. Кара те да разбереш колко сложно нещо е животът и съдбата на всекиго - низ от уж случайности, които се оказва,че имали своя скрита причина и истина по наша воля и после на Твореца. Но кога те ще ни се открият зависи и от всекиго, но и от Него - Тайна, Загадка, и още нещо....
Всяка съдба е част от тайната на живота, но без дубъл и поправителен! Уникална е и затова е така трогателна и истинска!
И ако успеем да съберем елементите на тази "човешка" мозайка, може би ще се докоснем до част от тази магия, от това вълшебство съдба, живот и ние като негови главни герои!!!
Възхищение пред мъдростта и таланта на този изключителен автор!!!

Маргарита Янева, Хеликон Бургас

Помитаща като вятър книга...


Една история, толкова пълнокръвна, толкова изчерпателна, толкова завършена и толкова истинска, която те отнася и пренася през три континента само с едно мигване.


Историята на един род и околните му, която се простира през години, трагедии, войни, любови. Книга, с наситеността на множество къси разкази, всеки един от които прави пореден щрих от цялото.


Какво сме ние, освен прашинки в историята на вселената. Но прашинки, всяка от които е важна сама по себе си, за да я има тази огромна вселена.


Халед Хосейни отново поднася вълнуващо четиво, което може да  разплаче почти всеки.

Даниела Петрова, Хеликон София - Шишман

Вълнуващи истории, житейски обрати, души, разпиляни на хиляди парчета, спомени за минали животи и глуха болка от неизживяна любов.


Магична книга, която ще ви накара да се усмихвате, да мечтаете, да плачете и мразите.


Безспорно, скъпоценен камък в короната на принцa на афганистанските приказки за живота.

Марина Теофарова, Хеликон София - Славейков

„Отвъд представите за греховно и праведно се простира поле. Там те очаквам.“


Джеляледдин Руми


„А планините ехтяха“ е книга-приказка, която разказва за няколко съдби, преплетени една в друга и невъзможно да бъдат отделени. Книга за човешките избори, действия и последствия, които отекват във времето и оставят незаличими белези в  живота на хората - далечни и близки, познати и непознати. За връзката между тях, не само кръвната, но и онази, оплетена от неразривните нишки на човешкото сърце.


Времевият период, през който пътува читателят, е повече от половин век. Местата, на които историите се разказват, са Афганистан, Америка, гръцкия остров Тинос и Париж. Образите на героите са съживени върху страниците на книгата с изключителен разказвачески талант, с мъдра проницателност и човешко разбиране.


Многопластовият сюжет, въпреки че фрагментира книгата, я прави още по-пъстра и въздействаща. На фона на несвързаните на пръв поглед истории, се рисува една по-голяма картина, която изобразява срещата между хората отвъд: отвъд изборите, отвъд греховете, отвъд кръвните връзки, отвъд лъжата, отвъд там и тук, отвъд тогава и сега, отвъд аз и теб, отвъд болката, отвъд саможертвата. Именно чрез многообразието на човешки съдби, втъкани около историята на главните герои Пари и Абдуллах, Хосейни успява да представи основната идея – как всяко човешко действие отеква в живота на другите хора, как ние сме толкова взаимнозависими, свързани и нуждаещи се един от друг. И нито времето, нито пространството, нито забравата могат да заличат това.


Поредният шедьовър на Халед Хосейни!


Тази книга е преди всичко докосваща.


А това е достатъчен показател, че е силна и си заслужава четенето.


„Когато бях малка, с татко всяка вечер си имахме ритуал. След като си кажех обичайните двайсет „Бисмиллах“ и той ме настанеше в леглото, сядаше до мен и отскубваше лошите сънища с палеца и показалеца си. Пръстите му отскачаха от челото към слепоочията ми, търпеливо търсеха зад ушите ми, по тила ми и накрая той издаваше едно „пук“ – като че ли отваряш бутилка – при всеки кошмар, прогонен от мозъка ми. Трупаше сънищата един след друг в невидима торба в скута си и после пристягаше връзките. След това претърсваше въздуха, за да намери приятни сънища на мястото на другите, които беше отстранил. Наблудавах го как леко накланя глава и се намръщва, как започва да върти очи, сякаш се опитва да долови далечна музика. Притаявах дъх в очакване на мига, когато лицето на баща ми ще се разтегли в усмивка и той мелодично ще възкликне: „А, ето един!“, когато ще допре двете си шепи и ще поеме съня в дланите си като венчелистче, което с бавно въртене се спуска от някое дърво. И после нежно, много, много нежно – такто казваше, че всички хубави неща в живота са крехки и лесно се губят, - той вдигаше ръце към лицето ми, потъркваше с длани челото ми и втриваше щастие в главата ми.“


 

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Драматичната раздяла на брат и сестра променя завинаги живота на няколко поколения. Възрастните са обречени на разкъсващото чувство за вина, разделените усещат болезнено липсата на другия, а родените по-късно губят корените си.


Истории „трогателни, богати на образи, емоции, прозрения и изразително изящество; говорят красиво за самотата и дълбоката печал”.

Маргарита Аргирова, Хеликон София - Витоша

Халед Хосейни отново ни разказва една невероятна история, богата на емоции. В нея се преплитат няколко човешки съдби и важните им решения, както и последствията върху живота им.


От страниците на книгата лъха толкова много болка, смирение, привързаност, преданост, мълчание и силни трепети. Къде се губи правото на собствен избор, кой решава съдбата и кои са водещите мотиви за това?


Историята на няколко измъчени съдби в различно време и място, решение, което  ще промени съдбата на цяло поколение, че и след него.

Диана Атанасова, Хеликон Варна

Този епичен текст е отговор на важен въпрос, засягащ собственото ни битие в момента – коя е опорната точка? Да четем за Афганистан – жива рана на Изтока, гузна страница в  Русия, дипломатически шамар за САЩ. И да сравняваме.


Никоя история не е чужда, стига да обхваща сериозен отрязък време (в случая повече от половин век), и толкова интимна част от човека ( корените на семейството му). „А планините ехтяха” отваря лоното на цивилизацията с притча в духа на цар Соломон, и превежда героите си през две войни и три континента, оплитайки чудно родословно дърво. Първичното усещане за срам, низвергнатост и карма ако щете, израства до върховни чувства на дълг, всемирна любов и даже святост.


За любителите на сапунени сериали – говорим за драма на братче и сестричка и проклятието над тяхното потомство. Което се оказва щастие.


За политическите скептици – Ориента се възпроизвежда и трансформира в нещо по-добро, но не изяжда а подхранва Запада.


За ценителите митомани – важна част от действието на романа, подобно на Историята се развива на гръцки остров. Демиургът и Пророкът може би са братя?


За яростните феминисти – не просто реабилитиран, а смущаващо напорист  е социалния статус на жената тук. Тя убива с източна жестокост, но дефилира в Париж с европейски финес.


За литературните критици – привидно разпиляна сага, с умело подбрани контрастиращи образи. Великолепен превод на Надежда Розова.Лежерният стил надскача жанра, публицистичните клишета, характерни за всяка биография, и динамиката свойствена за трилър, разкриват други възможности на  този текст.


За обърканият читател – няма да получиш отговор преди финала. За него става дума. Разчетохме ли неизбежното.

Людмила Еленкова, Хеликон София - България

Халед Хосейни е афганистански писател и лекар, емигрирал в САЩ, който в момента живее в Калифорния. Дебютната му книга „Ловецът на хвърчила“ излиза през 2003 г. и се превръща в бестселър.

Хосейни е роден на 04.03.1965 г. в Кабул. Баща му работи в Афганистанското външно министерство, а майка му преподава в девическа гимназия. През 1970 г. Хосейни и семейството му се местят в Техеран, Иран, където баща му работи в Посолството на Афганистан. През 1973 г. семейството му се завръща в Кабул, където се ражда по-малкия брат на Хосейни. През 1976 г. бащата на Хосейни започва работа в Париж, Франция. Семейството отказва да се завърне в Афганистан, поради кървавият преврат, с който комунистите вземат властта и заминава за Сан Хосе, Калифорния, САЩ през 1980 г, където се установяват.