Великият Гетсби

Автор: Франсис Скот Фицджералд

Коментари: 34

Издател Персей
Преводач Емил Минчев
Брой страници 160
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 120 грама
Размери 0x0
ISBN 9786191610211
Баркод 9786191610211
Категории Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Смятан за един от най-големите романи на 20 век, той предизвиквал тежки коментари заради материализма и декадентството си, както и за езика и сексуалните моменти.

Личността на милионера Джей Гетсби е обвита в мистерии и тайни. Луксозното му имение е най-модното в Лонг Айлънд и е място за най-многолюдните и разточителни партита, но никой не знае нищо за домакина. Мнозина от гостите му дори не го познават, а немалко от тях са изкушени да разнасят сплетните около тайната на неговото забогатяване – убийство, шпионаж или контрабанда на алкохол…
Въплъщение на американската мечта за успех, Гетсби обаче жадува друго: да има момичето, което не е спирал да обича. Дейзи вече е омъжена за друг, но не е забравила бедния младеж, на който е отдала сърцето си. Мъжът й Том, бивша спортна звезда, съвсем не е образец за примерен съпруг и си има любовница.
Дали богатството и високото положение в обществото ще помогнат на Гетсби да има щастието, за което е мечтал цял живот?
Романът излиза в нов превод на български, дело на Емил Минчев, преводача на Оскар Уайлд и двукратния носител на „Букър” Питър Кери. Изданието е включено в поредицата „Световна класика” на ИК „Персей”.

Ключови думи: класика, Най-доброто от Фицджералд

от ха / дата: 08 ное 2016

Еми пичове четете в оригинал на английски. В днешно време едва ли не срамно да не знаеш английски на ниво което ти позволява да четеш книги. Курсове по езика под път и над път

от bla bla / дата: 28 яну 2015

абе преиздали са я щото са се надявали че като лепнат на корицата снимка на леонардо ди каприо от едноименния филм ще продадат некоя и др бройка ;)) иначе самата книгата е 6 броя ! кво има за чудене ?

от Мира / дата: 05 сеп 2013

Не, не съм чела. Тази ми хареса много. Взех си и друга книга от поредицата, но още не съм стигнала до нея.

от Елена към Мира / дата: 09 юни 2013

Мира, чела ли си друг превод на "Великият Гетсби" ?

от Мира / дата: 02 юни 2013

Тук някой задава въпроси от мое име и явно той си отговаря, но това не е коректно. Аз си купих книгата на "Персей". Прочетох я и съм очарована. Препоръчвам я.

от Петър / дата: 30 май 2013

В днешни времена изучването на английски език е достъпно за всички. Очевидно от многобройните курсове са се възползвали и коментаторите върху превода. Друг е въпросът, че за да преведеш една книга, не се изка само да знаеш думи. Пък и никой не ви е длъжен да ви я направи да звучи както на вас ви се иска. Отделно, че издателствата наемат ниско платени преводачи, за да спестят разходи. На никой не му пука как е преведена книгата. Искате евтини книги - еветини преводи. Ако на един добър преводач се плаща 25 евро на страница, както е в цивилизованите държави, никой няма да си купи книга с европейски цени. Всеки простестира, ама не знае за какво.

от Г. Димитров / дата: 29 май 2013

Браво на "Персей" - смениха анотацията, а сега са сменили и корицата! Една книга - две различни корици. Адаптивни хора.

от Ра / дата: 22 май 2013

За първи път чета романа (защото гледах филма с ДиКаприо) и много ми хареса. Страхотен стил, интересни персонажи и много завързан сюжет. Нищо чудно, че е класика :)

от Г. Димитров / дата: 21 май 2013

Браво на "Персей"! Бързо са сменили абсурдната първоначална анотация в сайта. Сега е доста по-добре.

от Даниел / дата: 21 май 2013

Като гледам, почти всички тук споделяме мнението на Николай Узунов, без да се изживяваме като "строги литературни магистрати".

Това е една от любимите ми книги на всички времена. Познавам няколко превода, включително първия, който е от 60 и някоя година, ако не се лъжа, както и този злополучен последен превод. Лично аз харесвам най-много превода на Нели Доспевска от 1978 г. Що се отнася до изданието, имам екземпляр на повече от 30 години, който, макар и евтина изработка, още не е тръгнал да се разпада. Изводите са си за вас.

от До Николай Узунов / дата: 18 май 2013

Добре, че е тук Николай Узунов, че да внесе малко мъдрост сред простотията, защото ако го нямаше този строг литературен магистрат, кой щеше да ни каже кое е добро и кое - лошо?

от Николай Узунов / дата: 18 май 2013

Най-добър превод НИКОГА не може да има, всеки превод се "износва", защото и самият език остарява. Омръзна ми да чета прости коментари на хора, които си мислят, че щом книгата в ръцете им се чете лесно, значи преводъ е добър.
Скоро ще излезе нов превод на Гетсби на друго издателство, с нова корица... и ... ??

от Роза / дата: 18 май 2013

Най-добро е изданието на Фама като визия и като превод (Павел Боянов).

от Елена / дата: 17 май 2013

Ужасен превод!!!!!! Радвам се, че повечето хора предпочитат изданието на Труд.

от Анастасия / дата: 12 май 2013

Според мен пък преводът е прекрасен. Книгата се чете леко и приятно. Корицата също ми хареса повече от тази на Пергамент, които просто са сложили постера на филма.

от Фентъз / дата: 12 май 2013

Емил Минчев може и да е превел Оскар Уайлд, ама тука нещо не ми харесва.

от Фентъз / дата: 12 май 2013

Мисля, че на Нели Доспевска (Труд) е най-хубав превода, въпреки че и на Пергамент не е зле.

от Мира: въпрос към Фентъз / дата: 12 май 2013

Щом работиш в книжарница, кое е най-доброто от всичките издания? Искам да си купя книгата, но и искам да е най-доброто. (Е, ако е и по-евтинко, също няма да е зле;))

от Колев / дата: 12 май 2013

А кой е преводачът?

от Мира / дата: 12 май 2013

Аз ще си взема тази книга. Корицата е супер. Цената е най-добра. Имам и съм чела Де профундис на Оскар Уайлд. Щом преводачът е същия значи преводът е отличен.

от Фентъз / дата: 12 май 2013

Ми предимството да работиш в книжарница :)

от ;) / дата: 12 май 2013

Хей, хей! Кога я прочете, бе? Днес бях в Хеликон и това издание го нямаше... Книгата още не е излязла, пък ти критикуваш превода?! Сигурно имаш предвид превода на Пергамент, а не този?

от Фентъз / дата: 12 май 2013

Превода е ужасен

от Г. Димитров / дата: 10 май 2013

"Великият Гетсби" е несъмнено велика книга.
Въпросът е защо "Персей" издава "Великият Гетсби", след като на пазара има още три издания.
При това тези хора правят предимно учебни помагала, руски трилъри, Евтим Евтимов, никому неизвестни автори, по-известния Симеон Хаджикосев и пр. и като изключим Оскар Уайлд, никога не са предприели стъпка към сериозната класика.
Прочетете анотацията в сайта - все едно е разбор на осмокласник. И ако помагалата им по литература са такива, Боже опази! С. Хаджикосев би се изчервил...
Въпросът остава. Отговорът е: недоразумение.

от Фентъз / дата: 09 май 2013

Книгата въобще не е скучна, но с тази корица направо си е подигравка.

от Николай Узунов / дата: 09 май 2013

Като виден критикар, хора, купих си преди време книга за Достоевски на изд. Персей. Само от стоенето в нас, докато смогна да я прочета, книгата САМА стана на баница. Кое му е качественото на това издателство? Резил е, че след Пергамент и те пускат ... точно тази книга. Все едно авторът е починал преди седмица и сега целият свят скърби за него. А и едно време едвам изтърпях да дочета Гетсби. Скучна в американски стил ...

П.С. До края ма м. Май 2013 "Великият Гетсби" ще бъде издаден от издателства: Колибри, Еднорог и по-нататък от изд. Гетсби, което ще дебютира на българския пазар до няколко дни!

от Елена / дата: 08 май 2013

Култова класика, но нескопосана корица. Кое му е невероятното на оформлението?!?!? Жалка картинка... Персей може и да е издателство с качествена продукция, но с тази корица съвсем затъна в тинята на пошлостта.

от Фентъз / дата: 08 май 2013

Какво е това чиклитско издание ??

от Фиц / дата: 07 май 2013

А книгите на Фама и Пергамент как са? Струват ли?

от Анастасия / дата: 07 май 2013

"Персей" винаги издават много добри книги, а преводите им са отлични. Не се съмнявам, че и този ще е такъв, особено при положение, че книгата е култова класика като Великият Гетсби.

от Фиц / дата: 07 май 2013

Не второ, а трето издание за 2013 г. Нов превод ли е? И на кого? Другите две издания са на Фама и Пергамент. Плюс това на Труд, то е от по-рано. Направо ще падна!

от Владислав / дата: 07 май 2013

Де да издаваха други книги със същите темпове.

Второ издания за 2013, до края на годината може да очакваме поне още толкова.

от Роден / дата: 07 май 2013

Добре, че Персей се сетиха да издадат тази позабравена класика на един велик автор, без съмнение с невероятно оформление и превод, както читателите-естети добре знаят за високото качество на продукцията на това издателство.

от ?! / дата: 07 май 2013

Стига бе- Още едно издание?! И то ли е с нов превод?

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Франсис Скот Фицджералд (1896–1940) е американски писател, който пръв нарича 1920-те години в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие. С красивата си съпруга Зелда Сеър (Zelda Sayer), Фицджералд изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен“. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които „Великият Гетсби“ (1925) е най-известен.

Фицджералд е роден в Сейнт Пол, Минесота, а произходът му е смесен южняшко-ирландски. Дадени са му три имена по подобие на автора на националния химн на САЩ — The Star Spangled Banner („Знаме, обсипано със звезди“), който му е далечен роднина. Баща му, Едуард Фицджералд, благородник от южните щати, прави опити да се занимава с търговия, но бизнесът му с мебели се проваля. Мери Маккилън, майка му, е дъщеря на преуспяващ бакалин на едро. Тя се посвещава изцяло на единствения си син. Семейството се мести често, но накрая се установява Сейнт Пол през 1918 г.

Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд“ (1909). През 1913 Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ. Неговите преживявания по време на Първата световна война са съвсем мирни, в сравнение с тези на Ърнест Хемингуей — той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за Франция. По това време „Романтичният еготист“ — роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнър“ с насърчително писмо.

Демобилизирал се през 1919, Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници“ (Babes in the Wood) е публикуван в списание „Умната група“ (The Smart Set). Фицджералд получава за него тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. През 1920 се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, където той използва материал от „Романтичния еготист“. „Отсам рая“ веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.

Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през 1921 - Франсес. „Красиви и прокълнати“ (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през 1924 Фицджералд заминава да живее в Европа. Там се свързва с автори като Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей. През 1925 г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През 1926 „Великият Гетсби“ е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великия Гетсби“ е направена същата година.

Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“ (1934), който той ревизира многократно. Фицджералд се връща в САЩ през 1937 и се заселва в Холивуд, където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен поради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише „това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.

През 1939 Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 в Холивуд в апартамента на приятелката си. Зелда умира през 1948 при пожар в болницата, където е настанена. Незавършеният му роман е издаден посмъртно.