Хубава книга има много смешни моменти - Алек Попов има супер чувство за хумор.
Историята от една страна е бъзик с цялото партизанско движение от друга показва много от абсурдите на целия социализъм - и като бит, и като ежедневие и като същност.
Аз почти не съм живял в него, но разбрах и се смях иронията на научния комунизъм, другарския съд, самокритиката, фалшивите сълзи за смъртта на Сталин и прочие комунистически абсурди.
За цвят има и тънка сексуална нишка през цялата книга, както и е оставена възможност за продължение на края.
Сестри Палавееви в бурята на историята
Автор: Алек Попов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 310 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 338 грама |
| Размери | 12x20 |
| ISBN | 9789542812852 |
| Баркод | 9789542812852 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Втората световна война е в разгара си, а България се раздира от остри граждански конфликти. Две момичета от заможна софийска фамилия, близначките Кара и Яра, избягват от дома си, за да се присъединят към партизанското движение. Те попадат в отряда на Медвед, суров и властен командир, преминал през школата на съветското военно разузнаване. Още с пристигането си красивите близначки внасят смут в сърцата на народните бойци. Само няколко часа по-късно отрядът попада в засада. Оцелелите намират убежище в тайнствения Дадански лес...
История за битки, предателства, смърт и оцеляване, изпълнена с абсурдни и трагикомични ситуации. Стремежът към промяна угасва в сянката на настъпващия тоталитаризъм. Студената война заварва близначките от двете страни на желязната завеса.
Първият партизански роман, написан след края на комунизма!
Ключови думи: Усмихната Коледа, Смях по български, ТОП 51 българска художествена литература 2011-2020
Е как може такава грозна корица!?
По-слаба книга не бях чел тази година.
След последната книга на Георги Господинов "И всичко стана луна", която беше безумно отегчителна, спрях да чета български съвременни книги (това стана септември 2013 г.). Сега, юли 2014, за поърви път от тогава посягам към бг книга - Сестри Палавееви - нека го кажа така: ако имах резервен прозорец, щеше да изхвърля книгата през стъклото. Май трябва категорично да спра да чета български писатели (освен Мирослав Пенков и Захари Карабашлиев).
Страшно разочарован съм.
Още не съм я прочела ,но корицата е уникално грозна!
Отдавна не се бях смял със сълзи под светлината на нощната лампа...
Всъщност книгата натъжава...
Мисля си, че някои пояснения за по-младите (неживели социализЪма) биха били полезни и, дори, необходими. Едва ли ще се ориентират какво е (беше) Краткия курс на история на ВКП (б), диалектически материализъм и пр., а ИнтернетЪт не винаги е "прав"...
Иначе, наистина, романът си "плаче" за продължение. И за кино...
Книгата плаче за продължение! Чакаме ,г-н Попов!
Радвам се, че не подминах тази книга.
Впечатляваща и с фината ирония и към тези, и към онези, също като в "Мисия Лондон", и с нещо, което не може да не се забележи – Алек Попов се очертава като майстор на трагичния хепиенд.
Книгата е невероятно свежа и увлекателна, забавлява и в същото време те кара да се замислиш. Надявам се да има все повече български книги, посветени на нещо българско.
Светът има нужда от всякакви хубави четива, но определено няма нужда от графомани като теб. Забележи, ти си просто графоман, ще ти са да си грандоман, но всъщност си просто досадник, от когото форумите са пропищели. На всичко отгоре си и много скучен и отегчаваш хората до сълзи )-:
Да обсъждаме книгата на Алек, а не да се занимаваме с разни недоносчета. На мен например много ми хареса романа, много бих искала да го видя и на филм като Мисия Лондон...
Вие сте комплексари тук!
Абе Узонов много дълго пишел из интернет и на други места цццццц. Цели три години ГОЛЯМ СМЯХ хахахахаххахахахаха
п.с.п.с. Аааааа щях да забравя да ти кажа, че и аз съм много публикуван в интернет и пресата, обаче искам да съм си анонимен тук ;)))
Николайчо, това,че пишеш някъде те прави един от многото драскачи на безмислици в България. Ти никога няма да бъдеш новатор в изказа! Страдаш от лошите навици на имитация, като всички, което е и основният проблем на критиката у нас. Виждам, че се стараеш да направиш впечатление, но имай малко търпение. Нещата идват едно по едно ;)
Дано успееш да си ушлайфаш устичката и да видиш бял свят ;)
п.с. Иначе нищо лично... имаш жар :)
П.С. Хахахаха, малко е спам, но от над 3 години публикувам неща из електронни и хартиени списания и те са не само за литература, ала Сестри Палавееви, но и за философски проблеми :) Така че не ме мислете дали ще имам успех извън тук ... :)
предполагах, по презумпцията на Умберто Еко, че този писател създава творбите си в кръга на определен тип читатели, или поне в реципрочност, но, според мен, се оказа, че това е поколението "П" /на неизживените партизани/, към което бих включил всеки, който няма понятие от тази литературна акция...
Коментарът е изтрит от администратор.
Узунов, много хубаво пишеш, дано ти се случи да драснеш нещичко и извън форумите. Пожелавам ти го от съце ама не ми се вярва да стане.
Продължавай да заливаш с умни приказки форумите пък току виж, че някой те открие като гений на лит. Критика.
Виджиланте, светът се нуждае от грандомани като мен, иначе щеше да е сив и еднообразен с хора без мнение - подобно на теб и повечето хора. Както и светът се нуждае от хубави четива като "Сестри Палавееви" :)
Книгата на Алек Попов е страхотна. И как няма да е - та Алек Попов е майстор! Пишете за нея, а не за оня безгръбначен заекващ подлизурко, който нищо не разбира от книги, едно ревю не може да напише без няколко грешки и хвали само онези издателства, които му бутат рушветчета.
Хахахахахаха, Екстра Нина, боб, две сестри, никоя не иска да бъде Моника ... до сега избягвах Алек Попов, но този роман ме спечели. Толкова гавра има в него. Гавра с онова, което всички ние, българите, носим като не-осъзнати комплекси у себе си. От друга страна книгата подсеща и за една щекотлива тема - елита. Всички хора, които днес се мислят за елит, образовани и не знам си какви ентелегенти, всъщност техните баби и дядовци до преди 30-40 години са яли боб, живели са си на село и не ги е интересувало нищо друго. Последствията от това все още са валидни и днес през различни феномени - от псевдоинтелектуализма на Христо Блажев, например, до фолка, комплексите и неорганизираността на един народ по време на протест! Хахахахаха, скъпи съотечественици, всеки заслужава да го управляват хората, за които е дорасъл, вие сте готови само за бат Бойко, Доган и Серго ... прочетете Палавееви и се смейте искрено над това, което сте!
Книгата е УНИКАЛНА! Дано г-н Попов скоро пак напише нещо такова ... адмирации!
Партизански роман сред най-продаваните книги. напускам тая държава.
Някои неща ме подразниха, но като цяло останах възхитена.
Алек Попов е невероятен разказвач!
Така се пише качествена българска литература, с размах и идеи!
Това е недопустимо изопачаване на нещата. Сестрите Палавееви никога не са носили такива чорапогащи, каквито са показани на картинката!
Алек Попов е най-добрият български писател, всяка негова книга е събитие!
Партизански роман! Това е съвсем в духа на новите навеи, според които трябва да се направи забрана на партиите, национализация, електрификация и съветска власт!!!
Как може подобна безвкусица, що за грозотия е това.
Научете се най-накрая да правите красиви корици.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
С непогрешимото си чувство за хумор Алек Попов пише забавен партизански роман.
За славното дело на световната комунистическа революция са привлечени младите сестри-близначки Палавееви. Красиви, интелигентни и образовани те внасят смут в редиците на партизанска чета, съставена от стари членове на нелегалната БРП(к). Класово непасващи на цялостния революционен състав с идейната си убеденост и смелите действия за защита и подкрепа на партизанското дело, момичетата спечелват обожанието на всички членове на четата. Те се борят смело за световната комунистическа революция само, за да разберат, че световното бъдеще далеч не е толкова светло...
Кристина Бобева, Хеликон София - Славейков
Да прочетеш новата книга на Алек Попов „Сестри Палавееви в бурята на историята“ е като да изгледаш партизански екшън с еротични елементи и тънък хумор. Едно леко и приятно четиво за лятото, което разтоварва, без да предявява каквито и да е претенции за сериозно отражение на партизанското движение в годините на Втората световна война.
Авторът определено е един добър разказвач, който заслужава внимание, ако искате четейки да се позабавлявате и да погледнете на нещата от по-различен ъгъл.
Николай Венков, приятел на Хеликон Велико Търново
Алек Попов е роден през 1966 в гр. София. Завършил е НГДЕК и СУ “Климент Охридски”, българска филология. Публикувал е следните книги: Другата смърт (1992), Мръсни сънища (1993), Игра на магии (1994), Зелевият цикъл (1997), Пътят към Сиракуза (1998). През 2001 излиза романът му “Мисия Лондон”, преиздаден още същата година. Носител е на българската награда за фантастика “Гравитон”, на наградите “Павел Вежинов” за криминален разказ, на “Рашко Сугарев” за кратък разказ и др. Алек Попов е автор също така на есета, радиопиеси, сеценарии за филми и комикси. Негови разкази са преведени на немски, френски, датски, английски, полски, сръбски, унгарски, словенски, чешки и турски. Работил е като дипломат и редактор. В момента е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание “Родна реч”. Секретар на Българския П.Е.Н. Център. Сборникът разкази “Ниво за напреднали”, издаден през 2002, е отличен с наградата “Хеликон” за нова българска проза.
